Това, което изхвърляме на боклука, може да изхрани света. По повод Световния ден на храната RFI анализира какво ни кара да пълним повече кофата за буклук, отколкото стомасите си.
Цифрите са добре известни и остават тревожни: около една трета от храната, произведена в света, се разхищава, което представлява около един милиард тона, според доклад от март 2024 г. на Програмата на ООН за околната среда. През 2022 г. това са около един милиард хранения на ден. „Ако натоварите на камиони цялата храна, изхвърляна всяка година в Нидерландия, ще се получи конвой, който тръгва от Утрехт (Нидерландия) до Барселона (Испания)“, описва ситуацията Ерика Ван Херпен, професор в университета Вагенинген, която от едно десетилетие изследва проблема с разхищението на ханителните продукти. Сякаш 30% от земеделската земя на планетата се обработва… за нищо. Днес близо 800 милиона души страдат от глад: всички те биха могли да се изхранят с изхвърлената храна.
Внимателният анализ показва, отново според доклада на UNEP, че около 20% от изхвърлената храна се случва у дома. Това са предимно неизползвани продукти, хляб, плодове и зеленчуци или защото са били забравени на дъното на хладилника, или защото сме предпочели да изберем първо по-пресните.
Нека си припомним обаче, че разхищението на храните не е присъщо само на богатите страни: „средните нива на хранителни отпадъци, наблюдавани в домакинствата в страни с висок, над среден и по-нисък среден доход, се различават само със 7 кг на човек“, уточнява ООН в своя глобален индекс. В същото време в по-топлите страни в домакинствата се генерират повече хранителни отпадъци на човек, което може да се обясни с по-голямото потребление на пресни храни, съдържащи голямо количество неядливи части, както и с липсата на естествено охлаждане.
„Синдромът на добрата детегледачка“
Откъде идва това разхищение? Какво се случва в главите ни, каращо да изхвърляме „през прозореца“ ежедневната си прехрана, парите си, но и плодовете на труда на земеделците? „Хората не обичат да изхвърлят, чувстват се зле, но продължават да го правят. Това е парадокс“, отбеляза Ерика Ван Херпен по време на поведенческите си проучвания (по-скоро качествени, отколкото количествени).
И не е изненадващо, че няма едно просто обяснение за това. Ван Херпен веднага отхвърля идеята за потребителя, който казва „не ми пука“: „Често мислим, че хората не се интересуват от разхищението. Това не е така, но тях ги е грижа преди всичко на теоретично ниво. Мислят, че е лошо да се разхищава, но в ежедневието си казват, че това са остатъци от ястието, и че съответно изхвърлянето им не е от съществено значение. В крайна сметка те не осъзнават колко разхищават“.
Основните причини за разхищението на годна за консумация храна изглеждат съвсем очевидни: закупените количества, сготвените количества, лошо съхраняваните количества. Но има още.
„На психологическо ниво“, обяснява Ерика Ван Херпен, „разхищението е един вид съпътстваща щета: когато приготвяте храна за семейството, вие искате тя да е здравословна и вкусна, така че да бъде оценена. Целта да не се разпилява отива на заден план. Съществено значение имат социалните норми около храната. Винаги сме с лошото усещане, че нямаме достатъчно да предложим на семейството или на гостите си, предпочитаме да остане, отколкото да не стигне“.
Изследователите наричат това синдром на „добрата детегледачка“: тя не се стреми да икономисва от количествата и смята, че за да осигури грижи за близките си ѝ е необходима резервна кухня, която може да издържи тотална обсада. „Хората, които изпитват този страх, са склонни да пилеят повече.“
Решения за намаляване на разхищението
И освен това нашето общество непрекъснато се променя: темпът на живот, структурата на семейството, начинът на организация на нашия ден и нашето хранене… Ние сме все по-забързани и отделяме по-малксо внимание на това, което изхвърляме.
И все пак трябва да избягваме да прехвърляме изключителната отговорност на отделния човек, казва Ерика Ван Херпен. „Изградихме общество, в което храната е навсякъде, сравнително евтина е и е лесна за закупуване. Така че е много лесно да се обвиняват потребителите.“ Според нея, „трябва да променим нещата и в нашата среда, ако искаме поведението ни да се промени“.
На индивидуално ниво „не е толкова важно да призоваваме хората да купуват по-малко , а да им помогнем да използват докрай това, което имат“, твърди тя. Това извежда на преден план един изпитан метод: гъвкавите рецепти. Идеята е,за приготвяне на едно ястие да се използват продуктите, които имате в къщи, вместо да търсите рецепта, която често изисква закупуване на липсващи съставки.
Правителствата също могат да реагират и имат мощни лостове, стига да отделят ресурси и да започнат да провеждат активна политика. Наред с другите мерки, Южна Корея въведе данък върху теглото на чувала с боклук.
Великобритания и Япония разполагат със солидни данни за проследяване на разхищаването и са на път да постигнат целите си за устойчиво развитие за 2030 г. – изхвърлените хранителни отпадъци бяха намалени (между 2021 г. и 2007 г.) съответно с 18% и с 31% след мащабни информационни кампании.