Анализът е от блога на Международния валутен фонд…
Прогнозира се, че публичният дълг ще достигне близо 100 процента от световния брутен вътрешен продукт до края на това десетилетие, надминавайки дори върховете на ниво пандемия. Правителствата, особено тези в развиващите се пазари и развиващите се икономики, са изправени както пред нарастващи разходи за обслужване на дълга, така и пред свиване на пространството за маневриране в държавните бюджети. Резултатът е по-малко ресурси за социални програми или инвестиции, намален капацитет за реагиране на сътресения и по-високи разходи по заеми.
В допълнение към емитирането на повече дълг, държавите все по-често използват сложни и непрозрачни форми на финансиране. На сцената се появиха нови дългови инструменти, като например гарантирани, секюритизирани и обезпечени дългови договори, свързани с публично-частни партньорства, държавни предприятия или държавни предприятия и пенсионни фондове. Поради новостта и сложността на тези инструменти, повече дълг сега остава скрит от политиците и обществеността. И често излиза наяве твърде късно, по време на процеса на преструктурирането му.
Когато бъде разкрит, скритият дълг може да подкопае доверието в правителството, в неговите данни и административния му капацитет да предоставя точно представяне на финансите на страната. Това може да доведе до по-високи разходи по заеми и, ако размерът на скрития дълг е значителен, да изложи на риск устойчивостта на дълга и потенциално да предизвика дългова криза.
Казано просто, не можеш да управляваш това, което не можеш да видиш, и затова се нуждаем от светлина, която да прониже мъглата, обгръщаща планината от дългове. Нуждаем се от правилните закони както в страните кредитополучатели, така и в страните кредитори, и от силни институции, които да извършват отчитането и управлението на дълга, изисквани от законите. Прозрачността на дълга очевидно е обществено благо.
Съществена роля на закона
Законът е крайъгълният камък на прозрачността на дълга. Публичният дълг е толкова важен, че въпросът дали изпълнителната или законодателната власт има крайното право да взема заеми от името на дадена държава е изложен в много национални конституции. Законите ни казват кой може да подпише валиден договор за заем от името на дадена държава и дали и при какви условия държавни ресурси могат да бъдат използвани като обезпечение. В същото време се установява, че в много случаи законите за публичния дълг остават неадекватни, неясни или лошо прилагани.
Наскоро МВФ беше домакин на конференция за правна реформа и прозрачност на дълга, която събра политици, представители на държави кредитополучатели и кредитори, организации на гражданското общество, частния сектор и академични среди. Срещата последва неотдавнашен преглед от Правния отдел на МВФ на законодателството, свързано с дълга, който откри големи пропуски в 85 държави. Например, по-малко от половината от анкетираните държави изискват управление на дълга и фискално отчитане по закон, което означава, че никоя правителствена агенция или служба не е отговорна за управлението на дълга.
Дали една държава може да се справи с определени видове и количества заеми или емисии на облигации никога не е напълно известно на политиците и парламентаристите. В много случаи правното определение за публичен дълг е твърде тясно и изключва държавните предприятия или видове заеми, като например субнационално кредитиране. В резултат на това някои форми на дълг остават извън съзнанието на суверена. Този дълг се натрупва извън баланса, без надзор.
Властите трябва да носят отговорност за своите решения относно публичния дълг. Това означава, че държавната одитна институция трябва да има правомощията да извършва одити на публичния дълг и да ги докладва.
Какво друго трябва да направят държавите, за да преодолеят предизвикателството на скрития дълг?
Да приемат закони за управление на публичния дълг, които предвиждат оповестяване на дълга. Политиките и политическите приоритети могат да се променят, но правните задължения остават. Силната правна рамка определя какво се счита за публичен дълг, кой може да взема заеми и какво трябва да се оповести.
Да прилагат тези закони. Някои държави са приели солидно законодателство, за да установят, че то се игнорира на практика. В крайна сметка законите са толкова добри, колкото са добри системите и институциите, които ги прилагат.
Да използват правната реформа като мост за изграждане на консенсус и съгласуваност. Не става въпрос само за добри правила – става въпрос за устойчивост. Правната реформа може да трансформира прозрачността на дълга от краткосрочен политически избор в дългосрочен публичен ангажимент. Опитът показва, че когато заинтересованите страни от правителството, гражданското общество и международната общност и общността на кредиторите са ангажирани, реформите се прилагат и защитават.
В крайна сметка прозрачността не е само събиране на данни; тя е свързана с правна яснота, институционална отчетност и обществено доверие. Важно е държавите да подредят нещата, но за да постигнем това, трябва да имаме солидна основа – т.е. правилните закони, следвани от силни институции, които ги прилагат.
