Как ЕЦБ и Фед се справят с една безпрецедентната по своята несигурност ситуация, коментира колумнистът на capital.fr професор Бастиен Дрю…
Индикаторите за несигурност на икономическата политика напоследък достигнаха безпрецедентни нива, до голяма степен поради търговската политика, следвана от новата администрация на САЩ. Наистина, Доналд Тръмп въведе значителни увеличения на митническите тарифи върху вноса от основните си търговски партньори (Канада, Китай, Мексико) и заплашва да направи същото с други страни и преди всичко Европа. (от 2 април така наречените „реципрочни мита“ бяха наложени срещу почти всички страни – бел. прев.) Този несигурност тегне при вземането на решения за потреблението от страна на домакинствата и за инвестициите от страна на фирмите.
Това ясно беляза последните заседания на комитетите по паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Фед. Председателят на федералния резерв Джером Пауъл определи несигурността като „необичайно висока“, а Кристин Лагард я нарече „огромна“. Тя дори посочи: „рисковете са навсякъде“ и „ситуацията се променя радикално от ден на ден“. Това рязко покачване на несигурността предизвика преразглеждане към спад в прогнозите за икономическия растеж на двете институции както за тази, така и за и следващата година.
Трябва ли Фед и ЕЦБ да намалят лихвените проценти на фона на забавянето на икономическия растеж или да ги повишат като средство за борба с инфлацията?
Един от основните въпроси, пред които са изправени ЕЦБ и Фед, е да определят въздействието на решението на Доналд Тръмп върху икономическата активност и инфлацията. Това наистина може да постави централните банки пред дилема: трябва ли да смекчат паричната политика в отговор на спада на икономическата активност или да я затегнат в отговор на повишаване на инфлацията?
По време на заседанието на FOMC (комитета по паричната политика) на 19 март, Джеръм Пауъл се спря по-подробно на този въпрос, като заяви, че увеличението на инфлацията, свързано с митата, ще бъде временно, като наблегна на факта, че ще бъде много трудно да се анализират данните за инфлацията през тази година. От друга страна, Пауъл подчерта, че спадът на икономическата активност може да доведе „сравнително бързо“ до повишаване на нивото на безработица, тъй като американският пазар на труда в момента се характеризира с нисък процент на заетост. Следователно сигналите, изпратени от Пауъл ни карат да мислим, че Фед няма спешна нужда да намали лихвените си проценти, но всяко влошаване на основните показатели ще увеличи вероятността за това.
Очаква се ЕЦБ и Фед да намалят лихвите в случай на значително увеличение на митата
От страна на ЕЦБ философията е по същество същата. По време на изказването си пред Европейския парламент Кристин Лагард посочи, че решението на Тръмп за увеличение на митата върху вноса на европейски продукти с 25%, ще намали растежа с половин прпоцент през първата година и че част от това намаляване ще бъде постоянна. Що се отнася до инфлацията, очакваният ефект би бил временно увеличение от половин процент, слуед което влиянието ще продължи. Следователно, в крайна сметка изглежда, че ЕЦБ и Фед ще реагират на значителните увеличения на митата, като се ориентират към смекчаване на своята парична политика.
