4531 дружества са влезли в процедура по несъстоятелност или са обявили фалит през миналата година. 115 от тях са в промишления сектор. Фалиращите компании през 2025 г. се увеличават с около 10% на годишна база, показват данните на НСИ. Най-много са в търговията и при ремонта на автомобили – 3990. Но там са и най-големият брой на новорегистрираните дружества – 42 297 от общо 47 827. И ако при тях става въпрос за малки сервизи, където работят по 1-2 души, има затворени и 10 големи завода през последните 2 години, изтъкват от Българската стопанска камара.
Представените от работодателската организация примери започват с „Електрокабел“ – част от германската Nexans Autoelectric в Плевен, която е една от първите компании в автомобилния сектор, затворила преди 6 г. След това през 2024 г. дейност прекратява още една фабрика в Плевен – на германската „Леони“, което засегна 1300 души. И двете произвеждаха кабели.
Последва японската „СЕ Борднетце“ – през 2024 г. тя затвори завода в Мездра, където се произвеждаха автомобилни кабелни комплекти. През юни се очаква да спре и другият завод – в Карнобат. От компанията обясниха решението си като глобално стратегическо преструктуриране заради променящите се разходни параметри в региона.
В началото на март в Агенцията по заетостта заявление за освобождаване на работниците поради закриване на предприятието е подала и „Теклас България“ – производствената база във Враца, открита през 2022 г. Компанията също работи в автомобилния сектор, като произвежда изделия от каучук, пластмаса и метали. Има завод и в Кърджали и Крумовград.
И макар ситуацията в сектора да изглежда тежка, от бранша коментират, че инвестиции продължават да се случват. А заводите, които затварят, в по-голямата си част разчитат на евтина работна ръка. България обаче от години вече не е такава дестинация. Производството, базирано на технологии, не е толкова засегнато.
От БСК обръщат внимание на проблем и при велосипедите. По време на пандемията търсенето им преживя разцвет, но след това дойде рязък спад. И докато през 2022 г. пловдивското предприятие с 30-годишна история „Лидер 96“ обяви, че ще инвестира 50 млн. лв. в нов завод за електрически велосипеди, в края на миналата година стана ясно, че е поискало откриване на процедура по несъстоятелност.
Другият сектор, който е сред най-засегнатите през последните години, е шивашкият. През миналата година „Арда-Русе“ – една от емблематичните фабрики в Русе, спря работа. Този месец ще затвори и „БТБ България“, защото клиентите са се пренасочили към държави с по-евтино производство, предимно от Азия. Още през 2023 г. най-големият производител на чорапи в България – „Делта текстил – България“, се премести в Турция. Затварят и други по-малки фирми из страната – „Дека“, „Монтана манифекчър“, „Идеалфешън“, „Елегант – СЕ“. И в този бранш част от обяснението за закриванията е преструктуриране и краят на ерата на евтината работна ръка.
Две са основните причини за затварянето на предприятия. Първата е спадът на промишленото производство като цяло в Европа и в частност на автомобилния сектор в Германия. Следващите са високите цени на тока и разходите за труд, коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева. Според нея, ако този ръст на минималната заплата продължи, фалитите ще засегнат и други сектори, защото производителността не може да я догони. Работната среда в България не е благоприятна за това да отварят нови предприятия, страната ни няма експортна стратегия и като цяло обща визия за развитието на икономиката, допълва Минчева.
Но признава, че цяла Европа се сблъсква с проблеми в производството заради високите цени на енергията. Ситуацията се утежнява и от задължението за плащане на въглеродни квоти, което ни поставя в неконкурентна позиция спрямо останалия свят.
В същото време тт Министерството на икономиката и индустрията посочват, че работят в тясно партньорство с работодателските организации, за да създадат предвидима и стабилна бизнес среда, която насърчава предприемачеството и дългосрочните инвестиции. В съответствие с Националната стратегия за малките и средните предприятия 2021-2030 се реализира подкрепа за над 30 хиляди предприятия в рамките на 119 мерки в областта на уменията, дигитализацията, екологичния преход, предприемачеството и достъпа до пазари и финансиране.
От икономическото министерство подчертават, че показателят, който дава най-точна представа за стабилността на икономическата среда, е коефициентът на оцеляване на предприятията. За едногодишен период той е 81,5%. Коефициентът на оцеляване на предприятията за период от 5 години е 44% при средно 46 на сто за държавите от ЕС.
