fbpx

Реиндустриализацията: новата маска на политиката на предлагането

Ако следите, дори и отдалеч, икономическия дебат, няма да можете да пропуснете констатацията за френската деиндустриализация и необходимостта от нейното преодоляване. Промишлеността е източник на работни места, териториално развитие, производителност, износ и загубата на националната индустрия означава загуба по всички тези фронтове. Веднъж направена тази контатация, докъде трябва да стигнем, за да си възвърнем позициите на този терен и с каква политика, коментира статия на alternatives-economiques.fr.

Социологът Оливие Галанд призовава за „проява на здрав разум“ при определянето на целите в това отношение. Делът на промишленото производство в националното производство намалява постоянно от 1945 г. насам и това се наблюдава във всички стари индустриални страни, които преживяват бурно развитие на третичния сектор в техните икономики. Колкото по-богата става една страна, толкова по-голям е относителният дял на услугите. Вярно е, че спадът на дела на индустрията е по-голям в нашата страна, отколкото в другите страни, но трябва да припомним, че историческият ход, белязан от спада на относителния дял на селското стопанство, а след това и на индустрията, има необратим характер.

Също така не можем да поставим под въпрос нарастващото значение на Китай и другите новоразвиващи се страни в световната икономика. Китай има особеността да произвежда все повече и повече високотехнологични промишлени продукти (центрове за данни, 70 до 80% от дронове за граждански цели и др.), висококачествени продукти, които са силно търсени на световните пазари (електрически батерии, слънчеви панели и др.), без същевременно да се отказва от производството на евтини промишлени стоки, които нашите американски приятели наричат „tchotchkes“ и които могат да се преведат като дрънкулки.

Франция няма да се върне към производството на евтини текстилни продукти, както и Съединените щати няма да се върнат към производството на iPhone-и. И от тази гледна точка знаем, че френските мултинационални компании са прехвърлили зад граница повече предприятия от своите немски, японски и американски конкуренти – деиндустриализацията на Франция отчасти е резултат от съзнателния избор, направен от тези големи фирми.

В продължение на дълго време промишлеността беше източник на повишаване на производителността, но целта беше ясна. Ставаше дума за заместване на труда с капитал и съкращаване на общата маса на работната заплата, като по този начи се намали цената на работната сила, а не за създаване на стотици хиляди работни места.

Митът за скритото съкровище

В този общ контекст на структурно намаляване на дела на индустрията в нашите стари страни, сигурно е, че този спад във Франция е по-голям, отколкото другаде. Оттук идват и призивите, докладите, препоръките и т.н. за увеличаване на дела на индустрията. Това се доказва от пътната карта, предложена наскоро от Движението на средните предприятия (Meti). В целия документ едно твърдение се повтаря многократно: да се продължи политиката, чието прилагане започна от 2017 г. и в която основният акцент е поставен върху предлагането.

Сред ключовите предложения са призиви за намаляване на корпоративните данъци, намаляване на осигурителните вноски за квалифициран труд, предоставяне на данъчни стимули за спестявания, които се насочват към финансирането на капитала и „премахване на данъчните бариери пред вътрешносемейното прехвърляне на предприятията“.

Опирайки се на модната либерална догма, документът ни казва, че трябва да „опростяваме“, защото регулациява би довела до „административни разходи, които се оценяват на между 2,8% и 8% от БВП (около 60 милиарда евро годишно)“. Като се има предвид, че БВП на Франция е около 3000 милиарда, то 2,8%, което е близо 85 милиарда е доста повече от посочените в документа 60 милиарда. Въпреки това в него с радост се говори за 8%, което вече е 240 милиарда!

Франция ще може да се реиндустриализира само ако компаниите ѝ прекарват повече време в разработване на иновации, отколкото в търсене на дилъри на данъчни стимуланти.

Либералите винаги са имали тази идея за скритото съкровище, което може просто да бъде изкопано чрез опростяване на регулаторните норми (като самите предприятия често са първите, които да настояват за тях), чрез премахване на отдели или региони, чрез рационализиране на функционирането на държавните органи и т.н.

Прикриване на липсата на иновативност

Със сигурност има административни тежести, които трябва да бъдат намалени, но всички големи публични и частни институции имат несъкратим бюрократичен апарат, чието премахване е илюзорно. И още по-илюзорно е да се мисли, че финансовият залог е показания (8% от БВП!), и че това би позволило разрешаването на всички проблеми. Защото в доклада си Движението на средните предприятия твърди, че 15 000 индустриални проекта „спят в процес на разработка“. Ах, само да паднат „оковите“…

В същия дух, всичко, което е екологично и представлява ограничение за индустриалното развитие, трябва да бъде оставено настрана, продължават авторите. Например, 30 000 хектара земя трябва да бъдат освободени за промишлеността през следващите десет години (сегашните необработваеми земи биха могли да осигурят само една трета от това количество).

Странно, докато търсенето на по-ниски разходи е основният лозунг на желаната реиндустриализация, в документа особено значение се отдава на новата ядрена енергия, за която вече знаем, че ще бъде скъпа. Нека разберат тези, които могат.

Така както е представена тук, реиндустриализацията се е превърнала в маска на работодателите, в благородното оправдание за политиката, ориентирана към предлагането. Но няма нито дума за причините за липсата на иновации във френските предприятия. Защо изостават в новите технологии? Защо производителността на капитала и общата факторна производителност са толкова ниски в страната? Франция ще може да се реиндустриализира само ако компаниите ѝ прекарват повече време в разработване на иновации, отколкото в търсене на дилъри на данъчни стимуланти.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"