Русия продължава да доставя големи количества природен газ за Европа, като е увеличила доставките на втечнен природен газ с 30% през 2022 г., печелейки допълнително 16 млрд. евро. Рисковете пред енергийната и климатичната сигурност на Европа се понижават, но на цената от удвояване на рисковете пред енергийната бедност в Европа през 2022 г.
Това са сред основните изводи от последния анализ на Центъра за изследване на демокрацията на тема „Ефективни санкции за стратегическо отделяне от Русия в европейската енергетика“, представени по време на кръгла маса на тема „Противодействие на методите на Кремъл за влияние в енергийната политика на Черноморския регион“ в София.
След руското нахлуване в Украйна, рисковете пред енергийната и климатичната сигурност на Европейския съюз достигнаха най-високото си ниво досега, като особено уязвим остава регионът на Черно море. Бързите политически действия на редица европейски държави намалиха геополитическите рискове пред енергийната сигурност с 16% през 2022 г., но на много висока цена за енергийните потребители.
Въпреки 10 кръга от икономически санкции, Русия запазва ролята си на основен доставчик на природен газ за Европа. Стратегическото отделяне от руското икономическо и политическо влияние не би било възможно без разбиване на мрежите за завладяване на държавните институции, пряко свързани с Кремъл, които позволяват запазването на стратегическите партньорства между руски и местни енергийни компании.
В рамките на една година, ЕС е намалил наполовина вноса на руски газ – спад, който се дължи по-скоро на съкращаването на руските газови доставки, отколкото на промени в енергийните политики на европейските държави. По този начин, геополитическите рискове пред енергийната сигурност на Европа се понижиха с 56 %, а общата сигурност на вноса на природен газ – с 43 % (Фигура 1). Въпреки това цялостната позиция на Европейския съюз от гледна точка енергийна и климатична сигурност е само малко под нивата от 2015 г.
Рискови фактори продължават да бъдат цялостната зависимост от внос за задоволяване на местното потребление от недемократични страни, сред които са Алжир, Катар и Азербайджан, и цялостно високият дял на природния газ в енергийния микс на ЕС. По-голямата част от подобрението на сигурността на доставките се дължи на ускорените усилия за диверсификация на Германия и Италия. За други държави, най-вече в Централна и Югоизточна Европа, рисковете от внос на природен газ остават високи, тъй като зависимостта от руския газ се запазва.
При отсъствието на санкции върху руските доставки на природен газ, руски газ продължава да преминава през европейската тръбопроводна система, макар и на много по-ниски цени. Въпреки че преносът на газ по газопроводите „Ямал“ и „Северен поток 1“ беше прекратен (съответно през януари и септември 2022 г.), доставките на природен газ през „Турски поток“ остават непроменени в сравнение с равнището от преди войната, което го превръща в най-големия източник на руски износ на газ за Европа (приблизително 10 млрд. куб. м годишно).
Основните европейски потребители на руски газ включват Гърция, Сърбия, Босна и Херцеговина, Австрия, Словакия и Унгария. Словакия се превръща в разпределителен център за руския газ в Централна Европа, като също е транзитна дестинация за по-нататъшните доставки към Австрия, Германия и Италия както от Турски поток, така и от украинската газова система.
През 2022 г. вносът по тръбопроводите е намалял с 62% в сравнение с 2021 г., но Русия все пак е получила 13,8 млрд. евро повече приходи. Освен това Русия непрекъснато увеличава износа си на втечнен природен газ за ЕС, като инвестира значителни средства в инфраструктура за износ на втечнен природен газ. През 2022 г. продажбите на руски втечнен природен газ за Европа отбелязаха най-голямото досега годишно увеличение (30%) в количествено отношение, което доведе до 209% увеличение на приходите (около 16 млрд. евро) въз основа на високите цени в Европа.
Въпреки решението на много европейски държави да намалят потреблението на природен газ в дългосрочен план, директорът на американския институт за енергийни политики Energy Futures InitiativeМелани Кендърдейн, отбелязва, че природният ще продължи да бъде важен енергиен източник за прехода. Разполагаме с алтернативи на природния газ за производство на електроенергия, но нямаме достатъчно алтернативи в промишления сектор. Природният газ е необходим за производството на необходимата топлина за ключови промишлени процеси, а все още нямаме възможност да произвеждаме достатъчно зелен водород да покрие индустриалното енергийно потребление.
Настоящите санкции няма да могат да постигнат дългосрочната цел за стратегическо отделяне от Русия, тъй като те са предназначени да позволят на Русия да продължи да изнася енергийни ресурси. Както петролното ембарго, така и таванът на цените на петрола имат очевидни управленски вратички, от които Русия се възползва, за да продължи да продава суров петрол и петролни продукти на цени над тавана в целия свят.
„Ако бяхме по-смели, можехме да въведем разлика в цените на газа, по-ниска разлика в цените на петрола и по-строги санкции за петрола. Това е нещо, от което трябва да се поучим, и е причината да разгледаме областите, в които Русия продължава да има доминиращо положение в Европа: ядрения сектор“, коментира от своя страна Ана Отилия Нуту, ръководител на енергийната програма на румънския изследователски център Expert Group.
ЕС можеше напълно да елиминира руския суров петрол и продукти от европейския енергиен пазар, без да се стигне до прекъсвания на доставките или до покачване на цените. Вместо това краткосрочните политически интереси на страните членки и влиянието на руските олигархични мрежи в Европа позволиха на Русия да продължи да продава петрол на световния пазар и да трупа печалби, които финансират руската агресия в Украйна.
