На фона на започналите разговори между САЩ и Украйна за развиване добива на украинските запаси от редки метали, Русия анонсира, че нейните запаси са по-богати от украинските и покани Вашингтон да работи по тях.
Русия може да задоволи сегашното глобално потребление „за повече от 100 години“, изтъква руският министър на природните ресурси Александър Козлов, цитиран от ТАСС.
„Досега са създадени технологии за получаване на разделени оксиди на REE и се изграждат промишлени комплекси, които ще произвеждат редкоземни метали, включително най-търсените „магнитни“ – празеодим, неодим, диспрозий“, отбелязва той пред Международния икономически форум в Санкт Петербург през юни, припомня ТАСС.
Ръководителят на Роснедра Олег Казанов потвърждава, че Русия разполага с много високо ниво на редкоземни метали – доказаните запаси от този вид суровина, подготвени за добив, се оценяват на 28,5 млн. т. Така в находището Ловозерское в Мурманска област те възлизат на 7 млн. т., в находището Томторское в Якутия – общо 18 находища на РМ и РЗЕ са проучени в страната .
В Русия има по-скоро различен проблем: икономическата обосновка на производството. Запасите от тези видове суровини сега са значително по-големи от нуждите на руската икономика – годишната нужда е само около 2 хиляди, обяснява Казанов на кръгла маса през февруари в Съвета на федерацията.
Според Андрей Шевченко, директор по технологично развитие на Росатом, днес Русия заема по-малко от 1% от пазара за производство на REE, а запасите на REE в Русия съставляват 17% от общите световни (второ място в света след Китай).
Държавната корпорация казва, че те от своя страна са готови да осигурят производството на 111 хиляди тона редкоземни метали до 2030 г. По този начин Росатом планира да възстанови сепарационното производство в Соликамския магнезиев завод. Още в началния етап той може да осигури на руския вътрешен пазар суровини за производството на 1 хиляди тона магнити годишно, включително за електроенергетиката и безпилотните летателни апарати.
В същото време руските специалисти са успели да възстановят загубената след разпадането на СССР компетентност в отделянето на редкоземни метали. По-специално, в Русия стартира пилотно производствено съоръжение за отделяне на редкоземни метали от насипния концентрат. Андрей Нечаев, главен изпълнителен директор на АО „Русредмет“ (Ленинградска област), посочва пред ТАСС, че минното подразделение на „Росатом“ добива лопаритовата руда и я обогатява в Ловозерския минно-обогатителен комбинат в Мурманска област, след което лопаритният концентрат се изпраща в Соликамск, където от концентрата се извличат ниобий, тантал и титан, докато други важни редкоземни метали (лантаниди) остават в колектива концентрат. Доскоро този концентрат се изпращаше в чужбина, тъй като след разпадането на СССР производството и технологията за отделяне на редкоземни метали останаха извън Русия.
Сега на площадката на Rusredmet е пусната пилотна линия за разделяне, където е тествана цялата технология. Очаква се то да бъде разширено в Соликамския магнезиев завод. Технологията позволява да се увеличи дълбочината на преработка на изходната лопаритова суровина и да се получат отделни оксиди от леката група – лантан, церий, празеодим, неодим, които намират конкретно приложение във високотехнологичната индустрия. Според Андрей Нечаев те могат да постигнат продукт с всякаква чистота.
Що се отнася до разходите, и тук руската продукция ще може да се конкурира на световния пазар, посочват от ТАСС. В световната практика е общоприето, че разходите за получаване на отделни оксиди на редкоземни метали са в диапазона от $4 до $6-7 на килограм краен продукт. „По оценки на колегите сме в този диапазон“, уточнява Нечаев.
В същото време днес е трудно ценообразуването да се определи като пазарно, тъй като доскоро повече от 90% от редкоземните метали в света се доставяха от Китай. И днес той диктува цените на световния пазар, които според Нечаев често се определят единствено от желанието да се поддържа фактически монопол на този пазар.
