Руската централна банка се противопоставя на вътрешен натиск да поеме управлението на местния бизнес на чуждестранни кредитори, заявяват пред Ройтерс източници, които са пряко запознати с въпроса, отчасти загрижени, че това може да накара вложителите да изтеглят средства.
Централната банка е подложена на нарастващ натиск от страна на някои руски длъжностни лица и фирми да предприеме действия, след като притежавани от западни банки клонове спряха да отпускат заеми, тъй като правителствата им наложиха санкции на Москва. Това разгневи руските клиенти, борещи се с икономическа рецесия и галопираща инфлация, изтъква още агенцията.
Според източниците на Ройтерс руските власти са проучили схема, която би прехвърлила ежедневното управление на някои чуждестранни местни банки в руски ръце, като същевременно остави собствеността на компаниите майки.
Засега обаче централната банка се съпротивлява на подобен ход, като един от източниците на агенцията добавя, че е притеснен от възможността вложителите да побързат да изтеглят средства.
„Банката на Русия контролира всички кредитни институции, регистрирани в Русия, като гарантира стабилността на банковия сектор“, заявяват от централната банка в коментар по мейла до Ройтерс.
„Дъщерните дружества на чуждестранни банки са руски юридически лица, лицензирани от Руската централна банка и подлежат на същите изисквания по отношение на задължителните коефициенти, провизии и т.н., както за банките с руски акционери“, се добавя в него.
Натискът върху централната банка обаче нараства.
„Редица чуждестранни банки преустановиха операциите си и са пълни с ликвидност – има ли изгледи за въвеждане на външно управление за такива банки? Те просто седят и не отпускат заеми“ – въпрос на инвеститор към представител на централната банка по време на Международния правен форум в Санкт Петербург в края на миналия месец.
Призивите за въвеждане на външно управление, като същевременно се запази чуждестранната собственост, бяха подкрепени миналия месец от Андрей Костин, главен изпълнителен директор на руската държавна банка VTB.
„Аз лично смятам, че това трябва да е quid pro quo (танто за танто): нашите банки бяха конфискувани и техните банки трябва да бъдат отнети“, добавя той.
Чуждестранните банки представляват 11% от общия руски банков капитал в края на 2021 г., показват последните данни.
Raiffeisen, UniCredit и Citi, трите най-големи звена на западни банки, държат активи за 3,5 трилиона рубли (60 милиарда долара) срещу 38 трилиона рубли при топ руския играч Сбербанк.
Заедно Raiffeisen, UniCredit и Citi държат 264 милиарда рубли в депозити на дребно срещу почти 10 трилиона на Sberbank, сочат данни на Interfax, цитирани от Ройтерс.
Възползвайки се от закон, приет през 2002 г., централната банка вече е инсталирала свои представители в над 100 финансови институции, включително руските звена на Raiffeisen, UniCredit, Intesa Sanpaolo, ING и Citi.
Централната банка проверява всяко решение, което надхвърля традиционните ежедневни решения на мениджмънта и следи отблизо нивата на капитала и ликвидността в руския бизнес на чуждестранни банки, коментира пред Ройтерс западен източник, запознат с въпроса.
От избухването на конфликта западните банки, които са запазили присъствие в Русия, също са отстранили чуждестранни граждани от бордовете и висшите мениджърски екипи, добавя източникът.
Местният персонал, който остава начело, е подложен на натиск от страна на властите да се увери, че западните санкции не се прилагат, като се има предвид руския закон, който инкриминира това.
