САЩ (и техният британски съюзник) решиха да наложат ембарго върху руския петрол. Това е последният залп санкции срещу Русия заради войната, която тя започна в Украйна. Изглежда, че европейците не са клонни да приемат санкциите срещу руския петрол. Същото се отнася и за Китай, стратегически партньор номер едно на Москва, който в понеделник отново критикува санкциите. Той е готов да ги пренебрегне, за да спаси икономиката на своя съсед, пише RFI.
Руско-китайската дружба е здрава „като скала“. Това е изразът, който използва китайският министър на външните работи. Дружба, която почива на общите стратегически икономически интереси, но също така и на увеличаващите се транзакции между двете световни сили.
Същевременно в началото на седмицата китайските власти разкриха данните за търговския обмен между двете страни. Те са в непрекъснат възход за първите два месеца на 2022 година. Китайският износ е нарастнал с 41%, като по този начин е закрепил позицията на страната като първи търговски партньор на Русия през последните 12 години.
Търговският обмен почива на договори между двете велики сили за доставка на петрол и газ. Днес Русия изнася 16% от своя петрол за Китай, като апетитът ѝ расте непрекъснато. Сключени са нови мега договори, чрез които се осигурява снабдяването на Китай за повече от 20 години напред.
Но дали точно днес китайските компании са готови да пренебрегнат санкциите в името на продължаването на търговския обмен?
Това е въпросът, който се поставя от седмици и с още по-голяма острота днес – със засилването на санкциите. Има индикации за постепенно охладняване на китайските петролни компании към Русия.
Много държавни китайски банки се стремят да не се излагат на вторичните американски санкции, което за тях би означавало „да бъдат изключени от американския пазар“.
Две големи държавни финансови институци, Китайската банка и Китайската индустриална и търговска банка, ограничиха транзакциите с руския си съсед. От няколко години те преустановиха издаването на акредитиви в долари за закупуването на руски петрол и газ. Разплащанията се извършват все повече във валути, различни от долара. Така 83% от китайския внос от Русия е в евро.
Освен това занапред 17,5% от търговския взаимообмен ще се осъществява в юани. Експертите прогнозират, че настоящата криза ще доведе до увеличаването на този процент, като непрекъснато ще нараства разплащането за руския петрол и газ в юани.
Снабдяването с енергосуровини остава приоритет за китайското правителство, което иска да запази прогнозния ръст от 5,5% за 2022 година. Алтернативите за заменяне на руските енергосуровини, за които толкова се говореше през последните седмици, остават неясни.
Китайската електронна валута и алтернативната на Swift китайска система са едва в началото си. За две години само една китайска банка се е присъединила към тази алтернативна мрежа.
От своя страна руските банки се обърнаха към китайската мрежа Union pay, с която да заместят Visa и MasterCard, които вече не осъществяват международни транзакции от Русия. Но китайската мрежа все още не е дала официален отговор на искането на руските банки.
Накратко, Русия не може да разчита на китайците, за да заобиколи санкциите
Тази криза показва, че Китай има по-малко нужда от Русия, отколкото обратното. Дори и да иска, Пекин не може да замени европейския пазар за газ и петрол, така че Европа си остава най-важният пазар за Москва.
Освен това не изглежда вероятно Пекин да иска да се отчужди от най-големите си пазари понастоящем – Европа и САЩ. Износът към тях се измерва в 1 000 млрд. долара, което е 15 пъти повече от обема към Русия. Китай има много да губи, ако се откаже от тези пазари.
Все пак нещата могат да се променят, ако санкциите срещу Русия се запазят или дори увеличат. Това е анализът на някои експерти. Така Китай може да позволи на някои по-малки банки да извършват разплащания с Русия. Той вече направи това за две други страни, смазвани от санкции – Иран и Северна Корея.
Превод Георги Саулов
