Според ястребите във Вашингтон – включително много от администрацията на Тръмп – търговията с Китай застрашава местното производство и, още по-лошо, националната сигурност на САЩ. Рационален отговор на подобни страхове би бил премахването на търговските бариери с редица търговски партньори от Азиатско-тихоокеанския регион. И все пак търговската политика на администрацията продължава да подкопава тази цел с донкихотовското убеждение, че САЩ могат и трябва да си върнат големи части от производството, изтъква Кларк Пакард* в коментар, публикуван в блога на Cato Institute…
В пореден пристъп на предизвикващ несигурност протекционизъм, президентът Тръмп обяви, че Съединените щати ще наложат множество нови тарифи на 22 държави (по последно преброяване), освен ако не успеят да постигнат търговски споразумения със САЩ до 1 август 2025 г.
Мерките включват 25% ефективно тарифно облагане на близките съюзници Япония и Южна Корея, както и високи ставки за ключови членове на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) Камбоджа (36%), Малайзия (25%), Индонезия (32%), Лаос (40%) и Тайланд (36%). И тарифите биха могли да станат още по-високи. Администрацията предупреди Япония и Южна Корея, че „ако по някаква причина решите да повишите тарифите си, тогава с каквото и число да изберете да ги повишите, ще бъде добавено към 25-те процента, които начисляваме“, добавяйки, че „стоките, претоварени с цел избягване на по-висока тарифа, ще бъдат облагани с тази по-висока тарифа“.
Тъй като Китай задълбочава икономическото си присъствие в Азия, укрепването на търговските и инвестиционните връзки на САЩ с Япония, Южна Корея и страните от АСЕАН – които общо са представлявали 13,95% от вноса на САЩ през 2024 г. – е от решаващо значение за поддържането на регионалното му влияние. И все пак тарифните заплахи на администрацията обтягат връзките с тези партньори, увеличавайки риска те да се приближат до икономическата орбита на Китай. Рискът е особено изразен, като се има предвид, че Китай има споразумения за свободна търговия (ССТ) с Южна Корея, Япония, Индонезия, Камбоджа, Малайзия, Лаос и Тайланд чрез търговското споразумение за Регионално всеобхватно икономическо партньорство (RCEP).
Докато САЩ изпращат заплахи, Китай предлага достъп до пазара. Този контрастен подход изглежда носи дивиденти на Пекин.
В скорошна публикация във Foreign Affairs, базираните в Сингапур професори Юен Фунг Хонг и Джоузеф Чиньонг Лиоу отбелязаха, че много членове на АСЕАН може би вече се насочват към Китай, въпреки настояването на организацията за необвързаност. Техният индекс за анатомия на избора (който използва двадесет индикатора, разделени на пет области, за да разположи десет страни от Югоизточна Азия в спектър на съответствие между Съединените щати и Китай) в спектър на съответствие между Китай и САЩ, базиран на двадесет индикатора (разделени на пет области), за период от тридесет години, показва, че нарастващият протекционизъм на САЩ от 2017 г. насам е тласнал дори успешни хеджиращи държави като Индонезия, Малайзия и Тайланд по-близо до Китай.
След въвеждането на тарифите в Деня на освобождението от Тръмп, Китай засили усилията си за задълбочаване на икономическата си интеграция с АСЕАН. В края на април президентът Си Дзинпин посети три държави – Малайзия, Виетнам и Камбоджа, за да засили връзките със съседите си, засегнати от ескалиращото търговско напрежение. Той подписа търговски споразумения с президента на Малайзия Анвар Ибрахим, който заяви, че Китай остава най-значимият му търговски партньор и „рационален, силен и надежден“ съюзник в условията на глобална търговска несигурност. На 21 май Пекин завърши преговорите по своята версия 3.0 на зоната за свободна търговия между Китай и АСЕАН (CAFTA), като актуализира споразумението за свободна търговия, за да включи дигитална и „зелена“ търговия.
Междувременно президентът Тръмп настоява, че тарифната му политика е за реципрочност, заявявайки по-рано тази година, че „каквито и да ни наложат тарифи, ние ще наложим тарифи на тях“. Но подобна реторика е в рязко противоречие с действията на администрацията. Южна Корея сега е изправена пред 25-процентно мито, въпреки че има ефективна тарифна ставка за американски стоки от само 0,79%, до голяма степен благодарение на Споразумението за свободна търговия между САЩ и Корея (KORUS), което премахна тарифите за 95 процента от търговията.
Трудно е да се разбере как заплахата на Тръмп с 25% митнически отговор на почти нулевата преференциална ставка на Корея е по някакъв начин реципрочна или каква стойност би могла да предложи една нова сделка освен вече съществуващата. Освен това, Тръмп вече предоговори KORUS през 2019 г., предоставяйки на Южна Корея освобождаване от митата по Раздел 232 в замяна на ограничаване на износа на стомана и извършване на малки корекции в цените на лекарствата, американските автомобилни стандарти и митническите процедури.
Ясно е обаче, че нарушаването на KORUS би подкопало доверието в Америка като партньор в собствените ѝ споразумения за свободна търговия.
И това разбиване на американския авторитет отива отвъд Южна Корея.
След като президентът Тръмп обяви тарифите си в „Деня на освобождението“ в началото на април, Япония бързо заяви интереса си към постигане на споразумение със Съединените щати, а пратеникът на премиера Шигеру Ишиба направи седем пътувания до Вашингтон за разговори. Наградата за усилията му? Обидно увеличение с 1 пункт на предстоящите тарифи.
Премиерът Ишиба нарече това последно съобщение „наистина достойно за съжаление“ – може би меко казано – и посочи, че Япония е провела „сериозни и искрени дискусии“ със САЩ. Подкопаването на добрата воля с най-големия чуждестранен инвеститор на Америка и ключов съюзник в Индо-Тихоокеанския регион е дълбоко късоглед ход, който разклаща лодката в рамките на един съюз, който отдавна е изключително силен.
Япония и Южна Корея може да не се изместят политически към Китай, но рискът те да бъдат въвлечени в по-дълбоки икономически връзки с Пекин би трябвало да предизвика тревога сред ястребите във Вашингтон. През май трите страни се срещнаха на първата си тристранна среща на върха от четири години, подчертавайки споделената необходимост от предпазване от ескалиращия протекционизъм на САЩ.
Докато Пекин ухажва съседите си от АСЕАН, Вашингтон заплашва да преобърне техните експортно ориентирани икономики, освен ако не сключат едностранни „сделки“ със САЩ. АСЕАН може да споделя опасенията на Вашингтон относно икономическите практики на Китай, но възможностите за засилено сътрудничество с блока вероятно ще пропаднат, докато Съединените щати при Тръмп се възприемат като едностранен и непредсказуем партньор.
Вместо да следва разумна политика, която потвърждава стабилните икономически връзки със съюзниците и предприема стъпки за разширяване на търговията и генериране на добра воля от АСЕАН, администрацията на Тръмп е избрала търговско балансиране на ръба на конфликта. Загубата на Америка вероятно ще се окаже печалба за Китай. Цената на погрешната търговска политика на Вашингтон се простира далеч отвъд икономиката.
*Научен сътрудник в Центъра за изследвания на търговската политика „Хърбърт А. Щийфел“. Преди да се присъедини към Cato, Пакард е бил сътрудник в Института „Р Стрийт“, специализирайки в международната търговска политика. Преди това е работил в Националния съюз на данъкоплатците, занимавайки се със същото. Преди тези длъжности е бил адвокат и политически съветник на двама губернатори на Южна Каролина
