С „онлайн репресии“ Кремъл демонстрира мощ в интернет

Офис служители, които се мъчат с блокиран интернет. Тийнейджъри, постоянно принуждавани да сменят VPN мрежи. Таксиметрови шофьори, които се борят да се ориентират в Москва без онлайн навигация. Кремъл демонстрира мощта си в интернет, отбелязва Ройтерс в репортаж за web ситуацията в руската столица.

Правителството периодично блокира мрежата в региони из цяла Русия, като същевременно ограничава услугите за съобщения Telegram и WhatsApp и сваля десетки виртуални частни мрежи, които могат да се използват за заобикаляне на забрани за сайтове и приложения.

През последната седмица мобилният интернет е бил напълно прекъсван всеки ден в части от централна Москва, Санкт Петербург и други големи градове, според информация на репортери на Ройтерс в тези райони и осем висши чуждестранни дипломати в Русия.

Тези мерки се предприемат“, потвърждава говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред Ройтерс, е попитан за ограниченията за приложенията за съобщения и интернет услугите. „Те са отчасти свързани с факта, че редица чуждестранни компании отказват да спазват нормите на руското законодателство, и отчасти поради мерки за сигурност срещу заплахата от украински дронове.

Факт е, че атакуващите дронове могат да използват клетъчни мрежи, за да подпомогнат навигацията.

Онлайн репресиите на Русия тази година са съпроводени от въвеждането на нови закони, които задължават мобилните оператори да прекъсват връзката с всеки клиент по искане на Федералната служба за сигурност и дават на агенцията правомощия да създава мрежа от следствени арести под своя юрисдикция.

По-широката цел на засилването на онлайн правомощията е да се помогне на Кремъл да засили вътрешния контрол в контекста на войната срещу Украйна, според коментари на дипломатите, пожелали анонимност.

Ако конфликтът се проточи, той може все повече да натовари обществената подкрепа. Ако войната приключи, руските власти вероятно са склонни да се подготвят за всяко евентуално несъгласие. Дипломат разказва, че Москва е събрала сили, които ѝ дават възможност да предприеме „големи репресии“ онлайн.

Краят на войната на в Афганистан през 1989 г. предизвика големи социални вълнения в Русия, като завръщащите се ветерани подхраниха вълна от беззаконие, която помрачи 90-те години на миналия век. Хаосът се утежни от разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Руските лидери и служби за сигурност помнят 1991 г. и помнят какво се случи с Русия и какво се случи с тях, когато Москва спря голямата война в Афганистан: страната се разпадна, службите за сигурност бяха разделени – това беше катастрофа“, изтъква пред Ройтерс Андрей Солдатов, руски разследващ журналист, експерт по службите за сигурност.

Това, което се случва сега, е, че службите за сигурност се опитват да създадат ситуация, в която – ако Путин подпише мирно споразумение или ако Путин се заеме с продължителна война – това да не унищожи всичко.“

Два руски източника, запознати с онлайн репресиите, изтъкват, че Москва е проучила опита на други страни, по-специално Китай и Иран, и е възложила на властите да разработят начин за блокиране на части от интернет, както мобилни, така и фиксирани, като същевременно контролират онлайн комуникациите.

След нахлуването в Украйна през 2022 г., Русия наложи най-репресивните закони от съветско време, засилвайки правомощията за цензура и влиянието на ФСБ.

Тази година Москва допълнително засили сигурността. Президентът Владимир Путин, който е служил като офицер на КГБ от 1985 до 1990 г., отбеляза четвъртата годишнина от войната в Украйна на 24 февруари, като присъства на годишното събрание на ФСБ в Москва. Той е казал на агенцията да засили борбата срещу тероризма – в което включи атаки от Украйна – като същевременно укрепи „информационното и цифровото пространство“.

Говорителят на Кремъл Песков заявява, че всички мерки са били взети законно, за да се гарантира сигурността на фона на украинския конфликт, който Путин определя като конфронтация със Запада.

Двама руски служители, близки до Кремъл, оспорват, че действията срещу интернет и приложенията за съобщения са репресивни, определяйки ги като съществени за подобряване на сигурността и гарантиране на националното единство срещу опита на Запада да сее раздор.

Осемте дипломати заявяват, че репресиите на Москва срещу интернет тази година са отишли много по-далеч, отколкото са виждали преди в страната. Мобилният интернет периодично е спиран в някои руски региони в продължение на месеци, често след големи атаки с дронове от Украйна. До средата на януари Русия е блокирала над 400 VPN мрежи, което е със 70% повече от края на миналата година, според информация на вестник „Комерсант“.

През последните седмици репресиите в Москва са се засилили, според дипломатите и репортерите на Ройтерс, а правителството предприема действия и срещу базираната в Дубай услуга Telegram и американската услуга WhatsApp.

Миналия месец Русия забави Telegram, която има над 1 милиард активни потребители и се използва широко както в Русия, така и в Украйна, и разследва нейния основател Павел Дуров като част от наказателно дело, свързано с обвинения в тероризъм.

Руски представители заявяват, че Telegram е бил „пробит“ от украински и членки на НАТО разузнавателни агенции и че в резултат на това са загинали руски войници. Telegram отрече за подобно проникване и заяви, че Москва се опитва да принуди руснаците да използват MAX – държавно приложение за съобщения, което е било казано на училищата и университетите да използват за чат групи за родители и ученици.

Всеки ден властите измислят нови претексти, за да ограничат достъпа на руснаците до Telegram, докато се стремят да потиснат правото на неприкосновеност на личния живот и свобода на словото“, посочва Дуров пред Ройтерс. „Тъжна гледка на държава, която се страхува от собствения си народ“, добавя той

Кремъл също така напълно блокира WhatsApp миналия месец заради неспазване на местното законодателство. Собственикът на приложението, Meta, осъди хода като стъпка назад за сигурността на хората в Русия.

Някои млади руснаци са амбицирани да избегнат репресиите, като преминат към различни VPN мрежи – не заради политика, а просто за да взаимодействат със западни приложения като Instagram и Snapchat, които са ограничени в Русия. „Ако тези доста стари политици искат да блокират всичко, защо не са създали никакви интересни руски приложения?“ пита Андрей, който отказва да каже второто си име поради деликатността на ситуацията.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"