Със съдействието на портала Blacksea-Caspia публикуваме анализа на Емил Авдалиани* за изданието worldpoliticsreview.com…
Традиционно вниманието на Турция към Африка е било по-фокусирано върху частта от континента, граничеща със Средиземно море, която от днешен Египет до Алжир някога е била част от Османската империя. Бързите геополитически промени в региона на Сахел обаче доведоха до нарастващ ангажимент на Анкара към тази по-отдалечена част от Африка.
Серия от преврати в Нигер, Мали и Буркина Фасо от началото на 2020 година доведоха до постепенното военно изтегляне на Франция от региона. А след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, Вашингтон ограничи политическото, военното и, най-важното, хуманитарното си взаимодействие със Сахел. Полученият вакуум беше запълнен от други външни играчи, по-специално Русия по отношение на продължаващата криза със сигурността в региона, но също така и Китай по отношение на минните проекти и дори Иран. Напоследък обаче Турция вече се очертава като виден партньор в сътрудничеството на държавите от Сахел с външни сили.
Посещението през 2018 г. на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Алжир, Мавритания, Сенегал и Мали може да се разглежда като отправна точка за по-голям ангажимент на Анкара към региона на Сахел. Турция внимателно се позиционира като сила, която търси взаимна изгода в двустранните отношения със страните от Сахел, като същевременно подчертава разликата в подхода си с този на Франция и други западни страни. По-нататъшните посещения на Ердоган през 2021 г. и 2022 г. в западноафриканските държави демонстрираха последователността на ангажимента на неговото правителство към региона.
Голяма част от усилията на Турция за подпомагане на Сахел се основават на предоставянето на хуманитарна помощ. Например в Буркина Фасо, Турският Червен полумесец, Турската агенция за сътрудничество и координация и фондация „Маариф“ – образователна организация на гражданското общество – работят активно за развитието на двустранните отношения.
Турция е още по-активно ангажирана в Нигер, чието значение за Анкара се състои в географската му близост до Либия, където Турция изигра ключова роля в гражданската война в страната и продължава да се ангажира политически. Подобно на ангажимента си с Мали и Буркина Фасо, Турция участва в множество хуманитарни програми в Нигер, като сътрудничеството в областта на здравеопазването и водните проекти заема видно място. Турски фирми участват и в развитието на инфраструктурата, включително изграждането на летище в столицата на Нигер – Ниамей.
Военните преврати в Сахел от 2020 г. насам драматично промениха геополитическата ситуация в полза на Турция по отношение на сътрудничеството в областта на сигурността. Анкара умело се възползва от вакуума, създаден от последвалото оттегляне на Франция – по искане на местните правителства – от по-голямата част от региона, както и от решението на Вашингтон при бившия президент Джо Байдън да прекрати сътрудничеството в областта на отбраната с Буркина Фасо, Нигер, Мали и Чад.
Резултатът е широкомащабно военно сътрудничество, най-видимо в сделките за един от ключовите продукти на турската отбранителна промишленост: дроновете Bayraktar TB2. От 2022 г. насам Буркина Фасо получи няколко партиди TB2, както и дронове Akinci, като Мали и Нигер последваха примера ѝ. През 2023 и 2024 г. Чад направи поръчки за произведени в Турция дронове Anka-S и Aksungur. Като цяло Турция е водещият доставчик на дронове в Африка, с 28 подписани споразумения от 2021 г. насам. Чад и Буркина Фасо също са закупили турски бронирани машини, докато Нигер и Чад са придобили турски самолети през 2022 и 2023 г. Привлекателността на турските оръжия е, че са по-евтини от западните алтернативи и са толкова ефективни, колкото предлагат Русия и Китай.
Нарастващият обхват на военното и охранителното сътрудничество се подчертава допълнително от съобщенията, че Турция дори е установила първата си военна база в Сахел. По-рано тази година Military Africa съобщи, че Чад и Турция са постигнали споразумение Анкара да поеме контрола над военна база в Абеше, която преди това е била домакин на френски сили, изтеглили се след влошаване на отношенията с новите власти в Нджамена след преврата там. През юли Турция подписа и споразумение за военно сътрудничество с Нигер, като някои съобщения предполагат, че ще обучава нигерски войски за борба с джихадистки бойци в страната.
Регионалната перспектива за сигурност, която съчетава трансгранични заплахи от екстремисти, както и вътрешни предизвикателства от сепаратистите, особено в Мали, най-вероятно само ще сближи държавите от Сахел и Турция, включително сътрудничеството в частния военен сектор. Друга по-малко обсъждана област на сътрудничество е в сектора на минното дело и природните ресурси в региона, където страните от Сахел биха приветствали турски инвестиции в необходимото развитие на инфраструктурата. През 2024 г. например Турция и Нигер подписаха меморандум за разбирателство за сътрудничество в минното дело.
Връзката се движи и от самите страни от Сахел, които се стремят към по-голяма диверсификация на своите външни партньорства. Прекомерната зависимост от Франция и западните страни като цяло е породила недоверие сред населението и е постоянен източник на напрежение между страните от Сахел и тези външни сили. Укрепването на връзките с Турция предоставя на страните от региона повече пространство за маневриране – и с това – лостове за влияние – във външните им отношения.
Поради това страните от Сахел не се стремят да заменят Франция с Турция, нито пък Анкара разполага с достатъчно ресурси, за да се позиционира като най-доминиращата сила в региона. И все пак това, което прави Турция привлекателен вариант не само за държавите от Сахел, но и за западните съюзници на Анкара, е, че тя е доверен партньор в областта на сигурността, който може да помогне в борбата с екстремизма, като същевременно служи като противовес на Русия, Китай и Иран в региона.
Активното участие на Турция в региона на Сахел също се вписва идеално в позиционирането на Анкара като афро-евразийска страна. Турция все повече разглежда Африка като зона с икономически възможности и, както бе споменато по-рано, активно се стреми към по-силни икономически и политически връзки на целия африкански континент. В периода между 2003 и 2022 г. търговията между Турция и континента достигна близо 40 милиарда долара, докато турските строителни компании участват в проекти на стойност около 85 милиарда долара. Тези числа все още са значително по-малки от тези за Китай, Русия или САЩ, но предвид по-малкия размер на Турция и факта, че тя се присъединява късно, напредъкът е значителен. По подобен начин между 2002 и 2022 година броят на турските посолства на континента нарасна от 12 на 44, като се планира откриването на още няколко в близко бъдеще, за да се покрие ефективно цяла Африка.
В по-широк план, този ангажимент е част от усилията на Анкара да се позиционира като ключов партньор на Глобалния Юг – географски разширяваща се и политически хетерогенна област, характеризираща се с нарастващо население и икономики, и в резултат на това с нарастващо геополитическо влияние. Подобно на своите африкански партньори, Турция отдавна призовава за мащабна реформа в глобалното управление, за да стане то по-представително за Глобалния Юг.
В резултат на това може да се очаква ролята на Турция в Африка да се увеличи, като регионът Сахел вероятно ще остане фокус на нейното разширяващо се влияние. Анкара ще се възползва в тези усилия от нарастващите разлики между държавите в региона и западните сили, които традиционно бяха доминиращите външни сили. Турция се стреми да предложи на Сахел подход за развитие, който е много различен от този, който западните страни са предлагали за региона. Нейният модел се основава не само на взаимноизгодно икономическо развитие, без да се обвързват с политически условия за инвестициите ѝ, но и на социално развитие на държавите от региона.
*Емил Авдалиани е професор по международни отношения в Европейския университет в Тбилиси, Грузия, и изследовател на Великия копринен път
