САЩ са един от най-големите производители и износители на петрол в света. През 2024 г. страната е експортирала близо 4 милиарда барела петрол в чужбина, което представлява повече от половината (55%) от производството на САЩ през тази година. Този поток от суров петрол, рафинирани продукти и други течности подчертава глобалното значение на американската енергия.
В този контекст изданието Visual Capitalist представя разбивка на водещите страни, купуващи американски петрол m,ep 2024-та, използвайки данните на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA). Тя проследява целия износ на петрол и течни горива, измерен в барели.
Мексико оглавява списъка с вносители, получавайки 429 милиона барела, или 11% от целия износ на петрол от САЩ. Нидерландия е втора, внасяйки над 387 милиона барела (9.9%).
Европа и Азия са ключови пазари
След Нидерландия други големи европейски купувачи включват Обединеното кралство, Испания и Франция. Този износ често служи като входящи ресурси за рафинерии или за преразпределение в рамките на континента. България е на 70-то място със скромните малко над 1,6 млн. барела.
Междувременно азиатски страни като Китай, Южна Корея, Япония и Индия също се класират високо – всяка от тях внася над 150 милиона барела.
Широк глобален обхват
Докато първите 10 страни представляват по-голямата част от износа, американският петрол достига до почти 150 страни. Дори по-малки държави като Того, Белиз и Латвия попадат в списъка.
Защо САЩ изнасят петрол, след като имат и внос?
На пръв поглед може да изглежда противоречиво САЩ да изнасят над половината от производството си на петрол, докато продължават да внасят петрол, особено от Канада. Но това е резултат от разликите във видовете суров петрол, конфигурациите на рафинериите и динамиката на световния пазар, изтъкват от Visual Capitalist.
По-голямата част от производството на петрол в САЩ е лек, сладък суров петрол, докато много американски рафинерии са построени за обработка на по-тежки, кисели сортове. Освен това някои американски рафинерии са разположени по-близо до чуждестранните пазари, отколкото до центровете на вътрешно търсене. В резултат на това петролът влиза и излиза от страната, за да се оптимизира ефективността на рафинирането, логистиката и икономическата възвръщаемост.
