На 23 юни 2016 г. британците избраха да напуснат Европейския съюз след месеци на разгорещен дебат. Три години след ефективното напускане на Великобритания, в сложната обстановка след пандемията и войната в Украйна, икономиката на страната е по-малко устойчива на кризи, изтъква анализ на RFI…
„Слънцето изгрява над независима Великобритания!“ В ранната сутрин на 24 юни Найджъл Фараж ликува. Лидерът на Брекзит партията изживява апотеоза на политическата си кариера. За всеобща изненада, противно на всички прогнози и въпреки предупрежденията на икономистите и намесата на Барак Обама в полза на оставането, британците гласуваха с почти 52% за напускане на Европейския съюз.
Найджъл Фараж говори за победа на „малките хора, на честните хора, на обикновените хора“. Поддръжниците на Брекзит обещаваха процъфтяваща британска икономика, веднъж освободила се от игото на Брюксел и европейските регулации, реанимирана здравна система. Седем години по-късно тези обещания далеч не са изпълнени.
Преди да сравним състоянието на британската икономика през 2016 г. и 2023 г., трябва да припомним, че Великобритания напусна Европейския съюз едва през февруари 2020 г., след продължителни преговори относно условията на развода между Лондон и Брюксел – в самото начало на Ковид-пандемията. Това обаче не пречи на сравненията, тъй като тези външни фактори, към които можем да добавим и войната в Украйна, засягат също така и останалия свят и Европейския съюз.
Лирата така и не успя да възстанови силата си от 2016 година
Първи показател – лирата стерлинг. През 2016 г., след референдума, паундът падна до нива, които не беше достигал от 1985 г. Паниката от първите дни в крайна сметка беше преодоляна, паундът се покачи, но така и не успя да възвърне силата си преди юни 2016 г. както спрямо еврото, така и спрямо долара. И днес британската валута все още се търгува при по-ниски курсове, отколкото преди седем години.
Първоначално тази ситуация беше благоприятна за търговския баланс на Великобритания. Той беше в непрекъснат спад от края на 90-те години на миналия век, след което започна постепенно да нараства до 2021 г., преди отново да се срине внезапно през 2022 г., най-вече заради цените на енергията. Особено след като страната беше отрязана от единния европейски пазар, но нали това беше смисълът на Брекзит. Беше договорено ново търговско споразумение, но сега британските компании, желаещи да изнасят за Франция, Германия, Полша или която и да е друга страна от ЕС, трябва да плащат мита.
„0,08%“ принос към британската икономика
Един от ключовите аргументи на привържениците на Brexit беше, че Великобритания ще може да договори собствени споразумения с всички страни по света. Това е така, но световните икономическите сили не се втурнаха да договорят споразумение за свободна търговия със страна, която отдавна вече няма тази тежест, която все още си представя, че има. Първата „сделка“ от този вид беше договорена с Австралия и Нова Зеландия. Тя е и първата, която влезе в сила на 31 май тази година. Освен това, според собственото признание на британското правителство, това не само е лоша новина за британските фермери и за усилията на правителството да се бори с климатичното затопляне, но и нейният принос за икономиката изглежда незначителен. Тази „сделка“, представена като „историческа“, ще увеличи британския БВП с 0,08% до 2035 г. Надали това е повод за хвалба.
Освен това, ако направим сравнение, инфлацията расте с много по-високи темпове: с месеци наред между 8 и 9% на годишна база, което е с пункт и половина повече, отколкото в Европейския съюз и с два пункта и половина отколкото в еврозоната. Изправена пред същите кризи както останалата част от континента, британската икономика устоява сама доста по-зле, отколкото блокът на 27-те. На 22 юни 2023 г. Централната банка на Англия увеличи лихвените си проценти за тринадесети пореден път, без към момента да успее да ограничи покачването на цените.
Никога, откакто се води статистика, доходът, с който биретанците разполагат, не е спадал толкова много
Лихвите вече достигнаха най-високото си ниво от кризата през 2008 г., но се очаква те да се повишат още до края на годината, с риск страната да изпадне в рецесия. Спестяванията залагат на лихва от 6% до Коледа, което е катастрофа за всеки, който е взел заеми с променливи лихвени проценти и може да се окаже задушен от вноските.
За „малките хора, за обикновените хора“, както казваше Найджъл Фараж, ситуацията въобще не е завидна. Доходът, с който британците разполагат, продължава да намалява. Откакто се води статистика, никога свиването на доходите не е продължавало толкова дълго. Що се отнася до здравната система, нейните служби страдат повече от всякога от недостиг на кадри, тъй като много лекари и медицински сестри идваха от Европейския съюз. „Изнасяме £50 милиона в ЕС всеки ден, вместо да финансираме нашата здравна система“, пишеше на големите раклами на автобусите по време на кампанията за Брекзит. Бюджетът за здравеопазване със сигурност е скочил през 2020 и 2021 г., но това по-скоро е резултат от последствията от пандемията, а не от излизането от Европейския съюз.
Правителството обеща повече от три милиарда паунда допълнителен бюджет през 2024 и 2025 г. Но все още сме далеч от 18-те милиарда, обещавани преди седем години. Наскоро беше проведено проучване сред британските избиратели, които са гласували за напускане на Европейския съюз през 2016 г. Все още 60% от тях смятат, че са направили правилния избор. Но на този етап по-малко от един на всеки петима смята Брекзит за успех.
