През последното десетилетие центровете за данни се превърнаха в ключова инфраструктура за дигиталната икономика и развитието на изкуствения интелект. Европа исторически заема водещо място в разгръщането на подобни съоръжения, но глобалната ѝ позиция е отслабнала вследствие на по-бързия растеж в САЩ и Китай. За да възстанови конкурентоспособността си и да укрепи дигиталния си суверенитет, Европейският съюз поставя амбициозната цел да утрои капацитета на центровете за данни в рамките на 5–7 години. Въпреки това регионът се изправя пред сериозни енергийни, инфраструктурни и регулаторни предизвикателства, които могат да забавят този растеж, се изтъква в коментар, публикуван от Международната агенция по енергетика (МАЕ), се фокусира върху европейския пазар на центрове за данни и е част от цялостната работна програма на МАЕ относно енергията и изкуствения интелект..
Настояща картина на европейския пазар на центрове за данни
До 2015 г. Европа е концентрирала над 25% от световния капацитет на центрове за данни, но през 2024 г. този дял спада до около 15%. Основната причина е по-високият темп на растеж на конкурентните пазари. Въпреки това Европа остава ключов регион, доминиран от т.нар. FLAP-D хъбове – Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин – които привличат по-голямата част от новите инвестиции. Копенхаген и Милано също се издигат като алтернативни центрове.
Същевременно обаче тези градски райони вече се сблъскват с ограничения в електроенергийната инфраструктура. Амстердам и Дъблин временно прекратиха нови проекти заради недостиг на мрежов капацитет, което показва системен проблем: центровете за данни растат по-бързо, отколкото електропреносната мрежа може да бъде разширена.
Енергийният отпечатък и предизвикателствата пред електроенергийната система
Когато се изгради нов център за данни, това означава добавяне на силно концентрирано електрическо натоварване, което често достига стотици мегавати. Докато строителството продължава 1–2 години, разширяването на мрежовата инфраструктура може да отнеме десетилетие. Това създава структурен дисбаланс между търсенето и предлагането на електроенергия.
Опашките за присъединяване към електрическата мрежа в ЕС варират между 2 и 10 години, а в основните хъбове достигат 7–10 години. Натоварването на мрежите води и до значителни разходи: според ACER директните загуби от претоварване са достигнали 4.3 млрд. евро през 2024 г., без да бъдат включени икономическите последици от забавените проекти.
Тези ограничения карат някои инвеститори да търсят региони с по-свободен капацитет, например Испания или Финландия, които се очертават като нови хъбове през следващите години.
Неясноти около бъдещото електропотребление
Предвиждането на бъдещите енергийни натоварвания от центровете за данни е сложно поради няколко фактора:
- не всички обявени проекти ще бъдат реализирани;
- изградени центрове често работят под максималния си капацитет;
- пълното оборудване и натоварване на съоръженията може да отнеме години;
- енергийна ефективност и нов хардуер могат да променят прогнозите.
Независимо от тези фактори, ако всички планирани проекти бъдат завършени, в някои държави центровете за данни биха представлявали значителен дял от пиковото потребление:
– 4–5% в големи икономики като Германия и Франция,
– около 10% в Нидерландия и Испания,
– дори повече в малки електроенергийни пазари.
В комбинация с растящото потребление поради електрификацията на отоплението, транспорта и промишлеността, това оказва значителен натиск върху енергийните системи.
Перспективи за растеж и риск от забавяне
Според анализа на IEA, капацитетът, заложен в списъка с планирани проекти, е около 130% от настоящия инсталиран капацитет. Въпреки поставената цел за утрояване на капацитета, реалният растеж в Европа до 2030 г. вероятно ще бъде около 70% спрямо 2024 г. Това изоставане се дължи на:
- забавяния при проектите,
- ограничения в електропреносната инфраструктура,
- дългите опашки за присъединяване,
- сложните разрешителни режими,
- глобални вериги за доставки, зависещи от минерали, батерии, трансформатори и хардуер.
Ако тези бариери не бъдат преодолени, ЕС рискува да изостане в глобалната AI надпревара, където капацитетът на центровете за данни е критичен фактор за икономическа и технологична сила.
Необходими политики и стратегически мерки
За да бъде постигнат устойчив растеж, IEA препоръчва цялостен пакет от мерки:
1. Оптимизиране на процесите за присъединяване към мрежата
- ускоряване на процедурите,
- по-ефективно управление на опашките,
- приоритизиране на проекти, готови за незабавно строителство.
2. Непостоянни (non-firm) присъединявания
При тях операторите приемат възможност за временно ограничение на мощността при специфични обстоятелства. Това позволява по-бързо включване на нови центрове в претоварени мрежи, без да се компрометира сигурността на системата.
3. Географско пренасочване на нови проекти
Насърчаване на изграждането в райони с по-голям свободен електрически капацитет, което намалява концентрацията на натоварването.
4. Използване на умни мрежи и локални енергийни системи
Технологии като управление на натоварването, локални батерийни системи и енергийно съхранение могат:
- да облекчат пиковите натоварвания,
- да увеличат ефективността на съществуващата инфраструктура,
- да ограничат нуждата от мащабни разширения на мрежата.
5. Инвестиции в преносна инфраструктура
Дългосрочното решение изисква значителни инвестиции в разширяване и модернизация на електропреносната мрежа, за да може тя да поеме новите натоварвания.
Центровете за данни са стратегическа инфраструктура за дигиталното бъдеще на Европа – основа за изкуствен интелект, облачни услуги, киберсигурност и цифров суверенитет. Но бързото им разрастване поставя невиждан досега натиск върху електроенергийните системи, като създава риск от забавяне на проекти, покачване на разходите и ограничаване на конкурентоспособността.
За да постигне целта за утрояване на капацитета, ЕС трябва да предприеме координирани, системни усилия: модернизация на мрежите, оптимизиране на процесите, стратегическо разполагане на нови центрове и интеграция на интелигентни енергийни решения. Само чрез подобни действия Европа може успешно да съчетае растежа на дигиталната инфраструктура с устойчивите си климатични цели, енергийна сигурност и достъпни цени за потребителите.
