Северноевропейските държави продължават дейността за замяна на руските въглеводороди с алтернативни енергоресурси. Това се посочва в съвмество изявление на премиерите на Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция, цитирано от ТАСС.
„Ние продължаваме работа по замяната на руските въглеводороди с възобновяеми и нисковъглеродни енергоресурси, поставйки акцент на енергийната сигурност, надеждност и достъпност“, се изтъква в изявлението.
Междувременно норвежкият министър на климата Еспен Барт Ейде коментира, че Норвегия предсрочно ще трябва да премахне някои от старите си петролни и газови находища, за да постигне целите си за климата до 2030 г., освен ако не успее да използва енергия без въглерод на повече офшорни платформи, за да намали емисиите им.
Най-големият производител на петрол в Западна Европа има за цел да намали своите емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо 1990 г., но към 2021 г. постигнатото намаление е само 4,5%, показват предварителните официални статистики, цитирани от Ройтерс.
Критиките за свързването на повече офшорни платформи към доминираната от хидроенергия наземна мрежа на Норвегия нараства, тъй като водните резервоари достигнаха 20-годишно дъно, цените на електроенергията скочиха и опасенията за недостига се увеличиха.
Ейде коментира пред Ройтерс, че е невъзможно да се постигне целта за климата, без да се доставя възобновяема енергия за повече офшорни находища.
Офшорната петролна индустрия представлява около една четвърт от общите емисии на Норвегия главно защото използва газ за генериране на енергия в офшорни инсталации.
„Алтернатива би била ранно спиране на старите полета, вместо преоборудването им с електричество“, добавя министърът
Защитниците на околната среда може да приветстват подобна стъпка, но тя противоречи на обещанието на лявоцентристкото правителство „да развива, а не да премахва постепенно“ петролната промишленост и би разгневила влиятелните профсъюзи на петролните работници.
„Мисля, че по-добрият отговор е изграждането на повече електрически мощности“, казва Ейде. „Идеята е по-голямата част от допълнителното електричество за платформите да идва от офшорна вятърна енергия.“
Норвегия иска да развие 30 гигавата (GW) офшорни вятърни мощности до 2040 г., които биха могли да произвеждат почти толкова електроенергия, колкото нейните огромни водноелектрически централи на сушата произвеждат в момента.
Страната прави първи стъпки в офшорната вятърна енергия, след като лицензирането на наземна вятърна енергия беше спряно през 2019 г. след обществени протести. Процесът бе рестартиран през април тази година, припомня още Ройтерс.
Ейде изразява надеждата си високите цени на енергията да помогнат за насърчаване на нови проекти, особено след като парламентът промени правилата, които дават повече инициатива и приходи на местните власти.
