В началото на кампанията за изборите за представители на народа и президент, както е нормално, всички кандидати за изборна длъжност убеждават, че конкурентите им са по-лоши или възможно най-лоши управници. След изборите, също както е обикновено, ще се окаже, че всички са прави.
Забраната за проучване на възможностите за добив на нефт и природен газ от шисти
В първата седмица на кампанията от дълбокия шкаф на блокирани възможности за развитие бе изваден казусът със забраната за проучвания на възможностите за добив на природен газ и нефт от шисти.
Самата забрана бе гласувана от парламента през януари 2012 г. и е в сила от публикуването на това негово решението в Държавен вестник на 21 същия месец. Забраната е гласувана от 166 народни представители. Това е конституционно мнозинство. Против са шест народни представители от „Синята коалиция“. Народният представител Иван Костов обяснява, че решението е „крайна недомислица“. Видни депутати от ГЕРБ и БСП, с претенция за експертиза в управлението на енергетиката, се опитват тогава да направят за смях неговите аргументи. Според мен оценката на Иван Костов е прекалено щадяща и политически коректна.
Решението на правителството за предоставяне на концесия на „Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън“ („да извърши за своя сметка и на свой риск търсене и проучване на нефт и природен газ“) е публикувано в Държавен вестник шест месеца преди това. И се основава на експертни становища на специалисти от БАН, Софийския и Минно-геоложкия университет. Те за получени в изпълнение на изискванията на предварителна оценка на въздействията на политиките и законодателството според закона за нормативните актове (ЗНА). И при спазване на съответните процедури за обществено обсъждане на проектите за такива актове.
Основен аргумент за това решение, както е ясно от неговата точка 8 е, „че отлагането на изпълнението му би довело до блокиране на проучването и добива на природен газ на територията на Република България, което е в разрез с националните приоритети и стремежа към енергийна независимост (курсивът – мой, б.а.) на Република България и е необходимо да се защити като особено важен държавен интерес“.
Не е без значение обстоятелството, че решението тогава отчита (макар и по подразбиране) ценовите и стопански предизвикателства от Кремълския блокаж на преноса на природен газ през Украйна в началото на 2009 г. Решението на конституционното мнозинство народни представители не спазва нито едно изискване на ЗНА. Няма анализ и оценка, обсъждането „по същество“ отнема по-малко от седмица. Аргументът „стремеж към енергийна независимост“ не е споменат нито веднъж от поддръжниците на забраната.
Нека напомня, че решенията на народното събрание за колективни. Т.е. никой отделно взет народен представител не носи формална отговорност за тях. Но за сметка на това законодателната инициатива на депутатите, поне както се използва, не е подчинена на изискванията на ЗНА.[i] Тъй или иначе обаче, основната отговорност за това решение е на народните представители от ГЕРБ, БСП и присъвокупилите се към тях „патриоти“.
Потъналите гемии от забраната на проучванията за природни нефт и газ от шисти
Пропуснатите ползи за това решение на законодателите са огромни. Те бяха оценени от екип геолози, специалисти по оценка на въздействието върху околната среда, социолози и икономисти, ръководен от автора на тези редове. Изследването е озаглавено „Природен газ от шисти: социалноикономически въздействия за Българи“, бе представено в средата на март 2014 г. и публикувано малко по-късно от различни професионални организации.
В него, при желание, може да се проследят подробности от управлението на и ценовите политики в подсектора фосилна енергетика в България, в частност природен газ, детайли в опазването на околната среда при използваните от концесионера технологии на проучване и добив на природен газ, мнението на местните общности и потенциалните разходи и ползи за тези общности и страната. Както и, разбира се, методологията и източниците на анализа.[ii]
За пълнота на картината, българската забрана на фракинга е сравнена с подобни забрани във Великобритания, Германия и Франция – доста по-рационални и обосновани, предимно с гъстотата на населението на територията на предполагаемите залежи.
От особено значение за потвърждаването на изводите на изследването бе обсъждането на забраната от специална международна геологическа конференция, проведена в курорта „Св., св. Константин и Елена“ през септември 2013 г. Бяха проверени всички специализирани изследвания, послужили като аргумент за решението за предоставяне на концесия на Шеврон с цел извършване на проучванията и проверка дали данните от космическия спектрален анализ на подземните недра могат да бъдат доказани със сондажи, за да се оцени рискът за околната среда и икономическата перспектива на един възможен добив на природен газ от шисти.
Не само че предварителните оценки издържаха на критиката на специалистите, но и крайната оценка на риска от замърсяване на подпочвените води в Добруджа бе измерена като „риск“ от „замърсяването на язовир Искър с една бутилка „Кока Кола“.
Ето една сумарна таблица за пропуснатите ползи за икономиката в зависимост от това дали има само проучване на залежите чрез сондажи (към 2011 г. потенциалът е оценен само от сателитни наблюдения, публикувани за безплатна употреба от Информационната агенция по енергетика на САЩ) и каква е тяхната комерсиалната използваемост в зависимост от обема им и пазарните условия.
Тъй като решението за предоставяне на концесията бе мотивирано с възможностите за енергийна независимост на България, се наложи, пък и бе естествено и разумно по принцип, да оценим и потенциалния ефект от тази независимост. Според тогавашни данни прогнозата ни бе, че степента на зависимост на България от внос на природен газ може да спадне от 94% (от Руската федерация) до 70-71%. (А общата зависимост от руски доставки на енергийни ресурси, включително ядрено гориво, от 72 на под 50%.)
Преди закуската
Това изследване положи началото на кампания за отмяна на забраната за проучванията за добив на нефт и природен газ от шисти. С чиста съвест приемам, че тя започва от 2013 г. И преминава през различни форми – от публикации и обсъждания, през групи в Интернет, до изказвания и възвания на конференции – на Българския енергиен и минен форум, Клуб „Сенатор“, конференции и медийни участия на български фирми, които могат да свършат работа, подобна на тази на Шеврон, и т.н. Включително изказване на бившия държавен секретар на САЩ от времето на предишния мандат на президента Тръмп, Майк Помпео, през август 2022 г. на конференция на КРИБ.
Тези възвания не променяха с нищо избрания през 2012 г. блокаж на алтернативни енергийни начинания.
Забраната от 2012 г. придоби очертанията на делириум.
Отвън спирането на проучванията за нефт и природен газ от шисти, може би най-големите щети за благосъстоянието на българските граждани са нанесени от следните осем политически начинания и действия на правителствата и политиците на България.
- След 2012 г. стана традиция да не се допускат проучвания и концесии за добив на фосилни горива. За периода след 2014 г., т.е. след завземането на Крим от Руската федерация, са блокирани поне шест заявления за концесии и производства на природен газ по рафиниращи технологии, близки до, но не съвпадащи с фракинга. Доколкото мога да се ориентирам, тези блокажи са шест, три от тях – намерения на български компании,
- Отделно от тях бяха сключени договори за изграждане на „Балкански поток“ и преход на природен газ с доставчик „Боташ“.
- По съвпадение със забраната на фракинга, бе неправилно затворен проектът АЕЦ „Белене“. Но бе направен опит за неговото възстановяване след 2016 г. – в противоречие с ЕвроАтом и след изплатени на Росатом неустойки, приблизително равни на 2% от БВП на България за 2015 г.
- До 2018 г. министерството на икономиката не се занимаваше с никакви други „приоритети“ освен проекти на руски държавни компании и „Белене“.
- Преди това петролопроводът от/до Александруполис бе съставен с пълна загуба за българската страна и бе спрян. Пристанището за нефт до Бургас не бе отворено за алтернативни доставки на суровината от централна Азия и Азербайджан през Грузия, макар подобни проекти да бяха предлагани от международни компании.
- Пак по това време правителството на България се отказа да бъде страна по делото на ЕС срещу Газпром за злоупотреба с господстващо положение на пазара. Прегледът на казуса от Комисията на ЕС от 2015 г. обръща специално внимание на обстоятелството, че български държавни компании обслужват Газпром. Независимите тукашни икономически издания (Инвестор, Капитал, ЕкономикБг, Банкер и т.н.) с подробности описваха тактиката на Газпром за постигане на споразумение с Комисията, но полотиците не проявиха почти никакво старание да отстояват препоръките на международно известни български и чуждестранни експерти как България да отстоява интересите си по това дело.
- През 2018-2019 г. правителството на България изпусна сроковете за дерогация и/или договаряне на щадяща перспектива за въглищните централи.
- Преди Коледа на 2019 г. правителството, без да оповести намеренията си, изпрати писмо до Генерална дирекция Енергетика на Комисията на ЕС по повод Регламент 2019/243 (за либерализацията на електроенергийния пазар), че поема ангажимент за затварянето на т.нар. „американски“ централи (които впрочем са сред най-чистите и ефективните в Съюза и най-чисти ТЕЦ в България).
По този повод само група свободно плаващи икономисти (К. Лаков, Е. Райков, К. Стайков и аз) и Институтът за енергиен мениджмънт, успяхме да изпратим обосновани възражения срещу този куц план за приложение на въпросния регламент.[iii]
Някои обяснения
Някои закономерности в подкрепата на правителствата на България за Кремъл след 2014 г. станаха известни дори на международната публика.
През 2018 г. Германският фонд Маршал на САЩ публикува по-пълнен от горния списък деяния на българските власти в енергетиката, подкрепен с преглед на руските политически инициативи като внасяне на проектозакони,[iv] участие в избори (включително за президент), „изследвания“ на общественото мнение и формирането на такова чрез митове за „освобожденията“ на България.
След 2016 г. Центърът за изследване на демокрацията и Центърът за стратегически и международни изследвания в Сидни публикуваха три изследвания на „Кремълските правила на играта“ в енергетиката и политиката.
За влиянието преди 2016 г. може да се прочете глава 11 „Руската федерация и българската енергетика“ от книгата „Анатомия на кризата. България 2009-2015: хронология, проявления, поуки“. В по-достъпен (електронен) вариант описанието на присъствието на руските държавни компании в българския политически пейзаж може да се намери на английски в годишника за 2015 г. на полския Институт за централна и източна Европа, посветен на руското влияние на Балканите.
Ако се върнем към самата забрана на проучванията за добив на нефт и природен газ от шисти, едно от популярните обяснения е, че решението е взето под натиска на т.нар. „зелени“ и техните приятели в изпълнителната власт и политическите партии. Това внушение едва ли отговаря на действителността. Но доколкото може да се съди по тогавашните краткосрочни обсъждания в парламента и фалшиви видео и други материали в социалните мрежи, почти сигурно е, че политиците са използвали тревогите на зелените, за да отворят вратите още по-широко за руски енергийни доставки.
Преди няколко години с колеги предприехме изследване на загубите за икономиката на България от 2007 до 2018 г. от отложени или спрени стопански начинания поради съдебни дела, предизвикани от различни зелени формации. Като дисконтирахме явната корупция по различни проекти като „заменки“ и продажба на крайбрежна земя по Черноморието за 0.22 евро за квадратен метър, стана възможно да сравним пропуснатите ползи и невъзвръщаемите загуби от тези съдебни дела с щетите от природни бедствия за този период.
Загубите от тях за икономиката (приблизително 1.34 млрд. евро) се оказаха повече от щетите от природни бедствия (0.92 млрд. евро). В сумата не е включена загубата от стадия „проучване“ за природен газ от шисти, защото по този повод не е имало съдебно дело. При желание е възможно да се изчислят (доста условно) и агрегираните вреди от горните осем политически инициативи и деяния. Но и така е ясно, че те ще са много повече от установените до момента щети.
Новата шистова реторика
Естествено реториката е за по време на изборите. Какво може да се предполага на основа на описания дотук политически опит.
Разбира се, че е похвално да се вдигнат всички забрани за проучване и добив на енергийни източници с отчитане на пазарната динамика и развитието на технологиите. Включително от възобновяеми източници. При спазване на законодателството за опазване на околната среда.
Засега намеренията по повод шистите са крайно неартикулирани.
Възможно е да се търси начин на повторение на практиките, заучени в сътрудничество с руските държавни компании – предоставяне на договори без търг, прозрачност и деятели, които могат да извършват политически услуги.
Засега традицията да не се правят анализи по реда на ЗНА, а и изобщо защото са необходими, остава непокътната.
Преди изборите ще станат известни резултатите от последните сондажи за нефт в българската акватория на Черно море. Перспективите за добив могат да променят перспективите за добив на природен газ и нефт от шисти. Най-важен приоритет остава равното и прозрачно третиране на всички възможности за добив на енергийни ресурси от властите.
Има все пак и един нов елемент.
След премахване забраната за проучване на възможностите за добив на енергийни ресурси от шисти, на собствениците на земя се обещава 30% от концесионното възнаграждение. Очевидно никой не може да даде онова, което някой може да обещае преди избори. В този феномен се корени успехът на популизма.
Но има няколко ограничения и невежество в самото обещание.
По чл. 18 от конституцията[v] собствениците на земя не са собственици на онова, което е под нейната повърхност. В момент 50% от концесионното възнаграждение се прехвърля на местната общност, на общината, в която се извършва концесионната дейност. Общинските власти и концесионерите поне досега правят всичко по силите си за подобряване на благосъстоянието на местните хора. Защото им е такъв интересът. Разбира се, възможно е тези власти и концесионерите да прехвърлят по договор за дарение на собствениците на земя 3/5 от възнаграждението. Но сред тези собственици има институционални и финансови инвеститори, индивидуални инвеститори във финансови инструменти на банки и финансови къщи, които включват и земя. Те може да не са, и често не са, от България. При опит за подобна разпределителна уредба на концесионните възнаграждения ще възникнат много политически разходи.
Политическите разходи, за разлика от икономическите, са разходи по промяна или запазване на правилата на играта. За разлика от последните шест-седем предизборни кампании, в тази започват да се появяват някакви икономически теми.
[i] За да се прокарват по-лесно закони и политики без нужното обосноваване, важните законопроекти се внасят от народни представители без предварителен, дори пешеходен, анализ на последиците.
[ii] Те са описани в нужните подробности, за да може всеки (най-вече онези, които са несъгласни) да опровергае изчисленията и изводите от тях.
[iii] Резултатът бе, че през май с.г. Комисията излезе със становище, в което се казва, че целият енергиен пазар е свръх-концентриран и че дружествата, собственост на БЕХ също трябва да оперират на конкурентен пазар.
[iv] Преди време народните представители Мартин Димитров и Петър Славов дори разкриха, че проектозакон, внесен от БСП и нарушаващ териториалните граници на юрисдикцията Европейски съюз, бе съставен в офисите на Газпром.
[v] Срещу него аз бях против и не съм го подписал.
