Изправена пред един американски съюзник, който обаче все по-малко изглежда като такъв, Европейската комисия постави на масата четиригодишен план за превъоръжаване на Европа на стойност 800 милиарда евро, който впоследствие беше одобрен от Европейския съвет. Този план трябва да се осъществи до голяма степен за сметка на страните-членки, които ще могат да избегнат европейските бюджетни ограничения в рамките на 1,5% от техния БВП. Но от тези 800 млрд 150 ще дойдат от заеми, отпуснати от Европейския съюз.
От своя страна, бъдещият германски канцлер Фридрих Мерц направи исторически завой: той, който през целия си живот е бил убеден атлантик, е обезпокоен от отдалечаването на Съединените щати и призовава за мащабни усилия от страна на Европа за изграждане на собствена сигурност. Той, защитникът на бюджетните икономии, призовава, заедно със социалистите, за създаването на два публични инвестиционни фонда от по няколкостотин милиарда всеки: единият за укрепване на германската отбрана, а другият – да изправи най-накрая на крака силно занемарената немска инфраструктура.
Европейската реиндустриализация ще мине ли през превъоръжаване, тоест разработване на флотилии от дронове, космически средства, инвестиции в киберзащита, изкуствен интелект и т.н., т.е. всички нови технологични постижения, които след това ще служат за повишаване на производителността в гражданската сфера? Ще насочи ли една част от своята автомобилна индустрия и намиращите се в лошо състояние производители на оборудване към отбранителната индустрия, подобно на металообработващия и машиностроителен комбинат Fonderies de Bretagne, за да помогне за производството на танкове, военни транспортни средства, артилерия и т.н.?
Може ли военното кейнсианство, което британският седмичник The Economist нарече „голисткия момент на Европа“, да се превърне в спасителен пояс за един стар континент, намиращ се в процес на икономически упадък? Или ще прахосаме парите си, като натрупаме танкове в хангари, ако перифразираме Томас Пикети?*
Ефект на стимул
Ако се придържаме към основните макроикономически данни, Европа би могла да харчи много повече за инвестиции в отбраната и да премине от около 2% от БВП до 3,5-4% от БВП (Полша, която е на предната линия срещу Русия, от 2022 г. дори увеличи този дял от 2% до почти 5% от БВП).
Именно към това се стреми Франция, според министъра на въоръжените сили Себастиан Льокорню. Това би довело до значително възраждане, чийто мултипликационен ефект би бил още по-силен, тъй като армиите се снабдяват от Европа. Това е точно противоположното на случващото се от 2022 г. насам, когато европейските покупки на оръжия в помощ на Украйна увеличиха основно оборота на американските доставчици. Но имено това е една от целите на европейското възраждане в сферата на отбраната. Което обаче ще изисква и действителна координация на националните политики.
Разбира се, остава основният въпрос: как да се финансира всичко това? Добрата новина е, че една част се самофинансира: стимулиращият ефект и мултипликационният ефект ще имат положително въздействие върху растежа и данъчните приходи.
Още повече, че в същото време Германия се впуска в разходи за инфраструктура, чийто мултиплициращ ефект е много висок, според оценки на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, и от които ще се възползват други европейски страни. Двата германски плана биха допринесли за повишаване на активността в еврозоната с 0,2 пункта през 2025 г. и с 0,7 пункта през 2026 г., посочват експерти от Banque Postale Asset Management.
Друга добра новина е, че Европейската централна банка (ЕЦБ) засега продължава политиката си на понижаване на краткосрочните лихвени проценти. Take profit** тласнаха германските и европейските лихви нагоре в момента на обявяването на плана на Мерц, но с очакваната подкрепа за активността номиналният растеж трябва да остане по-висок от лихвените проценти за следващите години и да направи дълга устойчив.
Едно историческо проучване на периодите на стимулиране на разходите за въоръжаване показва, че държавите основно прибягват до поемането на дългове и чак по-късно в дългосрочен план започват да ги финансират чрез увеличаването на данъците. Единственото изключение е по време на войната в Корея, когато „Съединените щати заложиха на финансирането чрез данъци, като увеличиха с над 10% корпоративния данък“, подчертават авторите му. Дали това не е една идея, която заслужава да бъде обмислена?
Засега само финансирането чрез дълг – 150-те милиарда заеми за държавите, които са предвидени в предложението на Комисията – е недостатъчно: по-голямата част от дълга за превъоръжаване трябва да се финансира чрез европейско задлъжняване, защото то струва по-евтино и освобождава на държавите поле за маневриране.
Да не убием социалната държава
Историческото проучване подчертава също така, че разходите за отбрана не са били финансирани от намаляването на други разходи. В своето телевизионно обръщение на 5 март президентът Макрон намекна, че ще трябва да се вземат драстични решения, за да се защитим.
Един от поддръжниците му, президентът на BPI Никола Дюфурк дори отиде по-далече като заяви, че дългът трябва да финансира оръжията, а не почивките, на които, според него, се радват пенсионерите на възраст от 62 до 75 години. „Така че Франция реши да харчи много повече пари от други европейски страни за почивките. (…) Но вече не можем да си позволим това. Тези пари ще трябва да бъдат вложени за отбраната“, каза той в ефира на France Culture.
С една дума, отбраната и социалната държава са несъвместими. Ако Еманюел Макрон умишлено засилва своята войнствена позиция и преувеличава заплахата от руския империализъм, за да си възвърне контрола върху бюджетните въпроси и допълнително да подкопае социалната защита, той прави огромна историческа грешка.
Това става ясно, ако прочетете наскоро публикувания анализ на историка Мишел Маргераз. Когато Рузвелт въведе социалното осигуряване в Съединените щати, когато Беверидж го инициира във Великобритания или когато Франция прие програмата на Националния съвет на съпротивата, икономическата и социалната демокрация идват в подкрепа на политическата демокрация.
Убиването на социалната държава за сметка на държавата на войната отслабва демокрацията: наистина ли това е, от което Франция се нуждае днес? Наистина сега ли е моментът за ново подклаждане на тежкото социално напрежение по въпроса за пенсиите? Историята показва, че военните усилия изискват подкрепата на населението. Генерал Де Гол разбира това добре през 1942 г.:
„Националната сигурност и социалната сигурност за нас са две задължителни и взаимно свързани цели“.
Остава, разбира се, притеснението, което в света на театъра се нарича „пушката на Чехов“. Давайки съвети как най-добре да се напише пиеса, руският драматург обяснява, че „ако в първо действие се вижда, че на стената виси пушка, то с нея непременно трябва да се стреля във второ или трето действие. Ако тя не е предназначена да се използва, няма какво да прави там.“
Като трупаме оръжия, в крайна сметка ще ги използваме ли или това ще ни позволи да трансформираме една потенциална гореща война в студена? Това е работа на специалистите да ни кажат.
Историята ни показва, че милитаризмът може да стимулира икономиката. Дали реиндустриализацията чрез въоръжаване ще създаде благотворен цикъл… или смъртоносна зависимост от военната икономика? Едно нещо е сигурно и Дьо Гол, както и Рузвелт, го знаеха добре: за да бъде една нация силна във военно отношение, преди това трябва да бъде силна икономически и социално. Използването на отбраната като претекст за демонтиране на социалната защита в крайна сметка отслабва, вместо да защитава.
*Коментарът е на alternatives-economiques.fr
**Take profit (вземи печалба) е вид лимитирана поръчка, която определя точната цена, на която да се затвори отворена позиция за печалба. Ако цената на ценната книга не достигне лимитната цена, поръчката за печалба не се изпълнява
