Докато България се подготвя да въведе единната европейска валута евро през януари 2026 г., страната е изправена пред рядка възможност: да премине към модел на конкурентоспособност, основан на растеж, движен от иновации. Това, обаче, изисква повече от макроикономическа стабилност. Необходими са системни реформи и смело, отворено управление.
България се изкачва с едно място, до 57-ма позиция от 69 държави, в класацията на Годишника за световна конкурентоспособност за 2025 г на Института за развитие на управлението (IMD), Швейцария. Това подобрение може да изглежда скромно, но отразява дългосрочни тенденции, които биха могли да имат значителен положителен ефект, ако бъдат използвани разумно, изтъква анализ на Фондация „Приложни изследвания и комуникации”.
Силни страни: стабилна фискална основа и дигитален потенциал
България стъпва на здрава макроикономическа база и заслужено се присъединява като 21-ия член на Еврозоната: ниска инфлация (2,6%), стабилен растеж (2,8%) и ниска безработица (3,8%). България е сред отличниците на ЕС по фискална дисциплина, като последователно поддържа едно от трите най-ниски нива на дълг в Европа. Преките чуждестранни инвестиции остават високи спрямо БВП. Благодарение на ниските разходи за труд, достъпните наеми и конкурентните цени на услугите, страната продължава да бъде привлекателна дестинация за аутсорсинг и спомагателни дейности. Тази стабилност води след себе си някои позитивни резултати – подобно на останалите си източноевропейски партньори, страната се радва на устойчиво повишаване на жизнения стандарт от присъединяването си към ЕС през 2007 г. Но стабилността не може да бъде самоцел, а трябва да се използва като платформа за следващия етап на икономически растеж. Със 7-ма позиция в света по износ на ИКТ услуги и 8-ма по мобилно и широколентово покритие, България вече има дигиталната основа, способна да поддържа растеж в сектори с висока добавена стойност, като изкуствен интелект, чиста енергия и отбранителни иновации, както и потенциал да се превърне в регионален технологичен и иновационен хъб.
Слаби страни: дефицит на иновации и ерозия на човешкия капитал
Въпреки положителната макроикономическа картина, България страда от дълбоки структурни слабости: страната е сред най-бързо застаряващите и обезлюдяващи се в ЕС и е изправена пред двойна криза – изтичане на мозъци и демографски срив. На 65-то място в света по дългосрочен растеж на заетостта, страната губи таланти точно когато иновациите изискват повече човешки ресурс. С други думи, страната продължава да стои на прага на криза с човешкия капитал – със сериозен недостиг на квалифицирана работна ръка (69-то, последно, място) и слабо професионално образование (също последно място).
В допълнение, България е близо до дъното в световен мащаб по инвестиции в дълготрайни активи, патентна активност и сътрудничество между университетите и индустрията. Добре известните проблеми с управлението също изпъкват в резултатите: корупция, политизирана администрация и ниско институционално доверие отблъскват инвеститорите. Страната е на 64-то място по прозрачност и на 65-то по стимули за инвестиции.
Стратегически приоритети
Икономическият двигател на България няма иновационно гориво. Българските правителства продължават да разчитат на изкованата макро стабилност от преди 25 г. и иновационна политика преписана и финансирана от Европейската комисия. Тези инструменти гарантират членството на страната в еврозоната, успех, който беше заложен още с приемането на валутния съвет. За да премине на следваща икономическа предавка, България трябва да изгради и финансира своя независима иновационна политика, която да бъде подсигурена с политическо съгласие с хоризонт до 2050 г. Това би могло да започне с нов ангажимент на правителството за създаване на национален иновационен инструмент в размер на 250 милиона евро през 2026 г., с график за нарастване до 1 милиард евро до 2030 г.
Тази политика може да бъде базирана на интегрирането на успехите на ИТ сектора в мрежовата икономика на страната (банки, телекомуникации, енергетика), агресивни публични и частни инвестиции в инфраструктура и свързаност с Европа и региона на Балканите и Черно море и драматична и твърда дигитализация и прозрачност на публичните услуги. Едва тогава България може да премине от стабилност към устойчива, основана на иновации конкурентоспособност.
Еврото: катализатор, не панацея
Приемането на еврото през 2026 г. е златна възможност – но тя ще проработи само ако бъде подкрепена със задълбочени структурни реформи. Еврото може да повиши националното самочувствие, да намали валутния риск и да задълбочи европейската интеграция, но не може да замести продуктивността или върховенството на закона. Еврозоната възнаграждава подготвените, но може и да отнесе онези, които се оставят да бъдат носени от течението.
