Глобалната ядрена индустрия получи морален тласък на срещата на върха за климата COP28 в Дубай, след като повече от 20 нации обещаха да утроят капацитета до 2050 г. Но постигането на тази цел ще изисква индустрията да преодолее регулаторните препятствия, финансовите препятствия, проблемите с горивото и опасенията за обществената безопасност, които допринесоха за дългата история на забавяне на проекти и десетилетия на стагнация, коментира Ройтерс.
Отне 70 години, за да се доведе глобалният ядрен капацитет до сегашното ниво от 370 гигавата (GW), а сега индустрията трябва да избере технологии, да събере финансиране и да разработи правила за изграждане на още 740 GW за половината от това време.
„Съдейки по представянето на международната ядрена индустрия през последните две десетилетия, това е невъзможно“, казва Майкъл Шнайдер, водещ автор на Доклада за състоянието на световната ядрена индустрия.
Декларацията, подписана от САЩ, Франция, Великобритания, Южна Корея и други, сред които и България, ангажира страните да мобилизират инвестиции и да насърчат финансови институции като Световната банка да подкрепят ядрената енергия.
Той също така обещава усилия за удължаване на живота на съществуващите централи – с около 200 от 420 реактора по света, планирани да бъдат изведени от експлоатация преди 2050 г. – и подкрепа за нови технологии като малки модулни реактори (SMR).
Ръководителите на ядрената индустрия на COP28 одобриха обещанието, но признаха за борбите в индустрията.
„Ядрената енергия е най-безопасният източник на енергия“, каза Патрик Фрагман, главен изпълнителен директор на Westinghouse. „Разбира се, за първите по рода си реактори имаше проблеми и надхвърляне на разходите. Знаем: пазим белезите“, коментира той, цитиран от Ройтерс
В знак на предстоящи предизвикателства някои екологични групи разкритикуваха обещанието, като се позоваха на опасения за обществената безопасност.
В момента има 60 търговски реактора в процес на изграждане в 17 страни по света, като Китай подготвя 25, според Световната ядрена асоциация. Въпреки че Китай е една от малкото страни, които остават непоколебими в ангажимента си за ядрено развитие през годините, целта за капацитет за 2020 г. е единствената, която е пропуснал.
Междувременно в голяма част от западните държави капацитетът на ядрената енергия е в застой, с огромни разходи за изграждане на реактори, проблеми с разрешителните и обществена опозиция след ядрената авария във Фукушима през 2011 г., блокираща ново строителство.
На COP28 ядрените фирми говорят за перспективите на SMR (мълки модулни реактори) като по-добър залог. Поддръжниците казват, че те имат по-кратко време за изграждане от традиционните инсталации и на теория биха могли да бъдат пуснати онлайн по-бързо.
Korea Hydro and Nuclear Power (KHNP) е представил симулатор на своя реактор „iSMR“, проектиран да бъде включен в съществуващи електрически мрежи и използван за работа на инсталации за обезсоляване или осигуряване на градско отопление. KHNP ще може да построи централа за две години, след като разрешителните са в сила, отбелязва главният изпълнителен директор Джоо Уанг, като, за сравнение, големите реактори се строят между 10 до 20 години.
„Исторически е вярно, че атомните електроцентрали подлежат на одобрение от правителствата и не мисля, че това ще се промени. Но ако SMR направи добър демонстрационен проект, ще има експоненциален ръст на търсенето в целия свят“, изтъква Уанг. iSMR на KHNP е един от около 80 такива модела в процес на разработка, но повечето от тях едва ли ще започнат преди 2030 г., прогнозират експерти.
NuScale, който има единственият дизайн на SMR, одобрен от Комисията за ядрено регулиране на САЩ, миналия месец трябваше да прекрати проекта си в национална лаборатория поради притеснения, свързани с покачената себестойност на произвежданата от тези реактори енергия.
Рафаел Гроси, изпълнителен директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), коментира пред Ройтерс, че органът в момента работи върху хармонизирането на правилата за одобрение в световен мащаб, за да улесни държавите да споделят технологии.
„МААЕ стартира процес, така че регулаторите по света да могат да действат по-бързо, като винаги прилагат много строги мерки за безопасност“, казва той. Настоящата система може да не работи на глобализиран пазар, където SMR, произведени в Съединените щати, се продават в Африка, изтъква Гроси той.
Преминаването към SMR може да повдигне друг проблем: много от тях ще работят с усъвършенствани горива, които сега са доминирани от Русия. В момента Русия е единственият значителен производител на HALEU – силно обогатена форма на уран, която ще бъде от решаващо значение за новите реакторни технологии.
Американска компания, наречена Centrus, започна да произвежда HALEU. Европейският съюз също работи върху производството, съобщиха от МААЕ.
От Уестингхаус посочват, че доставките на уран са „напълно управляеми“ и основният проблем е увеличаването на обогатяването и възстановяването на капацитета за преобразуване на Запада, което според него е „в ход“.
Джонатан Коб от Световната ядрена асоциация също признава, че утрояването на капацитета до 2050 г. няма да е лесно. „Точно затова беше необходимо обещанието“, отбелязва той. „Правителствата разглеждат ролята, която трябва да играят за постигането на това, което няма да се случи просто така, както до момента.“
