Световната банка изрази загрижеността си от спада на курса на останалите валутите спрямо американския долар, което доведе до повишаването на цените на суровините в развиващите се страни в момент, в който те бяха започнали да се успокояват, пише Les Echos*.
Цените на суровините падат, но развиващите се страни не могат да се възползват от това. Напротив, ситуацията се влошава за повечето от тях, подчертава Световната банка в последния си доклад относно перспективите пред пазара на суровините. Въпреки спада на повечето цени на хранителните продукти и енергията, високият курс на долара спрямо местните валути задълбочава продоволствената и енергийната криза.
Така, между нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. и края на септември, цената на барел петрол тип Брент (петролът от Северно море) падна с почти 6%, поради опасения от рецесия. Но поради спада на по-голямата част от валутите спрямо долара, в почти 60% от развиващите се страни се наблюдава покачване на цените на петрола в националните им валути.
Цените остават високи
„Въпреки че цените на много стоки намаляха спрямо достигнатите най-високи равнища, те остават високи в сравнение със средното им ниво от последните пет години“, обяснява Пабло Сааведра, вицепрезидент на Световната банка.
Що се отнася до храните, цените на селскостопанските суровини са паднали с 11% през третото тримесечие (спрямо второто). Запасите са големи, възобновен беше и износът на зърно от Украйна. Но ако цените се отдалечат от достигнатия връх през март 2022 г., те остават с повече от 9% над нивото си отпреди година. От началото на войната в Украйна в почти 90% от развиващите се страни покачването на цената на пшеницата в местна валута е по-голямо от увеличението ѝ в долари, отбелязва Световната банка. В резултат на това повече от 200 милиона души може да се окажат в ситуация на сериозна продоволствена несигурност през тази година, смятат от институцията.
Да се внимава с паричната и фискалната политика
Освен това „комбинацията от високи цени на суровините и обезценяване на валутите засилва инфлацията“, предупреждава Айхан Косе, директор в Световната банка. При това политиците имат „ограничено поле за маневриране, за да управляват най-високата от десетилетия световна инфлация“, добавя той, като ги призова да „провеждат внимателно своята парична и фискална политика, да обявяват ясно намеренията си и да се подготвят за период на още по-голяма нестабилност на финансовите и стоковите пазари“.
В близко бъдеще, поради очакваните по-добри реколти, банката прогнозира спад от 5% в цените на селскостопанските суровини през 2023 г., преди да се стабилизират през 2024 г. Но много фактори могат да предизвикат ново покачване на цените: нови затруднения в износа на зърно от Украйна и Русия, нов скок в цените на енергията, който би увеличил производствените разходи или дори нови метеорологични проблеми като феномена Ла Ниньа.
Трудно може да се пронозира пазарът на металите
Световната банка също така прогнозира спад на цените на енергията с 11% през 2023 г., след това 12% през 2024 г., което ще бъде съпроводено със забавяне на темпа на икономически растеж, който от своя трана се очаква да скочи с 6% през 2022 г. Но въпросните цени ще бъдат с повече от 50% над средното си равнище за последните пет години до 2024 г. и ще продължат да повишават инфлацията. Същият е сценарият за газа и въглищата, чиито цени трябва да паднат през 2023 и 2024 г., но да останат на високи нива. В Европа до 2024 г. цената на газа може дори да остане четири пъти по-висока от средната за последните пет години.
Що се отнася до металите, след няколко бурни години, цените на алуминия и медта напоследък паднаха значително поради опасенията от рецесия. Но Световната банка предупреждава, че те могат да останат изключително нестабилни поради ролята на тези метали в енергийния преход. Поради това тя приканва държавите, чиято икономика зависи от тях, да създадат стабилни парични и фискални рамки още от сега и да насърчават диверсификацията.
*Превод Георги Саулов
