Планетата е в процес на прегряване и последствията от изменението на климата се проявяват навсякъде по тежък начин. Така че, за да се справим с това, на преден план все повече излизат техниките на геоинженерството, които имат за цел да променят глобалния климат. Техните привърженици са обвинени обаче, че играят ролята на чирака на магьосника и така забравят целта за намаляване на емисиите на парникови газове, отбелязва репортаж на rfi.fr.
Идеите да се опитаме да противодействаме на климатичните промени се простират от създаването на изследователски лаборатории до провеждането на пълномащабни тестове. Някои техники на слънчевото геоинженерство имат за цел да променят съществено климата на планетата, за да я охладят изкуствено.
Много твърде разнообразни проекти вече видяха бял свят, като например разпръскването на серни частици високо в атмосферата. Тези частици имат ефект на отразяване: те ще връщат слънчевите лъчи обратно в космоса, преди да успеят да стигнат до Земята и да я нагреят. Това е принципът на проекта ScoPex (Stratospheric Controlled Perturbation Experiment) на Харвардския университет в Съединените щати, който беше отменен поради съпротивата на екологични организации и местното население, което живее там, където серните частици трябва да бъдат разпръснати в небето.
Върволица от последици
Друг пример: изсветляването на морските облаци. Тази техника се основава на разпръскването на сол в облаците, така че те също да отразяват по-добре слънчевите лъчи. Друг проект е заменянето на разтопените ледени късове в Арктика със слой стъклени топчета, чиято цел също е да отразяват лъчите и да предотвратят затоплянето на Северния ледовит океан. „За целта трябва да се разпръскат всяка година 360 милиона тона от тези стъклени топчета, което е съизмеримо с ежегодното производство на пастмаса в света!“, казва глациологът Хайди Севестре. Като повечето учени, тя предупреждава за рисковете, които съпътстват тези проекти и които често не се разбират добре и не се вземат под внимание.
Наистина, разпръскването на милиони тонове сяра в атмосферата може временно да понижи глобалната температура, но учените предупреждават и за риска от киселинни дъждове, замърсяване на почвите и водите, с последствия за здравето, околната среда, селското стопанство и следователно за нашата храна. Експериментите, проведени със стъклените топчета, заразиха местната хранителна верига. „Ледената шапка на Арктика не е просто огледало. Това са екосистеми, в които са разположени много живи същества: планктон, риба… а също те са и населени региони. Седем милиона души живеят в Арктика. И какво да правим с тях? Да им искаме разрешение? Тези техники могат да имат необратими последици за околната среда, и ако не сработят, кой ще плати?“ възмущава се Хайди Севестре.
Като си играем с функционирането на климата, рискуваме да провокираме верижни реакции свързани с нарушавнето на въздушните и морските течения, валежите и тяхното разпределение… което крие в себе си огромен потенциал за климатични катастрофи.
Опасност от геополитически конфликти
В проучване, публикувано през 2023 г. в списание Geophysical Review Letters, се изказва опасението, че ако се използва техниката за изсветляване на морските облаци в югоизточната част на Тихия океан, например, това би причинило проливни дъждове в Австралия, Сахел и Индия, докато Индонезия, Бразилия, Демократична република Конго и други страни ще бъдат изправени пред остър недостиг на валежи.
Марин де Гулиелмо Вебер, изследовател в Института за стратегически изследвания към Военната академия, също предупреждава за риска от геополитически конфликти. Засега геоинженерните техники остават експериментални, но други процедури за промяна на метеорологичното време, които вече са широко използвани, хвърлят светлина върху напрежението, което може да възникне.
Китай, например, е разположил гигантска мрежа от хиляди горелки на Тибетското плато. Тези горелки разпръскват в атмосферата сребърен йодид, чиито молекули позволяват на влагата да се агрегира и да образува водни капчици. С други думи, Китай си осигурява дъжд, когато му е необходимо, а това не се харесва на съседа му Индия. „Тибетското плато вече е оспорван регион по отношение на територията, но също така е и източникът на по-голямата част от водните ресурси на Индия“, припомня Марин Вебер. „Някои индийски политици смятат, че тези техники понякога причиняват наводнения, а понякога и суши на тяхна територия. Това в известна степен може да се определи като присвояване на водни ресурси“, обяснява тя. Напрежението вече излиза извън дипломатическата сфера. Министърът на отбраната на Индия реагира като заяви, че това се превръща във въпрос на национална сигурност.
Лобиране на богатите филантропи
Въпреки тези рискове и скептицизма относно реалната ефективност на геоинженерството, тези техники набират популярност. Въпреки че по-голямата част от активистите на НПО и учените остават предпазливи, някои, водени от извънредната климатична ситуация и разочаровани от липсата на ангажираност от страна на политическите лидери, започват да подкрепят или поне да обмислят тези техники, за да се избегне непоправимото и да ни се даде повече време да предприемем действия.
„Това се дължи на много активно лобиране, което в крайна сметка успя да прокара дори в средите на екоактивистите и водещите учени идеята, че това може да бъде нашият последен шанс“, твърди Марин де Гулиелмо Вебер. Тези лобита са свързани с компании, които имат финансов интерес от развитието на геоинженерството. Повечето от тях са в Съединените щати и се подкрепят от големи филантропи и богати бизнесмени, като Бил Гейтс.
Геоинженерството обещава свят, който можем да продължим да експлоатираме и замърсяваме и след това да променим планетата както ни е угодно. „Но това не са техниките, които ще решат проблема с изменението на климата“, подчертава Хайди Севестре. „В крайна сметка кой ще плати? Кой наистина ще има полза от тези техники? И кой ще контролира всичко това? Какво ще се случи, ако даден проект бъде прекратен в случай на икономическа или геополитическа криза? Климатът ще се върне към старите нива на концентрация на СО2 в атмосферата и температурата ще се повиши с няколко градуса само за няколко години“, изтъква още тя.
Призив за международен мораториум
Остават много въпроси, докато геоинженерството поглъща много пари, които могат да бъдат инвестирани в сигурни и доказани решения: да се намалят парниковите газове. Това е начин за отклоняване на вниманието, според Марин Вебер – „важно е да не се поддаваме на тези опити, които търсят начин да нормализират и легитимират геоинженерството, без да се мисли за последствията и поредицата ефекти, защото знанията ни по тезди въпроси са още в зародишна фаза“.
През 2022 г. група учени от цял свят призоваха ООН и правителствата да контролират по-добре това явление, както и за „сключването на международно споразумение за неизползването на слънчево геоинженерство“.
