През ноември 2023 г. Хавиер Милей беше избран за президент на Аржентина с ясно мнозинство от 56% и встъпи в длъжност месец по-късно. Той получи тежко наследство от предишното перонистко правителство с хиперинфлация от 211% през 2023 г., рецесия от 1,6% и висок процент на бедност от 45%.
За първата годишнина от новото управление Фондация „Фридрих Науман“ използва възможността и повода да подчертае в обширен анализ успехите на икономическата политика до момента и оставащите предизвикателства и да извлече подходящи препоръки за действие от гледна точка на нейните експерти...
Първи успехи на икономическата политика на новото правителство
- Значителен спад на инфлацията
Милей беше поел катастрофална икономическа и финансова политика от предишното перонистко правителство под ръководството на Алберто Фернандес. През 2023 г. Аржентина имаше най-високата инфлация в света от около 211%. В предизборни проучвания населението посочи хиперинфлацията като най-голямата си грижа. По време на предизборната кампания Милей обеща да направи борбата с инфлацията свой основен приоритет.
Веднага след встъпването си в длъжност Милей представи амбициозна икономическа програма с всеобхватен така наречен омнибус закон („Ley Bases“) с над 600 мерки и спешен указ „Decretos de Necesidad y Urgencia (DNU)“ с около 300 мерки. Тъй като Милей и неговото движение „La Libertad Avanza“ („Напредъкът на свободата“) нямат собствено мнозинство в нито една камара, следователно са зависими от подкрепата на депутатите от средната класа и умерените перонисти. След неуспешен първи опит през април, Милей успя да прокара омнибусния закон през Конгреса през юли, макар и в значително намалена форма с около 200 мерки. Извънредният указ, инструмент, използван от предишни аржентински президенти за управление, все още е в сила, след като беше отхвърлен от Сената, но не и – поне не още – от Камарата на депутатите.
По-специално с приемането на омнибусния закон Milei постигна важен крайъгълен камък както като доказателство за способността му да действа в предизвикателна парламентарна констелация, така и по отношение на програмата си за икономическа политика с акцент върху намаляването на държавните разходи, намаляването на бюрокрацията и представяне на програма за приватизация.
Милей успя да намали значително нивото на инфлация през първата си година на управление чрез прилагане на строги мерки за икономии. На месечна база (към октомври) инфлацията бе около 2,7% – само по исторически стандарти. По-специално цените на храните се повишиха по-слабо, докато цените на наемите и енергията продължиха да се покачват с над средния темп. На годишна база обаче инфлацията все още е около 200%, но има вероятност да спадне през следващите месеци, макар и само поради статистическия ефект, че високите месечни нива на инфлация, наследени от предишното правителство, постепенно се премахват от годишното изчисление.
- Първи бюджетни излишъци
В допълнение към борбата с инфлацията, Милей се е посветил на бюджетната консолидация като втора важна цел на своята икономическа и финансова политика. В съответствие с изтъквания от него светоглед като либертариански анархо-капиталист, Милей вижда държавата като основно зло и признава само опазването на обществения ред и правната система като легитимни държавни задачи. Веднага след като встъпи в длъжност, Милей започна да намалява държавните разходи чрез премахване или сливане на министерства и подчинени органи. Освен това заплатите в публичния сектор и пенсиите нарастват по-бавно от инфлацията, което води до реални икономии в бюджета. В Аржентина тази политика на „студена прогресия“ на спадащи реални доходи има дълга традиция и е известна като „La licuadora“ („смесител“). Освен това Милей – в съответствие със своята либертарианска икономическа философия – наложи почти пълно спиране на публичните инфраструктурни проекти, които в бъдеще ще трябва да бъдат финансирани частно, и наложи фразата „No hay plata“ („Няма пари“), която оттогава се превърна в класика на YouTube.
Постепенното намаляване на социалните помощи и субсидии, особено за храна, енергия и обществен транспорт, доведе до сериозни съкращения за населението. Милей постигна по-нататъшни намаления на националния бюджет чрез – конституционно противоречиво – отлагане на плащанията от централното правителство към провинциите и заплаши с финансови последици по-специално онези губернатори, които не подкрепят неговия политически курс. Нито един от 24-те губернатори на страната (включително автономната столица Буенос Айрес) не е член на движението на Милей „La Libertad Avanza“ и това няма да се промени до следващите избори през декември 2025 г.
От януари новото правителство успя да реализира бюджетен излишък всеки месец (за първи път от 2008 г.), въпреки че през юли отново беше отчетен лек дефицит, което правителството обясни със сезонно по-високи разходи. Въведената бюджетна дисциплина е и важна предпоставка за по-нататъшни преговори за преструктуриране на дълга с МВФ, чийто най-голям длъжник е Аржентина. Заемът от 44 милиарда щатски долара – и необходимите постепенни мерки за реформи – бяха договорени през 2018 г. при тогавашния президент Маурисио Макри.
- Първи инвестиции в сектора на енергетиката и суровините
Аржентина е не само богата на селскостопански продукти, но има и атрактивни условия за инвестиции в сектора на енергетиката и суровините. Страната разполага със значителни запаси от газ и водород и благоприятни климатични условия за възобновяема енергия, както и ценни суровини, особено литий, който е важен за производството на батерии и е една от трите страни с най-големи запаси след Чили и Австралия, но също и мед, например. Предишни инвестиции в Северна Аржентина са идвали главно от Китай и са противоречиви, не на последно място поради въздействието им върху околната среда и местното население. Въпреки това, поради геополитически и икономически рискове, западните страни сега се стремят към по-голяма независимост от авторитарни държави като Русия и Китай в сектора на енергетиката и суровините и работят за диверсификация на своите пазари за доставки. Като прозападна, демократична страна и поради съществуващите си ресурси, Аржентина предлага значителен потенциал тук. Фактът, че тази оферта все още не е срещнала по-голямо търсене от страна на Запада, се дължи най-вече на неблагоприятните инвестиционни условия в страната до момента.
Точно тук дойде Милей, като стартира пакета за насърчаване на инвестициите RIGI („Régimen de Incentivos para Grandes Inversiones“, „Система за стимулиране на големи инвестиции“) като част от омнибусния закон, който включва 30-годишни данъчни облекчения и улесняване на външната търговия за по-големи инвестиции (над 200 милиона щатски долара) в избрани сектори (включително енергетика, суровини, инфраструктура, технологии). Откакто законът влезе в сила през юли, първите чуждестранни компании вече обявиха инвестиции, след нарастващия интерес на чуждестранни компании към Аржентина, откакто Милей встъпи в длъжност. Страновият риск за Аржентина на международните пазари също е намалял значително в сравнение с предишното перонистко правителство, въпреки че все още е над първоначалното ниво от президентството на Маурисио Макри (2015-2019 г.).
- Разширяване на предлагането на наеми чрез облекчаване на наемното право
С извънредния указ, който влезе в сила в края на 2023 г., Милей въведе цялостна либерализация на наемното право. При предишното перонистко правителство договорите за наем бяха предмет на множество ограничения: срокът трябваше да бъде най-малко три години, корекциите спрямо хиперинфлацията бяха разрешени само веднъж годишно и договорите трябваше да се сключват в местната валута, песото, което страдаше от хроничен спад на стойността. С оглед на тези ограничения много наемодатели се въздържаха да пуснат апартаментите си на пазара, като предпочетоха да ги оставят празни като инвестиционни и спекулативни имоти. В резултат на това търсенето на апартаменти далеч надхвърли наличното предлагане. Това се промени внезапно след смяната на правителството и либерализацията на наемното право: условията и валутата можеха да се договарят свободно между наемателите, често сега на тримесечна база и в щатски долари. Съответните портали за недвижими имоти веднага регистрират повече от два пъти повече предлагани апартаменти.
Въпреки че този – икономически очакван – ефект на обема може да се разглежда като успех, ценовият ефект изисква по-диференциран поглед. Съществуващите наематели често трябваше да приемат утрояване на наема си при подновяване на изтичащия им договор. Наемите за нови жилища, от друга страна, са паднали след корекция спрямо инфлацията. Абсолютното ниво на наемите в Аржентина обаче е все още високо. Към това се добавят и допълнителните разходи, които се увеличиха значително поради драстичното намаляване на субсидиите, особено за енергия. В резултат на това 4 от 10 млади аржентинци на възраст между 25 и 35 години все още живеят при своите родители или баби и дядовци.
Публикацията изтъква и продължаващите предизвикателства пред икономическата политика, сред които са рецесията, високата безработица, необходимостта от устойчиво намаляване на инфлацията, устойчива фискална политика, надцененото песо, продължаващите значителни външнотърговски ограничения, излишните дипломатически конфликти.
Сред множеството препоръки, формулирани в анализа, се посочва, че Аржентина трябва да се съсредоточи върху собствените си сили, които буквално има в изобилие със своите ресурси в енергийния и суровинния сектор и – за съжаление не е нещо естествено в региона и в световен мащаб – стабилна демокрация без военни конфликти в съседство. Освен това има (сравнително) младо и, по стандартите на Латинска Америка, добре образовано население с голям афинитет към технологиите. Някои от аржентинските стартиращи „еднорози“ с пазарна оценка над 1 милиард USD също са успешни в международен план. Неслучайно Милей насърчава инвестиции от технологичния сектор по време на многобройните си посещения в Силиконовата долина, където иска да развие Аржентина в глобален център в областта на изкуствения интелект.
С икономическа политика, насочена към устойчива стабилизация и растеж, която не пренебрегва социалното сближаване, и като международен надежден и отговорен партньор, Аржентина има възможност да надгради славните времена от края на 19 век, когато е била най-богатата страна в света и място на копнеж за много европейци („Богат като аржентинец“).
„Аржентина има всяка възможност, просто трябва да я грабне!“, завършва анализът на Фондация „Фридрих Науман“.
