От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявиха, че не подкрепят предложения План за насърчаване на колективното договаряне 2026–2030 г. Според работодателите, проблемите в социалния диалог и колективното договаряне не могат да се решат, докато не се възстанови доверието между страните.
Конкретно, АИКБ посочва, че формулата за определяне на минималната работна заплата в Кодекса на труда е компрометирала диалога между работодатели и синдикати, а Планът няма да донесе реален напредък, освен избягване на евентуални санкции от ЕС.
Бизнесът подчертава, че познава добре внесения за обществено обсъждане План за насърчаване на колективното договаряне, тъй като АИКБ е участвала в целия процес на преговори около плана в създадената работна група, която според министъра на труда и социалната политика – г-н Гуцанов е провела 20 заседания в процеса на подготовка на проекта на Плана.
Причината за несъгласието не е толкова в съдържанието на Плана, колкото в проблеми, които АИКБ намира за по-съществени – колективното договаряне и социалният диалог се опират на доверието и взаимното уважение между тях – отношения, които бяха компрометирани през последните 2 години.
Посочва се, че най-тежкият удар по доверието в индустриалните отношения е нанесено с въвеждането на изрична формула за определяне на размера на минималната работна заплата в Кодекса на труда. Извършена непосредствено в навечерието на предстоящи парламентарни избори, буквално в „дванадесет без пет“, тази промяна е прокарана с подозрително единодушие, като против се оказа само половината от една от парламентарните групи. Представителите на законодателната власт не се замислиха и за миг, че тук не става въпрос за реверанс към избирателите в навечерието на изборите, а за груба грешка, която има както своите големи правни дефекти, така и е натоварена с тежки политически недостатъци, изтъкват от АИКБ.
Според организацията, представителите на синдикатите са отбелязали това събитие като своя победа, без изобщо да се замислят, че по този начин торпилират всякакво доверие между страните.
„Нещо повече – представителите на синдикатите направиха така, че да не се стигне до договореност за механизъм за договаряне на минималната работна заплата, независимо, че беше свършена голяма по обем работа и че в един момент беше постигнато безпрецедентно сближаване на позициите. Синдикалните партньори предпочетоха да забавят темпото на съвместна работа, допълвайки темите на обсъжданията с много по-широк и недостатъчно аргументиран кръг от въпроси и ние вече за трети път имаме размер на минималната работна заплата, изчислен по формула“, се посочва още в позицията на работодателската организация.
Според нея изпълнителната власт носи също отговорност за досегашния неуспех на преговорите, тъй като вместо да направи едно малко, но решително усилие и да материализира резултатите от работата на експертите на работодателските организации и на синдикатите, държавата, по-специално – изпълнителната власт, е предпочела да запази съществуващото положение.
„Такъв подход и такова поведение, може да поддържа формалната страна на индустриалните отношения и социалния диалог, но дълбоко ги подкопава и ерозира, компрометирайки тяхната основа – доверието. Всъщност, ние сме на път да регистрираме исторически минимум в нивото на доверието между страните“, отбелязват още АИКБ.
