Океанската циркулация в северната част на Атлантическия океан вероятно ще се срине по-рано от очакваното в резултат на изменението на климата, причинявайки допълнителни катаклизми в метеорологичните модели по целия свят, установи нов рецензиран научен анализ.
Последното проучване на теченията и „конвейерната лента“, които пренасят по-топла вода нагоре от тропиците, заключава, че Атлантическата меридионална обръщаща циркулация (AMOC) ще спре в някакъв момент между 2025 г. и 2095 г., като най-вероятно през 2050 г.
Изследователите от университета в Копенхаген предсказаха резултата с 95 процента увереност в статията, публикувана в списанието Nature Communications.
Констатациите на професорите от Копенхаген – Питър Дитлевсен и Сузане Дитлевсен, контрастират с мнението на Междуправителствения панел на ООН по изменението на климата, че AMOC е малко вероятно да се срине през този век и някои учени остават предпазливи да се отклонят от прогнозите на IPCC.
Сривът на AMOC, който включва течението Гълфстрийм, простиращо се от Флорида до северозападна Европа, ще доведе до ясно изразено охлаждане в северното полукълбо, което ще доведе до по-бурни зими и по-сухи лета в Европа.
Обратно, топлината ще се засили на юг, тъй като по-малко топлина се прехвърля към умерените и полярните ширини и ще има големи промени в тропическите валежи и мусоните.
Това е една от най-страшните от „повратните точки“ за планетата – необратима промяна, която се случва заради глобалното затопляне.
„Бях изненадан, че открихме, че повратната точка ще дойде толкова скоро и че можем да ограничим нейното време толкова строго до следващите 70 години“, каза Питър Дитлевсен. По думите му моделите на IPCC са „твърде консервативни“ и не вземат предвид ранните предупредителни сигнали за нестабилност, докладвани наскоро.
Щефан Рахмсторф, професор по океанска физика в Потсдамския университет и един от водещите европейски учени по климата, изтъква, че нарастващата част от науката около системите на световните океански течения, показва значителна промяна в поведението им.
„Констатациите са в съответствие с няколко други проучвания през последните години, които предполагат, че повратната точка на AMOC е може би много по-близо, отколкото смятахме преди. Доказателствата се увеличават и според мен са тревожни“ – допълва Щефан.
Тим Лентън, един от най-изтъкнатите експерти в света по екстремални климатични промени в миналото и професор по наука за климата в университета Ексетър, отбеляза, че проучването е „направило важни подобрения в методите за предоставяне на ранно предупреждение за тази повратна точка в измяната на климата и е директно повлиано от данните, събирани през последните няколко години“.
„Веднъж преминал повратната точка, колапсът на AMOC ще бъде необратим“, твърди Лентън. „Колапсът и неговите въздействия ще отнемат време, но все още не е ясно колко“, добавя той.
Други учени по климата са по-скептияни относно данните и аналитичните методи, използвани от изследователите от Копенхаген.
„Това е интересен документ и подчертава срива на AMOC като причина за безпокойство“, казва Ричард Ууд, ръководител на групата за климата и океаните в Метеорологичния център на Обединеното кралство в Хадли. „Но аз не изоставям мнението на IPCC, изразено със средна увереност, че няма да се срине през този век, въпреки очакваното отслабване на AMOC.“
Геоложки доказателства сочат, че по време на последните ледникови периоди са настъпили драстични промени в циркулацията на Атлантическия океан в рамките на десетилетие или две, но някои климатични модели прогнозират, че може да отнеме и повече от век, за да спре напълно AMOC при обстоятелствата на 21-ви век. Дори частично спиране би влошило климатичните аномалии, причинени от глобалното затопляне.
Други обезпокоителни прояви на глобалното затопляне в океаните включват изключително високи температури на морската повърхност, които сега се регистрират около умерените региони на северното полукълбо – до пет градуса над средното край източното крайбрежие на Канада.
Ditlevsens – нестопанско изследователско партньорство – отбелязва, че техните резултати добавят към спешността на глобалните действия за намаляване на парниковите газове. Сузане Дитлевсен обаче не е оптимистично настроена относно шансовете да се избегне срив на AMOC.
„От това, което виждам в данните, не изглежда, че можем да го обърнем, освен ако няма огромна промяна в политическите възгледи навсякъде по света, включително Китай и Съединените щати“, казва тя.
