Австрийският икономист Йозеф Шумпетер обяснява силата на капитализма да трансформира лукса за елита в достъпни стоки за масите. От копринени чорапи, някога запазени за кралици, до синтетични диаманти, сега достъпни за обикновените потребители, капиталистическите иновации движат тази демократизация на потреблението, изтъква Мериън Тупи в текст за изданието Human Progress.
Шумпетер обяснява една от най-важните характеристики на свободните пазарни икономики в книгата си от 1942 г. „Капитализъм, социализъм и демокрация“. Той пише:
Евтините платове, евтиният памук и вискоза, ботушите, автомобилите и т.н. са типичните постижения на капиталистическото производство, а не като правило подобрения, които биха означавали много за богатия човек. Кралица Елизабет притежаваше копринени чорапи. Капиталистическото постижение обикновено не се състои в осигуряването на повече копринени чорапи за кралиците, а в това да ги направи достъпни за фабричните момичета.
Анекдотът на Шумпетер за кралица Елизабет и копринените чорапи илюстрира забележителната способност на капитализма да демократизира потреблението.
Първоначално копринените чорапи символизират привилегии, запазени само за кралските особи и елита. И все пак, истинското постижение на капитализма, твърди Шумпетер, не е просто да предоставя лукс на богатите, а да направи тези стоки достъпни за обикновените хора. Предприемаческите иновации, масовото производство, конкуренцията и технологичният напредък – водени от стимули за печалба – правят, първоначално недостижими продукти, достъпни за всеки.
Това явление повишава жизнения стандарт на по-малко щастливите, като разрушава класовите бариери и разпространява просперитета по-широко. Трансформиращата сила на капитализма, според Шумпетер, се крие в непрекъснатото превръщане на лукса в ежедневни стоки, като по този начин подобрява човешкото благосъстояние в различните социални слоеве.
Диамантената индустрия днес е перфектен пример за прозрението на Шумпетер. В исторически план диамантите са представлявали богатство и ексклузивност, достъпни предимно за заможните. Технологичният напредък обаче, по-специално производството на синтетични диаманти чрез методи за високо налягане и висока температура (HPHT) и технология за химическо отлагане от пари (CVD), драстично променят тази динамика.
Химическото отлагане от пари (CVD), например, е техника за създаване на синтетични диаманти чрез отлагане на въглеродни атоми от богат на въглерод газ върху субстрат. При този метод, кристал-зародиш от диамант се поставя във вакуумна камера, пълна с газове като метан и водород. При нагряване до много високи температури, тези газове се разпадат и въглеродните атоми се натрупват слой по слой върху кристала-зародиш, бавно образувайки диамант. Този процес позволява прецизен контрол върху чистотата, размера и качеството на диаманта, което го прави високоефективен и рентабилен в сравнение с традиционните методи за добив на диаманти.
Синтетичните диаманти не само станаха по-достъпни, но и оказаха натиск върху цените на естествените диаманти. Както се обяснява в скорошна статия в The Guardian:
Естествените диаманти струват с 26% по-малко в магазините, отколкото преди две години, спад по време на висока инфлация, който би бил изключителен, ако не беше засенчен от лошия късмет на техните еднояйчни близнаци, лабораторно отгледани диаманти, които сега са със 74% по-евтини, отколкото през 2020 г.
Освен това, синтетичните диаманти могат да привлекат съвременните потребители, като предлагат етични и екологични предимства пред добитите диаманти. Вместо да се доставят диаманти от някои от най-кървавите конфликтни зони в света, белязани от нарушения на човешките права и среди, унищожени от примитивни форми на добив, днешните диаманти все по-често идват от лаборатория.
Подобно на копринените чорапи, преминали от кралска ексклузивност към широкодостъпност, диамантите днес претърпяват подобна еволюция. Синтетичните диаманти премахват историческите бариери на цената, недостига и ексклузивността, превръщайки диамантите от символи на привилегия в стоки за ежедневието.
