Въпреки острата критика от страна на защитниците на неприкосновеността на личния живот, правителствата на ЕС подкрепиха „компромисна“ сделка за „Чат контрол“, която все още оставя вратичка за масово сканиране на криптирани съобщения и де факто проверки на дигитална самоличност за всички потребители, изтъква пореден анализ по темата, публикуван от изданието EU Tech Loop…
Въпреки критиките на защитниците на неприкосновеността (и членовете на Европейския парламент), тази седмица, на срещата на Coreper II* към Европейския съвет, председателстван от датския представител, е постигнато споразумение за „Чат контрол“.
Датското председателство вероятно иска да намали напрежението в дебата около предложението и да го представи като компромис, от който никоя страна не е напълно доволна. Въпреки това, предложението все още съдържа много елементи, които тревожат защитниците на неприкосновеността на личните данни: от задължения, които де факто налагат на доставчиците на онлайн услуги да проверяват лични съобщения, до строги възрастови ограничения за деца и дигитална идентификация на всеки потребител.
Освен козметичната промяна от задължително към доброволно сканиране на съобщения, текстът все още съдържа задължения за доставчиците на онлайн услуги, първо, да оценят риска, че услугите им могат да бъдат използвани злонамерено, и второ, след оценката, да приложат мерки за противодействие на този риск. Не е изненадващо, че логиката диктува, че всичко това ще доведе до масовото сканиране на криптирани съобщения.
Защо „Чат контрол“ е опасен?
Често срещан аргумент, който присъства във всяка страна с политики на прекомерен контрол, е че „ако нямаш какво да криеш, не трябва да се притесняваш“. По същия начин – ако сте добър гражданин и не правите нищо нередно онлайн, предложението не би трябвало да ви касае. Това не е така при „Чат контрол“.
На първо място, ако политиците в Европа са недоволни от начина, по който доставчиците на онлайн услуги смекчават рисковете сега, какво ги кара да мислят, че алгоритмите и смекчаването на риска ще бъдат ефективни в бъдеще? Както правилно отбелязва Патрик Брейер: „алгоритмите са пословични със своята ненадеждност. Германската федерална полиция (BKA) предупреди, че 50% от всички доклади, генерирани по настоящата доброволна схема, са наказателно ирелевантни.“ Възможен сценарий в бъдеще е доставчиците на онлайн услуги да бъдат залети с ирелевантна/грешно оценена информация и от своя страна да залеят правоприлагащите органи с нея. Междувременно истинските злонамерени лица ще се адаптират (те винаги го правят) и действията им ще се изгубят в масата от доклади.
Второ, текстът на „Чат контрол“ гласи, че регламентът „не трябва да забранява, да прави невъзможни, да отслабва, да заобикаля или по друг начин да подкопава мерките за киберсигурност, по-специално криптирането, включително криптирането от край до край (end-to-end encryption)“. Как това е възможно, когато доставчиците на онлайн услуги са залети с много задължения, които технически ще доведат до сканиране на всички съобщения, остава загадка.
Рискове от дигиталната идентификация: краят на сигнализирането за нередности
Освен това, както правилно идентифицира Патрик Брейер в последната си статия, задълженията за „надеждно идентифициране на непълнолетни“ ще доведат до дигитална идентификация на всеки потребител на онлайн услуги – непълнолетен или не.
Въпреки че всички са наясно, че европейските политици са уморени от фалшиви акаунти и злонамерени лица, влияещи на съответните им общества, и че все още няма идеална система за проверка, това със сигурност ще има непредвидени последици.
На първо място, работата на подаващите сигнали (whistleblowers) и журналистите ще бъде засегната. Досега анонимното подаване на сигнали беше възможно и беше значима част от работата на европейските медии. Човек, който иска да сподели информация за своята страна, компания или институция, в бъдеще ще трябва да помисли два пъти, ако иска да споделя важна информация с медиите.
Второ, какво се случва, ако дори дигиталната самоличност бъде открадната или човек бъде подмамен по някакъв начин да сподели самоличността си със злонамерени лица, които от своя страна я използват като прикритие за различни онлайн престъпления? Нека разгледаме реален пример в света: в Европа съществува черен пазар за откраднати номера на превозни средства и коли, които престъпниците използват за извършване на престъпления. Ако нечия скромна кола бъде открадната, е вероятно тя да бъде използвана за извършване на престъпления, като по този начин се прикрива истинската самоличност на престъпниците. Не би ли било технически възможно да се направи същото с дигиталната самоличност чрез различни форми на измами?
Позиции на държавите, които са особено обезпокоителни
Euronews писа, че само Чехия, Полша и Нидерландия са гласували против текста, докато Италия се е въздържала.
Какво се случи с Австрия, Естония, Финландия, Германия, Люксембург и Словения? Какви промени бяха предложени на тези страни, за да променят мнението си? Оказва се, че Австрия и Естония са предложили промени, които биха позволили на доставчиците на онлайн услуги да използват данни за местоположението на потребителите за цели, свързани с предоставянето на услугите им. Финландия и Люксембург са предложили промени, които биха позволили на доставчиците на онлайн услуги да използват данни за поведението на потребителите за цели, свързани с персонализирането на рекламите. Германия и Словения са предложили промени, които биха позволили на доставчиците на онлайн услуги да използват данни за поведението на потребителите за цели, свързани с борбата против престъпността.
Нуждаем се Европейският парламент да държи на принципите си
Сега, когато започват тристранните преговори между Съвета, Комисията на ЕС и Европейския парламент, можем само да се надяваме, че Европейският парламент ще успее да отстои позицията си.
Преди това евродепутати като финландката Аура Сала – член на европейската народна партия (ЕНП), Мориц Кьорнер – член на групата „Възстанови Европа“ (Renew Europe), членове на партията VOLT от групата на Зелените/Европейски свободен алианс и много други представители на Европейската народна партия и Европейските консерватори и реформисти са се изказвали против „Чат контрол“. Критиката срещу „Чат контрол“ вече е обединяваща кауза – с много различни политически течения, идентифициращи един и същ проблем, следователно не може и не трябва да се представя като „десен“ или „ляв“ въпрос.
Сега е много важно защитниците на неприкосновеността на личния живот да продължат да информират евродепутатите, на които имат доверие, за „старото вино в нови бутилки“ и как предложението може да се разрасне лавинообразно в голям проблем за неприкосновеността, медиите и сигурността на европейците в бъдеще.
Кой е?
- Патрик Брейер е френски политик, евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП). Роден е на 9 март 1959 г. в Нант, Франция, и е завършил право в Университета в Нант. Брейер е член на френската консервативна партия „Републиканци“ (Les Républicains) и е бил депутат в френския парламент от 2002 до 2019 г. Той е член на комисията за правни въпроси в Европейския парламент и се фокусира на въпроси, свързани с правата на човека, миграцията и външната политика. Брейер е известен с консервативните си възгледи и е противник на миграцията и исляма.
- Аура Сала е полски политик, евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП). Тя е родена на 14 октомври 1974 г. в Гожув Велкопольски и е завършила право в Университета в Познан. Аура Сала е член на полската консервативна партия „Закон и справедливост“ (PiS) и е била министър на цифровата политика в полското правителство от 2018 до 2020 г. Тя е член на комисията за цифрова економия и общество в Европейския парламент и се фокусира на въпроси, свързани с дигиталната трансформация, кибербезопасност и защита на лични данни.
- Мориц Кьорнер е немски политик, евродепутат от групата „Обнови Европа“ (Renew Europe). Роден е на 15 януари 1980 г. в Берлин, Германия, и е завършил право и политически науки в Университета в Берлин и в Европейския колеж в Брюксел. Кьорнер е член на немската зелена партия „Алтернатива за Германия“ (Alternative für Deutschland, AfD) от 2013 до 2019 г., но се оттеглил от партията през 2019 г. и се присъединил към групата „Реновация Европа“ в Европейския парламент. Кьорнер е член на комисията за правни въпроси в Европейския парламент и се фокусира на въпроси, свързани с правата на човека, миграцията и външната политика.
* Coreper II е един от двата състава на Комитета на представителите (Coreper), който е постоянна институция на Европейския съвет, отговорна за подготвянето на срещите на Европейския съвет. Coreper I се състои от представители на националните правителства на ниво директор и се занимава с по-специфичните въпроси, докато Coreper II се занимава с по-общите въпроси и подготвя срещите на Европейския съвет на ниво правителства.
