Евростат предлага сегмент от глобалното си проучване „Ключови данни за европейската хранителна верига“ – издание за 2025 г., публикувано през декември, проследяващо пътя на храната ни от фермата до всяко едно домакинство. Публикацията обхваща цялата хранителна верига, включително производство, преработка, дистрибуция, международна търговия, потребление и екологични проблеми.
В настоящата публикация статистическата служба се фокусира върху добавената стойност от селското стопанство.
През 2024 г. добавената стойност от селскостопанския сектор на ЕС възлиза на 1,2% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е с 0,1 процентни пункта (п.п.) по-високо отколкото през 2009 г.
Съотношението на добавената стойност на селскостопанския сектор към БВП е значително по-високо в Гърция (3,2%), Румъния (2,5%) и Испания (2,3%), отколкото в други страни от ЕС; България, Италия и Хърватия регистрират следващите най-високи съотношения, всички на 1,8%. В 12 страни от ЕС добавената стойност на селскостопанския сектор представлява по-малко от 1,0% от БВП, като най-ниските съотношения са регистрирани в Люксембург и Малта (и двете по 0,2%).
В същото време други данни сочат, че относителната тежест на селскостопанския сектор е намаляла между 2009 и 2024 година най-рязко в Румъния (с 2,2 процентни пункта), България (с 1,4 процентни пункта), Малта и Хърватия (и в двете с 0,7 процентни пункта).
Въпросното съотношение се увеличава в 15 държави от ЕС, като Гърция (с 0,9 процентни пункта), Латвия (с 0,6 процентни пункта) и Испания (с 0,5 процентни пункта) са отбелязали най-голямо увеличение.
Други данни от изследването сочат, че през 2020 г. използваната земеделска площ в ЕС е обхващала 157,4 милиона хектара, или 38,4% от общата му площ. Делът на земята, използвана за земеделие, варира значително в различните страни от ЕС, от по-малко от една десета в Швеция и Финландия до над половината в Люксембург, Нидерландия, Унгария, Румъния и Дания, достигайки връх от 71,7% в Ирландия. В абсолютно изражение най-големите земеделски площи са били във Франция (27,4 милиона хектара; 17,4% от общата площ за ЕС) и Испания (23,9 милиона хектара; 15,2%).
От тази земеделска площ в ЕС през 2020 г. 62,3% е била обработваема земя, използвана предимно за отглеждане на култури за консумация от човека и животните, докато 30,5% са били постоянно затревени площи, осигуряващи фураж и фураж за добитъка. По-голямата част от останалата площ е била отредена за трайни насаждения (7,1%), като плодове (включително грозде) и маслини.
По дял на общата обработваема площ България е над средното за ЕС, но във втората част на таблицата с 42%. От тях над 70% са обработваеми земи, използвани предимно за отглеждане на култури за консумация от човека и животните. Остатъкът, в по-голямата си част, са постоянно затревени площи, осигуряващи фураж за добитъка. Едва 2-3% са за трайни насаждения.
