Подтикнати до ръба от SpaceX на Илон Мъск, най-големите европейски компании в сферата на спътниците загърбват дългогодишните си съперничества в съдбоносно сливане на стойност 7 милиарда долара, което някои вътрешни източници вече наричат Project FOMO („страх от пропускане на възможността“), отбелязва Ройтерс.
Това име е игра на думи с Project Bromo – кодовото название на преговорите, довели до подписването на сделката между Airbus, Thales и Leonardo. Страхът им да не изостанат отразява пазар, доминиран от SpaceX и нейната сателитна мрежа Starlink, както и от новите мегаконстелации в Китай.
„Такова сливане между трите най-големи европейски космически компании би било немислимо преди 10 години, но конкуренцията между Airbus и Thales вече е много по-малко значима в сравнение с конкуренцията между Европа, САЩ и Китай“, казва Калеб Хенри, директор изследвания в консултантската фирма Quilty Space, цитиран от Ройтерс.
Сделката обединява двете съвместни предприятия на Thales и Leonardo — Thales Alenia Space и Telespazio — със сателитния бизнес на Airbus и редица по-малки дейности. Airbus и Thales са изследвали възможност за сътрудничество и преди, но получиха обезкуражаващи сигнали от Европейската комисия, а политическата и индустриалната воля за подобна сделка тогава беше по-слаба, коментират двама участници в предишните разговори.
От последния опит преди повече от пет години, те наблюдават как традиционният европейски пазар на геостационарни спътници се свива наполовина, докато по-евтини спътници наводняват орбитата на ниска височина.
Руското нахлуване в Украйна и нарастващото напрежение със САЩ ускориха стремежа на Европа да подсигури стратегически чувствителни активи като спътниците, които все повече се преплитат с отбраната. Критичният момент настъпил, когато започнали да се трупат загубите от високотехнологични, препрограмируеми спътници като програмата Airbus OneSat.
Главният изпълнителен директор на Airbus Гийом Фори, натоварен от борда със задачата да реформира стратегията в областта на отбраната и космоса, алармира още в началото на 2024 г., че тези загуби са неприемливи. До средата на 2024 г. Airbus е засегнат от нарастващи разходи, свързани основно с OneSat, докато Thales се бори с излишен капацитет — фактори, които ги подтикнали към историческите преговори, за които първи съобщава La Tribune.
Според запознат пряко с решението, Airbus и двете съвместни предприятия на Thales и Leonardo използвали момента, за да кажат: „Страдаме и трябва да се конкурираме на световно ниво, не помежду си.“ Друг участник в преговорите добавя, че е имало „всеобщо съгласие, че това е крайно необходимо за всички“, посочва още Ройтерс.
Прагматичният подход помогнал да се ограничат политическите напрежения, които често съпътстват европейската аерокосмическа индустрия, но не предотвратил трудните разговори за оценката на активите. „За първи път надделя логиката – или действай, или загиваш“, коментира пред Ройтерс друг източник, близък до преговорите.
За разлика от това, раздробената европейска отбранителна индустрия все още се затруднява да координира отговора си на нарастващите заплахи.
Космическият сектор на Европа също се разединява — Италия се отделя от Arianespace, компания, частично собственост на Airbus, която управлява ракетите Ariane. Интеграцията на ракетите, спътниците и услугите на Мъск чрез Starlink се смята за ключов фактор за понижаването на разходите, но новото европейско обединение не включва изстрелвачи.
Някои анализатори смятат, че това сътрудничество няма да успее да компенсира годините на бездействие, които оставиха Европа в неблагоприятна позиция именно когато започва трудната задача да изгради новата си сигурна сателитна мрежа IRIS².
„Смятам, че това идва твърде късно. Компанията ще бъде заета с консолидация поне през следващите две години – същия период, в който трябва да проектира IRIS²“, коментира консултантът в областта на сателитите Кристиан фон дер Роп.
Междувременно шефът на по-малкия германски производител на спътници OHB отправи първия изстрел в потенциална регулаторна битка, заявявайки пред вестник Boersen-Zeitung: „Това е заплаха за нас.“ Според друг високопоставен източник, сделката може поне частично да навреди на сътрудничеството при тръжните процедури между OHB и Thales.
За да спечелят подкрепа, трите компании призовават европейските органи по конкуренция да разгледат пазара в по-широк контекст, аргументирайки се, че космосът е глобален пазар. Те също така настояват, че сливането ще засили европейския суверенитет.
Въпреки това сделката оставя открити въпроси за капацитета – Европа се надява, че по-големият дял на растящите пазари ще ѝ позволи да избегне съкращения на персонала, над вече обявените през 2024 година 3000 работни места.
Засега компаниите са оставили настрана трудните въпроси за управлението, освен че подчертават, че то ще бъде балансирано. Как реално ще се споделя властта ще определи в голяма степен успехът на това рядко тристранно сливане, което трябва да бъде финализирано между настоящия момент и 2027 г.
