Според преговарящи и наблюдатели, след едноседмични разговори на срещата на върха на ООН за климата COP27 в Египет, страните далеч не са се споразумели относно техническите подробности за провеждането на глобална търговия с кредити за компенсиране на въглеродни емисии, като забавянията заплашват да спрат крайния срок до 2023 г., отбелязват анализатори на Ройтерс в коментар по темата.
Въглеродните компенсации позволяват на държавите или компаниите да плащат на други да намалят емисиите на парникови газове, за да компенсират своите собствени. Докато компаниите вече търгуват кредити за компенсиране на въглеродни емисии на частни пазари, така нареченият член 6 от Парижкото споразумение ще фиксира правила, позволяващи на страните да постигнат частично своите национални цели за климата чрез закупуване на такива кредити.
Надеждата е, че международните правила, подкрепени от целия свят, биха могли да привлекат милиарди долари в проекти за намаляване на въглеродните емисии, но страните се борят от години да се споразумеят за това как трябва да изглеждат правилата, какви проекти трябва да отговарят на условията и как да гарантират, че ще въздействие в реалния свят.
Държавите се аплодираха една друга на миналогодишната среща на върха за климата в Глазгоу за постигането на съгласие относно широки принципи, управляващи пазарите на въглеродни емисии, прекъсвайки шестгодишната безизходица. Но тази сделка доведе до по-сложна техническа работа към следващите срещи на върха, включително настоящата в Шарм ел-Шейх.
Още на COP27 страните взеха решение, фиксиращо 2023 г. относно правилата за това кои видове проекти могат да произвеждат кредити – от соларни ферми до проекти за избягване на обезлесяването.
Държавите ще трябва да вземат решение относно тези методологии през следващата година или рискуват да достигнат крайния срок 2023 г., когато проектите за намаляване на въглеродните емисии, регистрирани съгласно старите правила на ООН, трябва да кандидатстват, за да бъдат част от новата система.
Кандидатстването за присъединяване към тази нова система, без да знаете какви правила ще я управляват, би било трудно, коментира Педро Мартинс Барата, експерт по въглеродните пазари, наблюдаващ преговорите за фонда за защита на околната среда с нестопанска цел.
Пазарите за доброволно компенсиране на въглеродни емисии се борят да спечелят доверие от години. Активисти, включително Грийнпийс, критикуваха компенсациите като прикритие за замърсители, които искат да избегнат намаляване на емисиите.
„Вратата все още е отворена за страните да постигнат своите климатични цели със счетоводни трикове, а не с реални действия“, отбелязва Жил Дюфрасн, експерт и наблюдател на разговорите в Carbon Market Watch с нестопанска цел.
Но близо 200-те държави на срещата на върха на ООН все още могат да стигнат до решение относно правилата за офсетни сделки между правителствата.
Основните спорни въпроси също включват дали трябва да има централизиран орган, който да отчита сделките – система, която Европейският съюз подкрепя. Съединените щати в същото време предпочитат по-дифузна, децентрализирана система.
Докато страните се борят да постигнат съгласие, частните пазари без глобални стандарти се движат напред.
Кредити на стойност 2 милиарда долара, търгувани през 2021 г. – почти четири пъти спрямо предходната година – с около 500 милиона кредита, представляващи 500 милиона тона еквивалент на CO2, са сменили собственика си, според Ecosystem Marketplace. Частни инициативи като Съвета за почтеност за доброволния въглероден пазар (ICVCM) и Инициативата за качество на въглеродните кредити (CCQI) изготвиха насоки за това, което те виждат като висококачествено компенсиране на въглеродните емисии.
Но дебатите продължават по въпроси дали кредитът трябва да отчита и биоразнообразието и човешките права.
Един консенсус в Обединените нации би изпратил силен сигнал към частните пазари за това какви трябва да бъдат техните стандарти, казва Барата, който също е съпредседател на експертна група за ICVCM. „На COP27 трябва да дадем на компаниите и страните ясен процес за това, как да прилагат въглеродните пазари по начин, който дава приоритет на прозрачността и социалната и екологична цялост“, каза той.
Въпреки че стотици компании и държави разчитат на закупуване на компенсации, за да постигнат ангажиментите за „нетни нулеви“ емисии, експертна група на ООН миналата седмица предупреди, че много от тези цели разчитат твърде много на компенсации, за да избегнат по-трудната задача за пълно намаляване на емисиите.
