Субсидиите за изкопаеми горива скочиха до рекордните 7 трилиона долара миналата 2022 година, тъй като правителствата подкрепиха потребителите и бизнеса по време на глобалния скок в цените на енергията, причинен от инвазията на Русия в Украйна и икономическото възстановяване от пандемията, отбелязват авторите на анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд…
Докато светът се бори да ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий и части от Азия, Европа и Съединените щати са задушени от екстремни горещини, субсидиите за нефт, въглища и природен газ струват еквивалента на 7,1 процента от световния брутен вътрешен продукт. Това е повече, отколкото правителствата харчат годишно за образование (4,3 процента от глобалния доход) и около две трети от това, което харчат за здравеопазване (10,9 процента).
Нашите констатации идват в момент, когато Световната метеорологична организация обяви, че юли е бил най-горещият месец в историята, което подчертава спешната необходимост от ограничаване на предизвиканото от човека изменение на климата.
Както показва Графиката, субсидиите за изкопаеми горива са се увеличили с 2 трилиона долара през последните две години, тъй като експлицитните субсидии (занижаване на разходите за доставка) са се удвоили до 1,3 трилиона долара. Това сочи изготвената от нас база данни, която предоставя актуализирани оценки за 170 държави за явни и косвени субсидии (занижаване на разходите за околната среда и данъци за пропуснато потребление).
Данните за България сочат по 100 млн. долара през 2022 година експлицитни субсидии за втечнен газ, петрол и природен газ.
Консумацията на изкопаеми горива налага огромни разходи за околната среда – най-вече от местното замърсяване на въздуха и щетите от глобалното затопляне. По-голямата част от субсидиите са имплицитни, тъй като екологичните разходи често не се отразяват в цените на изкопаемите горива, особено на въглищата и дизеловото гориво.
Нашият анализ показва, че потребителите не са платили за над 5 трилиона долара екологични разходи миналата година. Това число би било почти двойно, ако щетите върху климата се оценяват на нива, открити в скорошно проучване, публикувано в научното списание Nature, вместо нашето основно предположение, че разходите за глобално затопляне са равни на цената на емисиите, необходима за постигане на температурните цели на Парижкото споразумение.
Предвижда се тези имплицитни субсидии да нарастват, тъй като развиващите се страни – които обикновено имат по-замърсяващи електроцентрали, фабрики и превозни средства, заедно с гъсто населени места, където хората живеят и работят близо до тези източници на замърсяване – увеличат потреблението си на изкопаеми горива към нивата на напредналите икономики.
Ако правителствата премахнат експлицитните субсидии и наложат коригиращи данъци, цените на горивата ще се повишат. Това би накарало фирмите и домакинствата да вземат предвид екологичните разходи, когато трябва да решават за потребление и инвестиции. Резултатът ще бъде значително намаляване на глобалните емисии на въглероден диоксид, по-чист въздух, по-малко белодробни и сърдечни заболявания и повече фискално пространство за правителствата.
Изчислихме, че премахването на явни и неявни субсидии за изкопаеми горива ще предотврати 1,6 милиона преждевременни смъртни случаи годишно, ще повиши държавните приходи с 4,4 трилиона долара и ще насочи емисиите към постигане на целите за глобалното затопляне. Това също би преразпределило доходите, тъй като субсидиите за горива облагодетелстват повече богатите домакинства, отколкото бедните.
И все пак премахването на субсидиите за горива може да бъде трудно. Правителствата трябва да проектират, съобщават и изпълняват реформите ясно и внимателно като част от всеобхватен политически пакет, който подчертава ползите. Част от увеличените приходи трябва да се използват за компенсиране на уязвимите домакинства за по-високите цени на енергията. Остатъкът може да се използва за намаляване на данъците върху труда и инвестициите и за финансиране на обществени блага като образование, здравеопазване и чиста енергия.
Намаляването на цените на енергията в световен мащаб и нарастването на емисиите е подходящият момент за постепенно премахване на явните и неявни субсидии за изкопаеми горива за една по-здрава и по-устойчива планета.