Въпреки енергийната криза, намаляването на използването на въглищата продължи в целия свят и през 2022 г., пише в новия доклад на неправителствената организация Global Energy Monitor, цитиран от France 24*. Единственото изключение е Китай, където непрекъснато се увеличават проектите за изграждане на нови електроцентрали.
Това е една от малкото добри новини в борбата срещу климатичните промени. В проучване на неправителствената организация Global Energy Monitor се посочва, че през 2022 г. са продължили международните усилия за постепенен отказ от използването на въглищата, един от най-вредните за климата източници на енергия. И това при положение, че Русия затвори газовия кран към западните страни, следствие от войната в Украйна, което доведе до безпрецедентна енергийна криза и породи опасения от масово връщане към въглищата.
Неправителствената организация, която всяка година публикува доклад за производството на въглища, отбелязва напредък по целия свят, с изключение на Китай. Според него броят на електроцентралите, захранвани с въглища е намалял в световен мащаб. Няколко проекта за изграждане на нови мощности бяха анулирани, като например в Обединените арабски емирства.
Според проучването, не се разглежда нито един нов проект за електроцентрала на въглища в Европейския съюз, Северна Америка и Северна Африка. В Средния изток в момента се изгражда централа в Иран, но тя се представя като последната, която ще бъде пусната в експлоатация.
Съединените щати оглавяват класацията на страните с най-добри резултати. Мощностите на техните топлоелектроцентрали на въглища са намалели с 13,5 гигавата, което е половината от общото намаление в световен мащаб през 2022 г., оценявано на 26 гигавата.
В ЕС е ограничено използването на въглища
В Европейския съюз спадът е от едва 2,2 гигавата. Това е скромна цифра в сравнение с 2021 г., когато бе постигнат рекорд от 15 гигавата. В условията на газовата криза, седем държави разрешиха повторното пускане на въглищните си електроцентрали. Сред тях са Германия и Австрия, но също и Нидерландия, която преразгледа приетия закон, ограничаващ работата на електроцентралите до 35% от капацитета им. Франция от своя страна възобнови дейността на централата в Мозел. Общо в рамките на ЕС 26 въглищни електроцентрали, които вече бяха затворени или чието затваряне беше предстоящо, са работили през зимата, според данни, предоставени от Global Energy Monitor.
„Ставаше въпрос да се приоретизира енергийната сигурност при наличните опасения от дефицит“, припомня Никола Бергман, европейски мениджър и експерт по енергетика и климат в Института за устойчиво развитие и международни отношения (Iddri). „Но в крайна сметка тези двадесет електроцентрали бяха малко използвани и „завръщането към въглищата“, от което се страхувахме, не се състоя.
„Битката обаче далеч не е спечелена. След историческата суша през лятото, капацитетът на водноелектрическите централи е силно ограничен, а конкретно във Франция бяхме изправени пред спирането на немалък брой ядрени реактори поради необходимост от ремонт“, припомня специалистът. „Щетите бяха ограничени благодарение на предприетите мерки за икономия, които работеха добре, подпомогнати и от меката зима. Те направиха възможно намаляването на потреблението на енергия както на газ, така и на ток през зимата“, казва той.
„Като се абстрахираме от резултатите за 2022 г., всичко това показва, че въглищата вече не се считат за първо средство за справяне в случай на криза“, допълва той. „В ЕС това доведе главно до голям скок на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и, ако това не е особено видимо през 2022 г., ще се усети ясно през следващите години. Това е много обнадеждаващо.“
Китай е срещу течението
Но противно на тази тенденция, която се развива в голяма част от света, Китай върви срещу течението и хвърля черно петно върху общата картина. „През 2022 г. Пекин увеличи производствените си мощности с 26,8 гигавата, което компенсира спрените мощности в останалия свят (23,9 гигавата)“, отбелязва Global Energy Monitor в доклада си.
Сега страната разполага с производствени мощности в размер на 365 гигавата, в сравнение със средно 172 гигавата в останалата част на света. Още по-притеснителното е, че само на Китай сега се падат 68% от разработваните в световен маща проекти свързани с въглищата и 72% от тези в процес на подготовка.
„Поради размера си и броя на населението си, потреблението на енергия в Китай неизбежно е много голямо“, припомня Тибо Войта, изследовател в Центъра за енергия и климат на Френския институт за международни отношения (Ifri). „И едно от основните предизвикателства пред Пекин остава да успее да отговори на непрекъснато унеличаващото се от няколко години търсене на енергия.“
На това предизвикателство е още по-трудно да се отговори в година като 2022, белязана от покачването на цената на газа заради войната в Украйна, икономическото възстановяване след пандемията от Covid-19 и повтарящите се горещи вълни, отбелязва изследователят. Последните доведоха до интензивно използване на климатици, което предизвика взрив в потреблението на електроенергия във време, когато капацитетът на водноелектрическите централи беше най-нисък.
„До известна степен този процес се изплъзва от контрола на Пекин и е по-скоро резултат от действията на местните и провинциалните правителства“, допълва Тибо Войта. „Развитието на топлоелектрическите централи на въглища, все още се разглежда от мнозина като най-доброто решение да се отговори на краткосрочното търсене, като същевременно се гарантира на населението възможно най-ниската цена на електроенергията.“ Така в някои провинции новоизградените мощности надхвърлят тези в цели държави. Например във Вътрешна Монголия те са повече отколкото в Индия и Япония взети заедно, които са сред най-големите производители на въглища.
Тази мрачна китайска равносметка все пак трябва да се нюансира, настоява специалистът. „През 2019 г. въглищата представляваха 57,7% от китайския енергиен микс. През 2022 г. На тях се падат 56,2%. Следователно тенденцията е по-скоро низходяща“, отбелязва той. „Да не говорим, че в същото време Китай прави големи инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Те представляват, заедно с ядрената, 15,3% от енергийния микс през 2019 г. Този дял се повиши до 17,4% през 2022 г., а целта е да се достигне до 20% през 2025 г. Това ни дава основание да се надяваме.“
Целта пълен отказ от използването на въглища е поставена за 2040 година
В световен мащаб „днес почти една трета от общата мощност на електроцентралите, работещи с въглища, имат определена дата за спиране, а на по-голямата част от останалите се гледа в контекста на въглеродната неутралност “, заключава Global Energy Monitor. „Реалност, която въобще не можехме да си представим преди десет години“.
Въпреки всичко, този напредък все още е несъвместим с целите на Парижкото споразумение. За да успеем да ограничим глобалното затопляне под +2°C, всички съществуващи електроцентрали в най-богатите страни трябва да бъдат затворени до 2030 г., а в останалата част на света – до 2040 г.
Никола Бергман се надява, че целта 2030 г. „остава осъществима“ в Европейския съюз. „При едно условие: да продължат масовите инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Това наистина е главното направление на борбата“, настоява той.
„Но каквито и да са усилията в световен мащаб, решаващата роля остава за Китай“, настоява Тибо Войта. „Пекин заявява, че възнамерява да достигне върха на своите емисии през 2030 г. и въглеродна неутралност – през 2060 г. Единственият начин да постигне тази цел е да се откаже от въглищата. Сега трябва да се съгласи да започне този процес възможно най-бързо.“
*Превод Георги Саулов
