В САЩ официално отчетоха две последователни тримесечия на спад на БВП, което отговаря на най-често приетото определине за рецесия. Но не и в Съединените щати, където това решение се взема от осем икономисти от малък независим орган, наречен Комисия за определяне на икономическите цикли (Business Cycle Dating Committee), пише в свой репортаж France 24*.
В повечето други страни вече би било констатирано началото на рецесията. Но не и в САЩ. БВП на най-голямата икономика в света спадна с 0,9% през второто тримесечие спрямо същия период на миналата година, съобщи Министерството на търговията. Така имаме второ поредно тримесечие на отрицателен растеж в САЩ.
Това би било достатъчно във Франция например, за да се обяви, че е започнал период на рецесия. Според Националния статистически институт на страната, такова състояние на икономиката настъпва при „спад на брутния вътрешен продукт (БВП) през най-малко две последователни тримесечия“. Същото важи и за ОИСР.
Осемте американски арбитъра на рецесията
Япония е единствената друга демократична държава, освен Съединените щати, която не следва това правило, което позволява почти автоматично да се датира началото на рецесията. „Японското правителство е това, което решава, като взема предвид и други фактори, различни от БВП, като заетост или потребление“, посочва Джефри Франкел, икономист от Харвард, в свое изследване на американското изключение по отношение на дефинирането на икономическите цикли.
В Страната на изгряващото слънце решението се взема от демократично избран орган, какъвто е правителството, който се ползва с доверието на населението. Не е така в Съединените щати, където арбитрите на рецесията са осем икономисти, обединени в независим орган Business Cycle Dating Committee.
За тях рецесията се определя „чрез значителен спад в икономическата активност, който обхваща всички нива на икономиката и продължава няколко месеца“. БВП е само един от факторите, които се вземат предвид, наред с равнището на безработица, на заплатите и дори на инвестициите.
В момента се упражнява много силен натиск върху тези върховни съдии на благополучието или неблагополучието на американската икономика (те са и тези, които определят официалния край на рецесията). Рецесията всъщност се превърна в много чувствителна политически тема във Вашингтон.
Орган, който работи твърде мудно
Особено след като републиканците и консервативните политически коментатори крещят „рецесия“ от всички възможни медии, за да могат да обвинят президента на САЩ Джо Байдън за лошото състояние на страната. И те имат своите основателни аргументи като лошите показатели на БВП, скокообразното нарастване на цените и свиването на пазара на недвижимите имоти.
Но Джо Байдън има пълното право да каже, че Съединените щати не са в рецесия, докато Комисията за определяне на икономическите цикли не го обяви. В очакване на официалната присъда, правителството се възползва от тази неяснота, за да увери, че не всичко върви толкова зле. Равнището на безработица остава на исторически най-ниското си ниво и „няма никакъв смисъл да се твърди, че има рецесия при тези условия, особено когато заплатите също растат“, казва Джеръм Пауъл, директор на Федералния резерв.
От всички страни призовават Комисията да вземе отношение по разрешаването на този дебат. Но се изисква търпение, защото на този орган „са му нжни средно дванадесет месеца, за да реши дали и кога е настъпила рецесия“, пише Джефри Франкел, който е работил повече от 20 години в тази комисия.
Едва на 1 декември 2008 г. Комисията обяви, че в края на 2007 г. е започвана рецесия в САЩ. Междувременно Lehman Brothers вече беше обявил фалит и финансовата криза вилнееше в целия свят.
Този орган действе прекалено мудно, което „може да бъде проблем, тъй като на политиците им трябват своевременни оценки на ситуацията, за да могат да вземат адекватните решения“, отбелязва общественото радио NPR в програма, посветена на тези „арбитри на рецесията“.
Приятелството между икономист-социалист и ултралиберал
Тази мудност намира обяснението си в историята. Американското изключение датира от годините след Първата световна война и невероятното приятелство между Накъм Стоун, икономист със социалистически разбирания, и Малкълм Рорти, върл защитник на либерализма, който работи по това време за американския телекомуникационен гигант AT&T, припомня американското икономическо списание Forbes. Двамата не могат да постигнат разбирателство по нито един въпрос, засягащ икономиката, освен за едно нещо: в САЩ трябва да бъде създаден орган, способен да установи неоспоримите факти, което да послужи като основа за икономическия дебат.
Така през 1920 г. е създадено Националното бюро за икономически изследвания (NBER), независима институция, която е призвана да обедини най-блестящите умове от всички икономически направления, за да се постигне консенсус по най-неотложните въпроси като темпа на икономически растеж, измерването на нивото на заетостта и наличието на рецесия.
Близо 60 години по-късно, през 1978 г., в рамките на Националното бюро за икономически изследвания се създава Комисията за определяне на икономическите цикли, чиято чисто академична задача е да датира със сигурност различните икономически цикли в Съединените щати.
Оттук идва и тяхната мудност. „Например, често се налагат корекции на БВП“, казва Джеймс Потерба, професор по икономика в MIT (Масачузетски технологичен институт), председател на NBER и член на Комисията за определяне на икономическите цикли. Да вземем Великобритания, която беше обявила рецесия в края на 2011 г., а след това се наложи да направи корекция в посока нагоре на ръста на БВП и да осъзнае, че в крайна сметка рецесия не е имало.
Липса на прозрачност и разнообразие
„Мисля, че като цяло нашият американски подход за определяне влизането в рецесия работи доста по-добре в сравнение с чисто механичния (вземането в предвид само на спада на БВП през две последователни тримесечия)“, изтъква Потерба.
Но критиките, отправени към тази комисия, се отнасят не толкова до методите ѝ, колкото до функционирането и състава ѝ. На първо място тя не е пример за прозрачност. Няма график на заседанията, протоколи от разискванията й, най-общо, членовете ѝ отказват да обсъждат къде се събират и за какво си говорят. „Това е нещо като „таен клуб“ на американската икономика“, обобщава NPR.
Тези осем членове на Комисията са представители на най-престижните университети в Съединените щати (Харвард, Принстън или Станфорд), бели са и са над шестдесет години. Освен това има само две жени и едната от тях е съпруга на друг член. „Това (интелектуално) е малко кръвосмесително като среда“, признава пред CNN Ричард Улф, икономист, който е учил в Харвард, Станфорд и Йейл.
Липсата на социално и расово разнообразие се отразява на работата на Комисията. На последното си заседание през юли 2021 г. тези икономисти заявиха, че последната рецесия, свързана с Ковид-пандемията, е приключила през април 2020 г. Техните мотиви се основаваха единствено на ниското ниво на безработица, което почти се беше върнало на равнищата си от времето преди здравната криза.
Но това не се отнася за всички: най-бедните американци и малцинствата все още бяха далеч от възстановяването на предишната си покупателна способност. „Повече разнообразие в състава на комисията би позволило обсъждането на други гледни точки и нюанси в мненията, за да добием по-ясна представа за здравословното състояние на нашата икономика“, отбелязва Валъри Уилсън, икономист в Института за икономическа политика, интервюирана от CNN.
*Превод Георги Саулов
