Играят ли демократичните ценности роля в търговията? Въпреки че отслабването на демократичните норми по света е предизвикало подновен интерес към този въпрос, икономическата теория и историческите примери не дават окончателен отговор, изтъкват авторите на анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка.
От една страна, сравнителното предимство е от значение и затова през 21-ви век страни с много лоши демократични и човешки права, като Китай и Русия, се превърнаха в незаменими търговски партньори за зрелите западни демокрации. От друга страна, съществува дълга традиция различни групи и дори цели държави да бойкотират вносни стоки, произведени при диктаторски режими и/или да използват принудителен труд.
Авторският екип документира еволюцията на демократичните профили на търговските партньори на Европейския съюз от средата на 80-те години на миналия век. ЕС е особено интересен казус, защото се е обвързал с търговска политика, основана на ценности. Търговската политика на ЕС има за цел да гарантира, че икономическото развитие върви ръка за ръка с демократичните и социалните ценности. Тези ценности включват зачитане на правата на човека, високи трудови стандарти и социална справедливост.
Но спазва ли ЕС последователно собствените си самоналожени етични стандарти за международна търговия? Данните от анализа показват, че въпреки обещанията си, ЕС наистина все повече търгува с държави, управлявани от автократи и диктатори. Прекъсване на тази тенденция наблюдаваме едва наскоро.
Индекс на търговията, претеглен спрямо демокрацията
За да разберем по-добре търговските партньори на ЕС, създадохме индекс на търговията, претеглен спрямо демокрацията (DWTI). Той обхваща ЕС-15 за периода 1985-2023 г. Фокусираме се върху по-старите държави-членки на ЕС, тъй като повечето от по-новите са били недемократични до края на 80-те години на миналия век.
За да се изгради DWTI, авторите взимат вноса в ЕС и претеглят дела на отделните търговски партньори според техния резултат в Индекса на либералната демокрация, който измерва техния демократичен статус. Наред с други фактори, той разглежда зачитането на гражданските свободи и върховенството на закона.
Подобно на Индекса на либералната демокрация, настоящият DWTI е наличен по скала от 0 до 1. Колкото по-близо сте до 1, толкова по-демократични са търговските партньори на ЕС всяка година. За илюстрация на това, хипотетична стойност от 0,8 или повече би означавала, че вносът на ЕС-15 идва от страни с висок резултат като Норвегия, Нова Зеландия и Швейцария. Обратно, стойност от 0,1 или по-малко би означавала, че целият внос идва от страни с нисък резултат като Афганистан, Китай и Саудитска Арабия.
През последните 40 години резултатът на DWTI на ЕС-15 показва обратна U-образна тенденция. Графика 1 показва, че между 1985 г. и края на 90-те години на миналия век резултатът на индекса се е увеличил значително. Това отразява широка тенденция на демократизация в Източна Европа, Латинска Америка и Източна Азия. Резултатът на DWTI достига максимум от 0,59 през 1999 г. За да се добие представа за това развитие, тази обобщена цифра би могла също да покаже, че целият внос през тази година е дошъл от Индия – установена демокрация по това време.
Въпреки това, между 1999 г. и 2022 г. резултатът от DWTI на ЕС-15 постепенно намалява с около една трета, достигайки исторически минимум от 0,41 през 2022 г. Тази обобщена цифра е аналогична на ситуация, в която половината от вноса в ЕС-15 идва от Канада, зряла демокрация, а другата половина идва от Турция, страна, където състоянието на демокрацията непрекъснато се влошава през последните години. Това развитие е като цяло сходно във всяка държава членка на ЕС-15, което предполага, че както като група, така и поотделно, зрелите европейски демокрации са станали по-малко склонни да избягват автократични търговски партньори през последните 25 години. Очевидно е, че въпреки изричните ангажименти, демократичното качество на търговията на ЕС е понесло удар. Спадът на DWTI обаче спира през 2023 г. Това отразява търговските санкции на ЕС, наложени след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Защо демократичният профил на търговските партньори на Европа се е влошил през последните 25 години? Възможно е това развитие да е изцяло обусловено от Китай. След десетилетия извън международната търговска система, през 2001 г. Китай се присъедини към Световната търговска организация. Оттогава търговията между Европа и Китай постепенно се е увеличила. В момента Китай представлява около една пета от целия внос в ЕС и се нарежда на 172-ро място от 179 държави по отношение на демократичния резултат.
Като се има предвид много ниският резултат на Китай, е възможно наблюдаваното влошаване на демократичния профил на вноса на ЕС-15 да е изцяло резултат от търговията на ЕС с този много влиятелен партньор. Наистина е очевидно, че търговията с Китай води до по-ниска стойност на DWTI. Когато се преизчислим DWTI без Китай, индексът е средно по-висок с около 0,085 пункта. Низходящата тенденция от 1999 г. насам обаче се запазва дори когато се изключи Китай. Индексът без Китай е намалял с една пета за същия период, от 0,629 през 1999 г. до 0,499 през 2022 г. Тези заключения предполагат, че макар увеличената търговия с Китай да е играла роля във влошаването на търговията, претеглена спрямо демокрацията, те не успяват да обяснят напълно обрата, наблюдаван в данните, започвайки от края на 90-те години на миналия век.
След като Китай е изключен като единствена причина за спада на DWTI, втората възможност е, че демокрацията е в отстъпление в световен мащаб.
Тъй като европейските потребители внасят много стоки, които не могат да доставят локално (като екзотични храни или радиоактивни материали за лекарства против рак), спадът в демократичния профил на търговските партньори може да е чисто механичен. Но не се наблюдава глобален демократичен упадък. Вместо това данните показват, че средната страна извън ЕС-15 е станала по-демократична през последните 25 години. По този начин спадът след 1999 г. не се дължи на факта, че светът като цяло е станал по-малко демократичен.
Това оставя една последна възможност. Това е комбинация от два фактора, като и двата, макар и не едновременно, са действали:
- ЕС-15 постепенно преразпредели вноса си в полза на по-малко демократични страни;
- качеството на демократичното управление се е влошило в търговските партньори на ЕС-15, ако не и в световен мащаб.
Накратко, след 2012 г., тъй като ЕС търгува със същите търговски партньори, те ставаха все по-малко демократични.
Главоболие за ЕС?
Наблюдения поставят ЕС пред няколко предизвикателства. Първото – и най-очевидно – е свързано с репутацията му на икономически и политически съюз, основан на ценности. Спадът в качеството на демократичното управление на средностатистическия му търговски партньор от 1999 г. насам може да се възприеме като несъвместим с целите на ЕС за устойчива търговска политика за зачитане на демократичните, човешките и социалните права.
Това, тъй като през последните 25 години ЕС все повече търгува с автократи и диктатори, е нещо, което ЕС не може успешно да заяви. Но има и някои по-малко негативни новини на този фронт. Санкциите срещу Русия значително подобряват демократичния профил на търговията на ЕС. Така че ценностите изглежда играят роля, поне когато се прилагат решително.
Второто предизвикателство: „търговията с диктатори“ се равнява на генериране на печалби за режими, които често имат изрично експанзионистичен и милитаристичен дневен ред, а повишеният геополитически риск има последици за всички аспекти на световния икономически ред. Това включва паричната политика, финансовата стабилност и международните капиталови потоци, особено за отворена икономика като европейската. В крайна сметка това може потенциално да се превърне в екзистенциално предизвикателство за ЕС.
Третото предизвикателство: данните от анализите предполагат компромис, свързан със зеления преход. Съвременните нисковъглеродни технологии разчитат на редица редкоземни материали, които обикновено се срещат в страни с автократични режими.
Например електрическите батерии, които са основен елемент от европейската стратегия за справяне с климатичната криза. Производството им включва четири основни метала – кобалт, мед, литий и никел – от които ЕС почти няма вътрешни резерви. С изключение на медта, всички те се продават на международните пазари предимно от страни с недемократично управление, като Китай, Русия и Демократична република Конго. Злоупотребите при добива на тези суровини под формата на затворнически и детски труд са добре документирани. Рискът е, че опитвайки се да се справим с един външен ефект (въглеродни емисии), неволно влошаваме друг (нарушения на правата на човека в други страни).
Светът в момента е изпълнен с геополитически риск. Европа е изправена пред безпрецедентно предизвикателство да постигне сигурност на своите вериги за доставки. Обръщането на повече внимание на това с кого търгуваме би било едновременно в съответствие с принципите, с които сме се обвързали, и с добрата икономическа политика.
