Сдружението за модерна търговия (СМТ), представляващо големите търговски вериги у нас, публикува пространно становище относно проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Проектозаконът в момента е подложен на обществено обсъждане и вече получи множество остри критични коментари.
Според СМТ, изготвеният от земеделското министерство проект подменя принципите на пазарната икономика с държавна регулация на всеки аспект от отношенията между субектите по веригата на доставки на земеделски продукти и храни.
Изтъква се, че свободата на договаряне се подменя с контролирани от държавата търговски условия, които облагодетелстват производителите (продавачи) на земеделски продукти и храни и съответно ощетяват останалите участници във веригата на доставки – купувачите, преработвателите и търговците, а в крайна сметка и потребителите. На практика Законопроектът цели да определя едностранно асортимента от стоки в магазините, цените, на които продават всички субекти по веригата на доставка и лимит на промоциите на продукти към крайни клиенти, посочват от сдружението.
Подчертава се, че законопроектът погазва основните принципи на пазарната икономика и законодателството на ЕС. Той вреди на интересите на българските потребители и почтените конкурентоспособни български производители.
СМТ е категорично, че предложените промени показват неразбиране на технологията на работа на търговските вериги. С тях се забраняват действащи успешни бизнес модели, които оптимизират дейността, намаляват разходите и гарантират добър контрол, за да се постигнат по-ниски цени и високо качество на храните за потребителите. Вместо да стимулира българското производство, проектът ще го направи по-неконкурентоспособно, ще ограничи избора и ще вдигне цените на храните за потребителите. Предупреждава се, че ще спечели единствено сивият сектор за сметка на коректните данъкоплатци.
Становището на сдружението е, че е необходимо цялостно преосмисляне на законопроекта поради предвидената безпрецедентна държавна намеса в търговията с храни, която ще навреди на пазара. При всяко положение държавната намеса би довела до увеличаване на разходите за правене на бизнес и допълнителен риск при работа с български производители, което ще намали тяхната конкурентоспособност, противно на преследваните цели.
На следващо място допълнителните разходи ще поставят под натиск цените на българската земеделска продукция, което може да даде тласък на инфлационни процеси в период, в който потребителите са особено чувствителни, а България е на крачка пред влизане в еврозоната.
Обръща се внимание, че проектът пропуска напълно проинфлационния ефект от хърватските законодателни мерки за ограничаване цените на някои хранителни стоки, както и на румънския опит за контролиране на надценките. Данни за инфлацията за 2024 г. показват 4% инфлация в Хърватия, 5,3% в Румъния и 2,8% в България. За 2023 г. годишната инфлация в Хърватия е 10,7%, в Румъния – 10,4%, а в България – 8,6% . Забележителен пример е Унгария, в която въведените мерки за контрол на цени и надценки водят до най-високата инфлация в ЕС.
Сред основните заключения в становището са, че на този етап законопроектът не адресира по никакъв начин тези рискове и дори не ги остойностява. Налице са концептуални дефицити на Законопроекта, които не могат да бъдат разрешени само с редакционни промени.
