Служебният финансов министър Людмила Петкова представи на брифинг във ведомството резултати от анализ на публичните приходи и разходи за периода 2022-2024 година, който показва нарастване на разходите. Петкова изрично подчертава, че този доклад е изготвен без никакъв политически елемент.
„Изводът, които може да се направи от анализа е, че темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпа на нарастване на приходите, включително приходите от плана за възстановяване„, отбелязва Петкова, цитирана от БТА. Припомняме, последният бюджетен отчет сочи близо 3 млрд. лева дефицит за деветмесечието, чийто основни причини са именно изпреварващият темп на разходите на пенсии и заплати.
Именно във връзка с приходната част на бюджета, финансовият министър призова да бъде даден мандат на служебното правителство да довърши преговорите по НПВУ, тъй като страната рискува да изгуби милиарди левове.
„Целта на анализа е да се намерят факторите, които оказват влияние върху приходите и разходите, за да се набележат мерки, които да допринесат инвестиции при спазване на фискалната устойчивост„, каза Петкова. Тя добави още, че България е единствената страна, която не е предоставала изменения по плана, както и съдържанието на глава REPower.EU.
Тя се обърна към политическите сили, призовавайки да се организира дебат в НС и да се предостави мандат на служебното правителство да довърши преговорите с ЕС, тъй като средствата, които ще загуби България, са в размер на милиарди лева.
От брифинга става ясно, че служебният кабинет е готов да работи за съставяне на бюджет за следващата година, но само след дебат с парламентарно представените сили, за може да заложи предложените от тях реформи и промени в проекта за държавен бюджет за 2025 г.
Петкова изразява увереността си, че такъв дебат ще има въпреки изборите заради задължението да внесе проект до края на октомври. Припомняме, вотът е на 27 октомври, а традиционно президентът свиква първото заседание на новия парламент две седмици след това.
Според служебния финансов министър бюджетът за 2025 година следва да гарантира финансовата устойчивост на страната в средносрочна перспектива. В тази връзка трябва да бъдат намерени най-добрите решения.
