Изданието на Международния валутен фонд Finance & Development припомня, че преди тригодини е посветило цял брой на предстоящата тогава „Парична революция“, задвижвана от иновации във финансите, като криптоактивите. Тази революция вече се разгръща, изтъкват от F&D, представяйки септемврийския си брой, който разглежда новите хоризонти във финансите, където технологията, данните и променящите се обществени ценности преобразяват начина, по който хората и институциите прехвърлят пари и търгуват финансови активи, кой осигурява ликвидност и къде се зараждат нови рискове. Авторският колектив от учени и политици оценяват този сложен и политически натоварен пейзаж, който поражда едновременно вълнение и тревога.
ИЖ публикува текста на Итаи Агур, посветен на „токенизацията“…
Преди хиляди години, много преди монетите, книжните пари, кредитните карти и банковите приложения, нашите предци са купували и продавали стоки, използвайки каурита – вид морска мида. Тези лъскави физически жетони са били първата финансова иновация на човечеството. Това, което ги е правело особено полезни, е било, че са лесни за проверка: когато някой ти даде каури, ти можеш да го видиш, да го докоснеш и да се довериш, че има стойност. Не е било нужен посредник, за да потвърди сделката.
Броят пари все още работят по този начин днес. Когато платиш на някого с банкнота, сделката е приключена – без забавяне. Но при дигиталните транзакции плащанията изглеждат мигновени само на повърхността. Зад кулисите банките и картовите мрежи влизат в ролята на посредници, които одобряват и уреждат сделката по-късно. Те поемат риска от разплащането – опасността едната страна да не изпълни своята част от договора. Посредниците гарантират, че и двете страни ще спазят обещанията си.
Управлението на този риск чрез посредници отнема време. Това е важно в ситуации, когато закъсненията при разплащане са скъпи – особено при търговия с акции, облигации или други ценни книжа на финансовите пазари. Клирингова къща събира актива на продавача и плащането на купувача и ги обменя след един или два дни. На места като Уолстрийт времето е пари. J.P. Morgan изчислява, че разходите за управление на активи могат да се намалят с около една пета, ако разплащането при сделки и реинвестирането на приходите от продажби се извършват незабавно.
Финансовите новатори се стремят да намалят разходите за посредничество, като пренесат незабавността на обмена на физически жетони в дигиталния свят. Проблемът е, че когато страните по сделката не се срещат лице в лице, те не могат да видят активите, които търгуват, преди да завършат обмена. Програмируемостта предлага решение – парче код, което гарантира, че парите на купувача и активът на продавача се заключват и се обменят в същия момент. Получените средства могат да бъдат автоматично реинвестирани, спестявайки ценно време и пари.
Дигитални посредници
Токенизацията създава активи в програмируем регистър – система за водене на записи на финансови транзакции, на която участниците на пазара могат да се доверят и до която имат достъп. Активи като акции или облигации могат да бъдат емитирани директно в регистъра, или да бъдат представяне на актив, който съществува извън него – например акции на Нюйоркската фондова борса. В този втори случай пак е нужен посредник, който да държи представения актив на сигурно място във фона.
Токенизацията може да стимулира конкуренцията между посредници. За да търгуват на финансовите пазари, инвеститорите често са задължени от регулации да използват брокери. Прехвърлянето на активи от един брокер към друг е трудоемко и изисква услугите на специализирана клирингова къща. Като алтернатива, инвеститорът може да продаде всички активи, държани при един брокер, и да ги изкупи отново при друг, но това води до търговски разходи. Токенизацията обаче позволява данните да се прехвърлят между брокери само с едно натискане на бутон. Така за инвеститорите става по-лесно да сравняват и да сменят брокери, за да получат най-добрата цена.
Токенизацията не елиминира всички посредници, но преобразява финансовата индустрия и намалява нуждата от определени роли. Регистраторите са посредници, които управляват записите за собственост върху активи и предават плащания като дивиденти или лихви от фирмите към собствениците на активи. В токен регистър подобни плащания се извършват директно към притежателите на токени, което автоматизира ролята на регистраторите и ги прави излишни.
Токенизацията работи най-добре, когато парите и активите се движат безпрепятствено. Ако различни компании изградят собствени токен регистри, които не са съвместими помежду си, финансовата система може да се разпадне на изолирани „силози“. Възможно е регистрите да бъдат проектирани така, че да комуникират помежду си, но тази интероперативност изисква планиране и координация. Затова политиците искат да гарантират, че токенизираните системи ще останат отворени, свързани и стабилни.
Светкавични сривове
По-голямата ефективност на токенизацията не идва без риск. По-бързото шофиране може да спести време, но също така увеличава вероятността от катастрофи и прави последствията по-сериозни. Същото важи и за финансовите пазари. По-бързата и автоматизирана търговия вече е довела до внезапни сривове, известни като „светкавични сривове“ (flash crashes), като например този от 2010 г. на Уолстрийт, когато около 1 трилион долара временно изчезват от стойността на акциите на борсата. Като улесняват програмирането и мигновеното изпълнение на автоматизирани правила за търговия, токенизираните пазари могат да станат по-рискови и по-волатилни.
Финансовите кризи често се разгръщат като падащи домино, при които един провал предизвиква следващия, както се случи по време на кризата от 2008–09 г., когато гиганти като Bear Stearns, Lehman Brothers и AIG се сринаха в рамките на шест месеца. В токен регистър могат да се пишат вериги от програми една върху друга, които по време на криза действат като програмиран комплект падащи домино.
Токенизацията и програмируемостта също улесняват създаването на сложни финансови продукти, чиито рискове регулаторите може да не разберат напълно, докато не стане твърде късно. Това беше вярно и за непрограмируемите активи, които се обезцениха по време на кризата от 2008–09 г., довела до заключението в доклада Financial Crisis Inquiry Report, че „балонът на комплексността“ се е спукал едновременно с имотния балон. „Ценните книжа, които почти никой не разбираше, обезпечени с ипотеки, които никой кредитор не би подписал преди 20 години, бяха първите домино, които паднаха във финансовия сектор“, се казва там. Програмируемостта допълва вече сложния финансов пейзаж и затруднява регулаторите да следят потенциалните рискове.
Колко дълг имат участниците на финансовия пазар един към друг често е разликата между леко разклащане и финансово цунами. Дългът усилва шоковете, защото предполага обещание за връщане на пари – а нищо не подкопава доверието така, както нарушените обещания за плащане. Токенизацията може да улесни натрупването на дълг, защото инвеститори или институции могат да използват токени като обезпечение, за да заемат средства и след това да ги инвестират другаде. Ако една част се провали – например токенът загуби стойност – това може да предизвика загуби в цялата система.
Хибридна технология
Финансовите активи започнаха като хартиени записи и еволюираха в дигитални регистри и програмируеми токени. Тази тенденция вече се разширява и към нефинансови активи като недвижими имоти, а потенциално дори и към земеделски обезпечения – като земя и добитък. Но физическите активи не могат да бъдат напълно дигитализирани – те все още изискват физическа грижа, за да запазят стойността си, както фермерът се грижи за стадото или за пасището. Токенизацията на нефинансови активи е най-добре да се разглежда като хибрид между физическа и финансова технология.
От каурите в древния свят до днешните дигитални токени, човешкото общество постепенно е приемало различни форми на обмен. Последните иновации предлагат ясни предимства чрез ускоряване на транзакциите и намаляване на разходите за търговия. Но съществуват и рискове. Скоростта, комплексността и рисковият дълг вече са допринасяли за предишни финансови кризи – а токенизацията добавя и към трите. Както при всяка иновация, дигиталните токени трябва да се използват с внимание.
