fbpx

Топенето на ледниците подценявано до момента от експертите

Скорошни проучвания показват, че климатичните модели досега са подценявали бъдещото покачване на нивото на океаните, като са пренебрегвали сложните взаимодействия между атмосферата, океаните, ледените шапки и някои ледници. Ако сегашните политики по отношение на климата продължат, топенето на Антарктика и Гренландия ще доведе до покачване на морското равнище с около половин метър до 2050 г., пише France 24*.

Ледените шапки, чието топене би повдигнало нивото на океаните с няколко метра, могат да се срутят при допълнително затопляне на климата с половин градус, според скорошни проучвания, които хвърлят светлина върху тяхната неподозирана досега крехкост.

Ледените шапки на Гренландия и Антарктика губят от теглото си над 500 милиарда тона годишно от 2000 г. насам, което е равно на шест басейна с олимпийски размери на секунда.

Но климатичните модели досега подценяваха техния принос за бъдещото покачване на нивото на океаните, като отчитаха само ефекта от повишаването на температурите на въздуха върху леда, и пренебрегваха сложното взаимодействие между атмосферата, океаните, ледените шапки и някои ледници.

Изследователи от Южна Корея и Съединените щати са установили какво ще бъде покачването на морското равнище до 2050 г. в зависимост от различните сценарии на експертите от Междуправителствената експертна група по климатичните промени към ООН.

Ако сегашните политики по отношение на климата продължат, което включва и  ангажиментите, поети от страните по Парижкото споразумение за климата от 2015 г., топенето на Антарктика и Гренландия ще доведе до увеличение с около половин метър на нивото на океаните.

Тази цифра би могла да се се повиши до 1,4 метра в случай на реализация на най-лошия сценарий със значително увеличение на емисиите на парникови газове.

В Антарктика ледникът Туейтс се разчупва по неподозиран досега начин

Проучването на учените, публикувано тази седмица в списанието Nature Communication, посочва точно кога може да настъпи внезапното топене и неконтролираното разпадане на тези ледени шапки.

Нашият модел има прагове между 1,5°C и 2°C на затопляне, като 1,8°C е нашето най-добро предположение, за ускоряване на загубата на лед и покачването на морското равнище“, каза Фабиан Шльосер от Университета на Хавай, съавтор, на изследването. Температурите вече са се повишили с близо 1,2°C в световен мащаб от прединдустриалната ера.

Учените отдавна знаят, че ледените покривки на Западна Антарктика и Гренландия, които биха могли да повишат морското равнище с 13 метра в дългосрочен план, имат „критични точки“, след преминаването на които тяхното разпадане би било необратимо. Но температурите, при които това ще се случи, никога не са били точно определяни.

Други проучвания, публикувани тази седмица в Nature, също показват, че ледникът Туейтс в Западна Антарктика се разрушава по неподозиран начин. Този ледник, с размерите на Великобритания, вече се е намалил с 14 км от 90-те години на миналия век, но феноменът не беше добре разбиран поради липса на данни.

Експедиция от британски и американски учени проби дупка, с дълбочина равна на две Айфелови кули (600 метра) в дебелия леден език на Туейтс, с който той опира в Адмундсеново море. Те откриха признаци на ускорена ерозия с образувания във формата на обърната стълба, както и пукнатини, предизвикани от морската вода.

Милиони души ще бъдат принудени да се изселят от засегнатите области по-рано от предвиденото

„Хладката вода прониква в пукнатините и допринася за разрушаването на ледника в най-слабата му точка“, каза Бритни Шмид, автора на едно от изследванията и професор в университета Корнел в Ню Йорк.

Друго проучване, публикувано в изданието Earth’s Future, посочва, че нарастването на океаните ще унищожи обработваеми земи, както и източници на питейна вода и ще принуди милиони хора да се изселят по-рано от очакваното.

Времето, с което разполагаме, за да се подготвим за опасността от големи наводнения, може да е много по-малко от това, което предполагахме досега“, заключават авторите.

Досега оценките почиваха в голяма степен на погрешно интерпретирани данни. Когато се измерва надморската височина на крайбрежните региони с помощта на радар, върховете на дърветата или покривите на къщите често се бъркат със земното равнище, а всъщност то е много по-ниско, отколкото си мислехме.

Десетки милиони хора са особено уязвими в крайбрежните райони на страни като Бангладеш, Пакистан, Египет, Тайланд, Нигерия и Виетнам.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"