Неотдавна американският президент заяви, че Венецуела ще „предаде“ на Съединените щати 50 милиона барела петрол. Но възможно ли е това в действителност според международното и дори според американското право, анализира Матийо Вивиани в коментар за latribune.fr…
Шокиращото изказване на Тръмп включваше и това, че като президент на САЩ той ще контролира получените приходи.
Ако техническата и финансовата осъществимост на подобен проект според експертите засега остава хипотетична — тъй като петролната инфраструктура на Венецуела е силно овехтяла — как стои въпросът от гледна точка на правото? Отговорът на този въпрос има своите нюанси в зависимост от правната рамка, от която се изхожда.
Неприкосновен ли е държавният суверенитет?
Съгласно международното право подобна инициатива е забранена, тъй като противоречи на принципа на държавния суверенитет, според който една държава не може да налага волята си или да изисква ресурси от друга държава без свободно и ясно изразено съгласие от нейна страна. Този принцип е записан черно на бяло в член 2 от Устава на ООН, който постановява, че членовете ѝ „се въздържат в международните си отношения да прибягват до заплаха със сила или употреба на сила както срещу териториалната цялост, така и срещу политическата независимост на която и да е държава“. Изключенията са много ограничени (оправдана самоотбрана, мандат на Съвета за сигурност).
Ето защо, малко след американската интервенция във Венецуела, генералният секретар на ООН заяви, че нормите на международното право не са били зачетени, като определи ситуацията като „опасен прецедент“.
Тази гледна точка се споделя и от Марк Уелър, директор на програмата по международно право в Кралския институт за международни отношения (RIIA), британски мозъчен тръст. В своя статия той обяснява, че „няма мандат на Съвета за сигурност на ООН, който да разрешава употребата на сила. Очевидно не става дума за акт на американска самоотбрана, предизвикан от предишна или текуща въоръжена атака от страна на Венецуела“.
Освен това, съгласно член 78 от Устава на ООН, природните ресурси на една държава са неразделна част от нейния икономически суверенитет. Прехвърлянето на част от тях под контрола на друга държава, без нормално, свободно и справедливо търговско споразумение, не се приема от международната правна мисъл.
Но това e без да вземаме превид новата световна „realpolitik“. В интервю за France Culture в края на декември Саманта Бесон, професор по право в Колеж дьо Франс, обясни: „Днес може да се счита, че поради наличието на множеството междинни кризи и тяхното наслагване, международното право се нарушава много често, и, по-специално, най-важните му норми“. Сред тях тя посочва „териториалната цялост, суверенитета и суверенното равенство“.
Американското право позволява по-широко тълкуване…
В Съединените щати не съществува изрично правило, което да позволява на президента да придобива собственост или пряк контрол върху петролните приходи на друга суверенна държава без ясна правна основа. Някои експерти обаче напомнят, че за да наложи митническите си тарифи си, Доналд Тръмп се е позовал на разширено тълкуване на Закона за международните икономически правомощия при извънредни ситуации (International Emergency Economic Powers Act – IEEPA) — един закон за извънредно икономическо положение, приет през 1977 г.
Този федерален закон позволява на президента да предприема специални мерки в отговор на необичайна и извънредна заплаха от чужд произход за националната сигурност, външната политика или икономиката на САЩ. За прилагането на подобни мерки обаче, Конгресът трябва да бъде официално уведомен.
Веднъж обявено „извънредното положение“, американският президент на теория получава правомощия да блокира, замразява или контролира определени транзакции и активи. Този закон позволява също блокиране на чуждестранни активи и налагане на икономически санкции — като тези, наложени на Венецуела преди военната интервенция.
Юридически дебат
Въпреки това съдиите от Върховния съд на САЩ в момента разглеждат валидността на този закон за налагането на т.нар. „митнически базука“ на Тръмп. Първите изслушвания показаха, че правното тълкуване на Доналд Тръмп не е безспорно и съществува риск то да бъде отхвърлено. Макар към момента американският президент да не е споменал Закона за международните икономически правомощия при извънредни ситуации, за да оправдае намерението си да сложи ръка на венецуелските петролни активи, няма съмнение, че решението на Върховния съд ще повлияе на правната му аргументация.
Трябва да се отбележи и още нещо: американската конституция съдържа специална клауза, известна като „Foreign Emoluments Clause“. Тя забранява на американски длъжностни лица да получават облаги, плащания или печалби от чужда държава без съгласието на Конгреса. Това би могло да се приложи, ако чуждестранни средства бъдат считани за пряка облага — нещо, което американският президент изглежда възнамерява да направи във Венецуела.
Продължението предстои.
