Администрацията на Тръмп обяви, че ще поиска от компаниите да плащат по 100 000 долара годишно за визи H-1B за чуждестранни работници, което потенциално може да нанесе сериозен удар на технологичния сектор, който силно разчита на квалифицирани кадри от Индия и Китай, отбелязва Ройтерс.
Още от встъпването си в длъжност през януари, Тръмп започна широкомащабна кампания за затягане на имиграционната политика, включително действия за ограничаване на някои форми на легална имиграция. Реформата на програмата за визи H-1B е най-значимият опит на администрацията му досега да преработи визите за временна заетост.
„Ако ще обучавате някого, обучавайте един от наскоро завършилите студенти от някой от великите университети в страната ни. Обучавайте американци. Спрете да водите хора, които да ни вземат работата“, посочва американският министър на търговията Хауърд Лътник, цитиран от агенцията.
Заплахата на Тръмп да ограничи H-1B визите се превърна в ключов спор с технологичната индустрия, която дари милиони долари за предизборната му кампания.
Microsoft и JPMorgan, след обявяването на новите такси, посъветваха служителите си с визи H-1B да останат в САЩ. Те също така посъветваха работниците с такива визи, които се намират извън страната, да се върнат преди полунощ в събота (04:00 GMT в неделя), когато новата структура на таксите влиза в сила.
„Притежателите на визи H-1B, които в момента са в САЩ, трябва да останат в страната и да избягват международни пътувания, докато правителството не издаде ясни насоки за пътуване“, гласи имейл до служителите на JPMorgan от фирмата Ogletree Deakins, която обработва визовите им документи.
Критиците на програмата H-1B, включително много американски IT специалисти, твърдят, че тя позволява на компаниите да поддържат ниски заплати и да изместват американци, които могат да вършат същата работа. Поддръжниците на програмата – включително изпълнителният директор на Tesla и бивш съюзник на Тръмп, Илон Мъск – изтъкват, че тя привлича висококвалифицирани кадри, които са от решаващо значение за запълване на недостига на таланти и поддържане на конкурентоспособността на компаниите. Самият Мъск, натурализиран американски гражданин, роден в Южна Африка, е бил притежател на H-1B виза.
Според изпълнителна заповед, подписана от Тръмп в петък, някои работодатели са използвали програмата, за да задържат заплатите на ниско ниво, ощетявайки американските работници.
Броят на чуждестранните работници в областите наука, технологии, инженерство и математика (STEM) в САЩ се е удвоил между 2000 и 2019 г., достигайки почти 2.5 милиона души, докато общата заетост в STEM секторите е нараснала с едва 44.5% за същия период, се казва още в документа.
Мярката може да откаже глобалния талант
Добавянето на нови такси „създава обезкуражаващ ефект върху привличането на най-умните хора в света в САЩ“, посочва Диди Дас, партньор във венчър капитал фирмата Menlo Ventures, като изтъква, че ако САЩ спрат да привличат най-добрите, това драстично ще намали способността им да иновират и да растат икономически.
Мярката може да добави милиони долари допълнителни разходи за компаниите, което би засегнало особено тежко по-малките технологични фирми и стартъпи.
От Ройтерс уточняват, че не са успели да установят как точно ще се администрира новата такса. Лътник казва, че визата ще струва 100 000 долара на година за всяка от трите години, но подробностите все още се обсъждат. По сегашната система, за участие в лотарията за визата се плаща малка такса, а ако кандидатът бъде одобрен, следващи такси могат да достигнат няколко хиляди долара.
Някои анализатори предполагат, че новата такса може да накара компаниите да преместят част от високостойностната си дейност в чужбина, което ще навреди на позициите на САЩ в надпреварата в изкуствения интелект с Китай. „В краткосрочен план Вашингтон може да събере големи приходи; в дългосрочен – САЩ рискуват да загубят иновационното си предимство, заменяйки динамичността с късоглед протекционизъм“, коментира анализаторът от eMarketer Джеръми Голдман.
Миналата година Индия е била най-големият получател на H-1B визи – 71% от всички одобрени кандидати, докато Китай е далеч назад с 11.7%, според правителствени данни, цитирани от Ройтерс.
През първата половина на 2025 г. Amazon.com и облачната ѝ платформа AWS са получили одобрение за над 12 000 визи H-1B, а Microsoft и Meta Platforms – по над 5 000 одобрения всяка.
Лътник посочва, че „всички големи компании са съгласни“ с новата цена от 100 000 долара на година за визите H-1B. „Говорихме с тях“, каза той.
Много големи американски технологични, банкови и консултантски компании са отказали коментар или не са отговориха на запитванията на агенцията. Индийското посолство във Вашингтон и генералното консулство на Китай в Ню Йорк също не са коментирали.
Акциите на Cognizant Technology Solutions, ИТ компания, която силно разчита на притежатели на визи H-1B, паднаха с близо 5%. Американските акции на индийските технологични фирми Infosys и Wipro също се понижиха между 2% и 5%.
Арън Райхлин-Мелник, директор по политиките в Американския съвет по имиграция, поставя под съмнение законността на новите такси. „Конгресът е разрешил на правителството да събира такси само за покриване на разходите по разглеждането на заявленията“, изтъква той.
Програмата H-1B предлага 65 000 визи годишно за работодатели, които наемат чужденци временно в специализирани области, плюс още 20 000 визи за кандидати с висше образование. Почти всички такси по визата трябва да бъдат платени от работодателите. Визите H-1B се издават за период от три до шест години.
Заедно със заповедта за визата, Тръмп е подписал и изпълнителна заповед за създаване на „златна карта“ за лица, които могат да си позволят да платят 1 милион долара за постоянно жителство в САЩ, отбелязва още Ройтерс.
