До каква степен домакинствата в еврозоната използват трансгранични депозити? По-вероятно ли е домакинствата в по-малките държави да откриват сметки в чужбина и ако го направят, кои държави избират? Това е темата на анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка…
Разгледани са тенденциите при трансграничните депозити в еврозоната. Данните се извличат от банковите баланси и се събират от ЕЦБ в сътрудничество с националните централни банки. Наличен е и в портала за данни на ЕЦБ.
Последни тенденции при трансграничните депозити
Едно от предимствата на паричния съюз е достъпът до финансови услуги в страни от еврозоната, различни от държавата на пребиваване. Те може да са интересни поради по-високите лихви по депозитите или по-удобните банкови продукти. В действителност обаче гражданите рядко са използвали услугите, предлагани от чуждите търговски банки.
Трансграничният дял от общите депозити дори има тенденция към спад до 2005 г. и след това остава на сравнително ниско ниво до 2014 г. Напоследък обаче частните домакинства все повече правят трансгранични депозити в банки в други държави от еврозоната. Въпреки че обемът все още е сравнително малък, той нараства с впечатляваща скорост. Тенденцията дава представа за това как би могъл да изглежда пълен съюз на банките и капиталовите пазари в бъдеще.
През август 2024 г. домакинствата от еврозоната са имали общо около 151 милиарда евро в сметки в банки от еврозоната извън техните страни. Това съответства на около 1,6 процента от всички депозити на домакинствата в банки от еврозоната. Въпреки че този дял е малък, той представлява значителен скок от цифрата от 95 милиарда евро в началото на 2020 г., което се равнява на 1,2 процента от всички депозити на домакинствата в еврозоната.
Както сочат данните, темпът на нарастване на трансграничните депозити остава силен през периода между средата на 2022 г. и септември 2023 г., когато ЕЦБ повиши лихвените проценти. Това предполага, че домакинствата може би наистина са търсили по-добри условия за своите спестявания. Въпреки това, фактът, че тенденцията е започнала по-рано, означава, че други фактори, като увеличения трансграничен маркетинг от онлайн банки, също вероятно са изиграли роля.
Франция, Люксембург, Германия и Италия са страните, в които банките са получили най-голям обем трансгранични депозити от други страни от еврозоната. Италия отбеляза най-високия ръст в абсолютно изражение през последните пет години, като депозитите от други страни почти са се удвоили от 2022 г. насам. Интересното е, че делът на депозитите от други страни от еврозоната е най-висок в Люксембург (37 процента), Естония (20 процента), Литва (16 процента), Малта (10 процента) и Латвия (6 процента), което показва, че по-малките страни получават относително високо ниво на чуждестранните депозити.
Тъй като балансовите данни обхващат цялата еврозона, те могат да се използват и за изчисляване на депозитите, държани в чужбина за всяка държава. През второто тримесечие на 2024 г. например германските домакинства представляват 51,5 милиарда евро, или повече от една трета от трансграничните депозити в еврозоната, следвани от Франция (15,8 милиарда евро) и Холандия (13,7 милиарда евро) . Германия и Нидерландия също представляват по-голямата част от ръста на трансграничните депозити от началото на 2020 г. (графика 3).
Разглеждането на дяловете на входящите и изходящите депозити по държави разкрива допълнителни разлики. Например Люксембург, Естония и Литва видяха значително повече депозити от домакинства от еврозоната в други държави, постъпили в техните банки, отколкото депозити, направени от домакинства в техните страни, отиващи в чужбина. При Кипър, Гърция и Словения обаче ситуацията е точно обратната.
