С наближаването на европейските избори все повече се чуват гласове: трябва да реиндустриализираме Европа! Вижте Съединените щати! Те го правят със Закона за намаляване на инфлацията, а да не говорим за Китай, чиято целенасочена политика в покрепа на индустрията го превърна във фабриката на света.
Защо тогава ние не? Особено след като решението е готово – един Buy European Act (Закон за закупуване на европейското). Все още обаче не сме постигнали споразумение какво той трябва да обхваща. Терминът прави алюзия с Buy American Act (Закона Купувайте американското), приет през 1933 г., който задължава държавните институции да дават предимство при закупуване на стоки, материали и услуги на тези, произведени на американска земя.
Това няма нищо общо с днешната политика на администрацията на Байдън в Съединените щати, която, вместо предоставянето на преференции при обществените поръчки, се ориентира към целеви субсидии за полупроводниците и някои зелени сектори (финансирани от данъчното облагане на големите компании). Трябва обаче да подчертаем, че Съединените щати не са Европа, което е особено важно по отношение на въпросите на промишлеността.
Съединените щати показват структурен дефицит в търговията си със стоки с останалия свят, което допринесе за тяхната деиндустриализация. Защото, ако вносът на промишлени стоки нараства по-бързо от износа, това означава, че има по-голямо търсене, което не е насочено към националното промишлено производство.
Да не се заблуждаваме за природата на предизвикателствата
Не трябва да забравяме, че на обработващата промишленост в САЩ се падат едва 10% от заетостта и 11% от добавената стойност. Положението в Европейския съюз е коренно различно, тъй като на нея се падат съответно 15% от общата заетост и добавената стойност, а търговският баланс страда от хроничен излишък от десетилетие насам.
Търговските дефицити, появили се през 2022 г. с войната в Украйна и повишаването на цените на енергията, на която Европа е нетен вносител, наведоха на мисълта, че този период вече е зад нас. Нищо подобно. От февруари 2023 г. ЕС се върна към положителния търговски баланс, чието салдо в края на 2023 г. се доближава до нивото си от 2021 г.
Въпреки предизвикателствата, поставени от енергийната криза, промишленото производство в ЕС показва ръст от 3% в края на 2023 г. в сравнение с 2019 г. Ситуацията в Европа не трябва да се разглежда само през призмата на германската индустрия, която от 2018 г. преживява безпрецедентен спад, и който през последната година само се задълбочи. Този спад (наред със спада от 2,6% във Франция и 1,2% в Италия) се компенсират от увеличение на промишленото производство в останалата част от ЕС: + 22% в Полша, + 41% в Дания, + 13% в Словения, + 7% в Швеция.
Това не означава, че неотдавнашното увеличение на цените на енергията, което беше по-голямо в Европа, отколкото в останалата част на света, не представлява голямо предизвикателство за енергоемките промишлени сектори, което се съчетава с нуждата от декарбонизация на енергийния микс.
Това са реални предизвикателства, но не бива да се заблуждаваме относно тяхната природа. Дори и след последните кризи, търговският баланс на ЕС остава положителен. Това означава, че произвеждаме твърде много промишлени продукти спрямо собственото ни търсене.
В тази ситуация да реиндустриализираме ЕС означава да увеличим търговския си излишък и следователно да тласнем към деиндустриализация други региони по света. А това крие опасността от засилване на политическите конфликти и предизвикателствата, пред които са изправени страните с по-ниски доходи.
Преструктуриране без дебалансиране
Да се стремим просто към реиндустриализация на един континент, който вече е твърде индустриализиран, означава да игнорираме истинските проблеми, които са поне три.
На първо място става въпрос за характера на промишленото производство, чието развитие трябва да е свързано с прехода в областта на екологията, високите технологии и геополитиката. Задачата на европейската индустриална политика е не да се увеличи делът на промишлеността, а да се трансформира така, че да отговори на предизвикателствата, пред които са изправени нашите общества, с всичко, което това означава за осъществяването на прехода на компаниите, работниците и отделните страни. Именно към това е насочена политиката на Джо Байдън: субсидиране на определени сектори, които играят роля в разрешаването на климатичните и геополитическите предизвикателства.
Вторият основен въпрос за европейската индустрия е този за дисбалансите между отделните страни от ЕС и необходимата координация за разрешаването им. За разлика от предишните десетилетия, когато системата на конкуренцията оставяше малко място за координация между държавите-членки, геополитическите въпроси и въпросите, свързани с климата, изискват намесата на държавите, за да направляват икономиката и да създават споделени интереси.
Що се отнася до въпросите на икономическата сигурност, сътрудничеството на европейско ниво дава възможност да се споделят разходите за гарантирането на критичните снабдителни вериги, посредством кръстосана зависимост между европейските партньори. Това е възможността да се създадат условия за преодоляване на политиките на отказ от сътрудничество, съсредоточени около поддържането на индустрията на всяка цена, дори чрез конкуренция по отношение на заплатите, което допринесе за отслабването на европейската икономика.
И накрая, на надевропейското ниво възниква въпросът за отношенията на ЕС с останалия свят. За Съюза да действа като голяма икономическа сила изисква да се вземе предвид въздействието на неговата индустриална политика върху останалия свят, и по-специално върху нововъзникващите или по-малко напредналите страни, които, за да се развиват, се нуждаят от създаването на собствени промишлени производства.
Поради това ЕС ще трябва да следи за последиците от прилагането на механизма за корекция на въглеродните емисии по своите граници, който, като защитава нашите индустрии, отделящи парникови газове, ще има големи последици върху определени сектори на нашите търговски партньори, по-специално страните с ниски доходи. Също така той трябва да бъде предпазлив по отношение на бъдещите зависимости от някои суровини, необходими за осъществяването на енергийния преход, което изисква преосмисляне на баланса на отношенията ни със страните доставчици.
Коментар на alternatives-economiques.fr, превод Георги Саулов
