Литият, който е необходим за производството на батериите за електрическите автомобили, става една от най-търсените суровини. Но разработването на залежите нанася щети върху околната среда. В Сърбия австралийската компанията Rio Tinto закупи земи, богати на литиеви находища, но населението няма намерение да я остави да опустоши долината му, разказва Franceinfo в свой репортаж.
Електрическият автомобил се счита за едно от основните средства за намаляване на емисиите от парникови газове. Продажбите растат главоломно, политиците непрекъснато агитират да се увеличи тяхното използване. Но има ли електрическият автомобил въздействие върху околната среда? Откъде идва литият, необходим за батериите?
Долината на река Ядар в Западна Сърбия е мястото, избрано от многонационалната анло-австралийска компания Rio Tinto за изграждането на най-голямата литиева мина в Европа. Проект, който активно се рекламира по сръбската телевизия: „зелени технологии, електрически автомобили, чист въздух“, се изброява в рекламния клип на фона на чуруликанията на птички. „Всичко това може до се случи в едно от най-големите находища на литий в света и то се намира точно тук, в Ядар, Сърбия“.
Арсен в близост до рудниците
Според жителите на долината, тази екологична реторика е твърде далеч от действителността. „Тук ще заприлича на Луната, на Марс“, се оплаква Небойша Петкович, цитиран в репортажа на Franceinfo. Този местен жител знае, че мината ще използва огромни количества сярна киселина, което ще доведе до отделянето на арсен. Това вече се случва около първите кладенци, изкопани от мултинационалната компания. „Има направени два сондажа. Намерихме арсен около тях и от лятото нищо не расте в радиус от 10 м“.
Според Небойша Петкович, тази мина, разположена между две реки, представлява опасност за замърсяването на целия регион. „Мисля, че за първи път в човешката история се прокопава такава мина в обитаем район. 20 000 души живеят тук. Това ще бъде истинска катастрофа“.
Rio Tinto твърди, че прави 12 проучвания на околната среда, които ще бъдат публикувани по-късно. Но това не е първият спорен проект на компанията от екологична гледна точка. В Папуа-Нова Гвинея тя е обвинена, че не е ликвидирала последствията от замърсяването на една мина, след като я е изоставила преди 30 години. В Австралия разруши аборигенско светилище на 46 000 години, макар че след това поднесе извиненията си.
Село фантом
В Сърбия изкопните работи още не са започвали, но в община Горне Неделице вече има села фантоми. За няколко месеца Rio Tinto е изкупила петдестина къщи от техните собственици, като им ги е изплатила по цени пет пъти по-високи от пазарните. „Тези хора получиха средно по 200 000 евро за къща“, казва Небойша Петкович. „Това е огромна сума за Сърбия“.
В този скромен квартал тези, които напуснаха къщите си, отнесоха всичко, което можаха: врати, прозорци, керемиди. Златко Кокачович, животновъд и член на асоциацията „Не дамо Ядар“ („Няма да дадем Ядар“) е един от последните, които отказват да продават. „Имам около 4 ха ниви в зоната на рудника. Няма да ги продам. Но на възрастните, които са сами, им е все по-трудно да устояват на натиска и на заплахите от експроприация“.
Сръбският закон се променя според интересите на инвеститорите
Rio Tinto предвижда да инвестира повече от 2 млрд. евро в тази мина. Добитият в нея литий ще позволи производството на повече от един милион елекрически автомобила годишно. Компанията трябва да получи разрешителни от сръбската държава. Според Сретен Джорджевич, адвокат, специалист по проблемите на околната среда, това е просто формалност. Той разкрива опасността от тайно споразумение между властите и Rio Tinto и дава за пример едно проучване на терена, което е публикувано в силно редактирана версия. „Авторите на проучването, директорът, всичко е оцапано“.
„Има риск от конфликт на интереси за сръбските експерти, които от една страна правят тези проучвани за Rio Tinto, а от друга – заседават в правителствените технически комисии, които узаконяват същите тези проучвания без да могат да бъдат проверени“, казва Джорджевич.
Rio Tinto признават, че са редактирали една част от доклада, защото той „съдържа чувствителна търговска информация“.
„Не е случайно, че Rio Tinto инвестира в Сърбия“, добавя адвокатът. „Тук законът се променя в интерес на инвеститорите“.
Сръбското находище на литий съвсем не е единственото значимо в Европа. В други страни, вкючително и Франция, има неразработени залежи. За Александър Йованович Кута, лидер на опозицията срещу мината, страните от Европейския съюз, на който Сърбия не е член, биха отказали проект от такъв мащаб на тяхна територия. „Съществуват ли такива литиеви мини във Франция, Германия или Чешката република?“, пита той иронично.
„Това е форма на лицемерие от страна на Европейския съюз, който иска да диша чист въздух, дори това да налага използването на замърсяващи технологии. Но иска те да бъдат изнесени в Сърбия, например“, продължама Кута.
В Европа съществуват други находища за добив на литий, но те са много по-малки. Понастоящем европейската автомобилна промишленост зависи в 90% от вноса на литий.
***
Георги Саулов
