Централна Азия, намираща се в сърцето на Евразия, е център на интерес както за своите географски съседи Русия и Китай, така и за западните страни, включително и Турция. Тази привлекателност предлага на региона възможност за бързо развитие на неговите ресурси, но също така увеличава способността му да се впише в технологичната революция, какъвто е случаят с Казахстан, изтъква latribune.fr в свой репортаж.
Центърът на евразийския континент е изправен пред сливането на три много динамични процеса. На запад Русия не може да допусне да се отдалечи политически и икономически от територии, които само преди около тридесет години бяха под неин пълен контрол. Но сега тя е силно ангажирана на западната си граница и в момента наброява едва 145 милиона жители. На изток Китай, през същия този период, преживя невероятно икономическо и геополитическо развитие. Дори с намаляващо население, неговите 1,4 милиарда жители създават неустоима сила на икономическо привличане. Стратегическият и логистичен фокус върху Европа непременно преминава през този регион. И накрая, западният свят, Америка и Европейският съюз, насочват вниманието си към него, неговите енергийни ресурси и позицията му спрямо Русия след разпадането на СССР.
Въздействието на войната в Украйна
Войната в Украйна е фактор, който ускорява всички процеси. Агресивната стратегия на Москва предизвиква предпазливостта на петте въпросни страни по отношение на Кремъл и увеличава интереса им към изграждането на други партньорства за развитие, дори на стратегическо ниво. Европейските страни, принудени да преразгледат стратегиите си за доставки на въглеводороди и уран, имат абсолютна необходимост да засилят търговията си с Централна Азия. И накрая, Пекин също се възползва от тази Русия, отделена от централноазиатските си територии и ангажирана изцяло на Запад. Той проведе регионални срещи с Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан, без участието на Москва. Геополитиката на Централна Азия през 21-ви век не е тази от 20-ти. Новият „Път на коприната“, инициативата „Един пояс, един път“, както я наричат китайците, ще допринесе за тази дълбока еволюция.
Развитие в областта на енергийните източници
Централна Азия е вече добре позициониран източник за доставка на енергийни суровини. Казахстан, най-големият производител на уран в света, се нарежда на 12-то място сред износителите на петрол, Туркменистан има четвъртите по големина запаси от газ в света, а Узбекистан е петият по големина световен производител на уран, като същевременно е и износител на газ.
Но в рамките на своята политика за екологично развитие и за да се съобразят с международните споразумения за намаляване на парниковите газове, страните от Централна Азия разработиха програми за диверсификация на енергийното си производство, като извеждат на преден план слънчевата, вятърната и водноелектрическата енергия.
В тази последната област, Таджикистан вече осигурява над 90% от нуждите си от електроенергия, благодарение на мрежата си от язовири и водноелектрически централи.
Узбекистан си е поставил за цел да удовлетворява 25% от нуждите си от електроенергия от възобновяеми източници до 2030 г. с два водещи проекта – слънчевата електроцентрала „Нур Навой“ (100 MW), която вече е пусната в експлоатация, и ветрогенераторният парк „Зарафшан“ (500 MW). И двата проекта са осъществени в партньорство с компанията от ОАЕ „Масдар“, един от световните лидери в областта, която вече излиза извън региона на Близкия изток.
Казахстан, на който се падат повече от 25% от населението на региона, разгръща една изключително амбициозна програма в областта на възобновяемите енергии. През 2024 г. бяха изградени осем нови инсталации (163 MW), които включват пет слънчеви електроцентрали и осем вятърни турбини. През 2025 г. девет нови проекта са в процес на изграждане с обща мощност 455 MW. В момента страната разполага със 153 инсталации за възобновяема енергия. Целта е да се достигнат 15% възобновяема енерегия до 2030 г. и 50% до 2050 г., като за производството на по-голямата част от нея ще се използва слънчева технология, като се има предвид, че в централната и южната част на страната има много благоприятни условия за това. Пет от най-големите международни компании от отрасъла ще изградят всяка по една електроцентрала с мощност 1 GW. По този начин Казахстан демонстрира волята си за енергийна диверсификация и показва значението, което отдава на новите технологии за икономическото си развитие.
Тази стратегическа технологична насока не се ограничава само до енергетиката, а ще обхване цялата структура на развитие на страната, като същевременно ще осигури и импулс в целия регион.
Активна политика за развитие на изкуствения интелект
Обновяването на енергийната инфраструктура би трябвало да даде възможност на Казахстан да реализира амбициите си в областта на изкуствения интелект и цифровите технологии, които са много енергоемки. Вече е поставено началото на някои структурни проекти и политическата воля на правителството е неоспорима. По-конкретно, на 8 септември 2025 г. беше създадено Министерство на изкуствения интелект и цифровизацията, като неговият ръководител има ранга на заместник министър-председател.
Страната възнамерява да преобразува изцяло икономиката и обществените си услуги около три структурни инициативи: приемане на дигитален кодекс за регулиране на платформите и големите дейта центрове, програмата Digital Quazaqstan, обединяваща всички проекти с изкуствен интелект на национално ниво, и накрая създаването на нов град, Alatau City, близо до Алмати, посветен на иновациите и технологиите.
Финансово, Националната инвестиционна корпорация, която управлява 3,4 милиарда долара от петролния фонд на страната, ще инвестира 50 милиона долара тази година за изграждане на инфраструктура, свързана с изкуствен интелект. Технологично, най-мощният суперкомпютър в Азия ще бъде инсталиран в Alem AI, международен хъб, посветен на изкуствения интелект, в Астана.
Форум, който поставя много стратегически теми за размисъл
Изкуственият интелект е неразделна част от тези нови и мощни фактори на промяната в организациите, в компаниите от сферата на индустрията, финансите и услугите и в правителствата. За да може той да функционира в голям мащаб, е необходима устойчива и изобилна енергия, както и международни индустриални партньори.
Така предизвикателствата са едновременно технологични, геополитически, екологични, икономически и социални. Ето защо на Форума на мозъчните тръстове в Астана (организиран от Казахстанския институт за стратегически изследвания на 15 и 16 октомври), който събра експерти и анализатори от водещите световни организации за перспективен анализ, последиците от тези предизвикателства са в центъра на дискусиите.
Основната грижа на Казахстан и на другите страни от Централна Азия, участващи на този форум, е да се осъществи ускорена икономическа модернизация, като се постигне трудния баланс между производствени инвестиционни стратегии, нови инфраструктури и подходящи образователни програми.
Появата на технологиите с изкуствен интелект правят настоящото развитие едновременно сложно и ускорено. Следователно, изкуственият интелект ще играе ключова роля в развитието на страните от Централна Азия и в цялостната геополитика на региона, чрез избора на инвеститори и технологични партньори.
