За много хора идеята за „цифрово евро“ изглежда объркваща или дори безсмислена. В края на краищата, цифровото евро не е ли просто едно евро, което не циркулира под формата на монети и банкноти? И при това положение плащанията ни с банкови карти не са ли вече едно цифрово евро, коментира анализ на Еuractiv.fr.
Отговорът и на двата въпроса е „не“. Цифровото евро не може просто да се сведе до дематериализирано евро и най-вече – то все още не съществува.
Темата обаче е обект на все по-разгорещени дискусии сред европейските политици. Освен това, Европейската централна банка (ЕЦБ) е само на три месеца от края на двугодишната „подготвителна фаза“ преди потенциалното въвеждане на цифровото евро след няколко години.
Концепцията
Въпреки че точните характеристики на цифровото евро все още не са определени, основната идея е да има едно цифрово средство за плащане, възможно най-близко до парите в брой.
Цифровото евро, подобно на парите в брой, ще бъде емитирано и напълно гарантирано от ЕЦБ. По това се различава от „цифровите“ пари на вашата търговска банка или от вашата сметка в криптовалути. Ако банката ви фалира, може да загубите всичките си спестявания над 100 000 евро, тъй като ЕЦБ гарантира депозити до тази сума.
„Цифровото евро е „цифрова валута“ в смисъл, че винаги ще бъде гарантирано от ЕЦБ“, обяснява Мария Демерцис, която ръководи Центъра за икономическа и финансова стратегия за Европа в консултантската фирма Conference Board. Това, по думите й, не винаги се случва с други видове „цифрова“ валута.
Освен това, подобно на парите в брой, всички европейски граждани и пребиваващите в Европа ще имат достъп до цифровото евро, включително и хората, чиято кредитна или трудова история не им позволява да си открият нормална банкова сметка. Гражданите ще могат също така да харчат парите от своя „цифров портфейл“ за всичко, което може да се плати в брой, от кафе до билети за кино, през своя смартфон, таблет или смарт часовник. Противно на твърденията на някои представители на дясната част на политическия спектър, цифровото евро няма да замени парите в брой като средство за плащане.
„Целта е да разполагаме с допълнително средство за плащане. То няма да е задължително“, обяснява Никола Верон, изследовател в Института за международна икономика „Питърсън“.
Защо ни е необходимо цифрово евро?
Първо, поради рязкото намаляване на употребата на пари в брой. Според нидерландската банка ING, делът на транзакциите в брой в магазините в еврозоната е спаднал от 79% на 52% между 2016 и 2024 г., докато делът на плащанията с карта се е увеличил от 19% на 39%.
Според ЕЦБ, отказът от парите в брой може да увеличи финансовата нестабилност, тъй като монетите и банкнотите ще загубят ролята си на „гарант на сигурност“ на еврозоната.
„Първоначалният аргумент на ЕЦБ е, че навлизаме в дигитален свят“, обяснява Мария Демерцис. „Следователно трябва да имаме дигитален еквивалент на това, към което се обръщаме, когато сме в беда. В миналото ние се обръщахме към парите в брой. Към какво ще се обърнем в един дигитален свят“, питя тя.
Вторият аргумент в полза на цифровото евро, който намира все по-широко разпространение, е геополитически.
Дигиталните платежни транзакции в еврозоната са доминирани от доставчици, базирани в САЩ, по-специално Visa и Mastercard. За сметка на това, цифровото евро ще използва европейска разплащателна система, като по този начин ще намали зависимостта на ЕС от все по-ненадеждния му трансатлантически партньор.
„Мисля, че геополитическият аргумент се вижда още по-ясно в настоящия момент. Това не беше така преди две години и става все по-очевидно през последните дванадесет месеца“, отбелязва още и Никола Верон.
Какви са пречките?
Налице са две. Първата е поверителността. Много са тези, които твърдят, че плащанията в цифрово евро няма да защитават анонимността на гражданите толкова ефикасно, колкото транзакциите в пари.
За да отговори на тези опасения, ЕЦБ предложи както „онлайн“, така и „офлайн“ услуги за цифровото евро. Според нея, „офлайн“ версията ще осигури „ниво на поверителност, подобно на това на парите в брой“. Някои анализатори предлагат също така „модулна“ система, която би позволила на потребителите да се ползват с по-голяма анонимност при малки плащания.
Второто безпокойство, което без съмнение е по-сериозното, се отнася до потенциалния риск за финансовата стабилност на еврозоната.
Някои се опасяват, по-специално, че прехвърлянето на пари от спестовните сметки към цифровите портфейли на гражданите може да доведе до изтичане на капитал от банките. Това би могло да навреди на способността им да отпускат заеми или, в най-лошия случай, да ги направи неплатежоспособни.
В отговор ЕЦБ предложи да се ограничи дигиталния портфейл до 3000 евро: сума, достатъчно голяма, за да стимулира гражданите да използват цифровото евро, но достатъчно малка, за да не допусне нанасянето на вреди на традиционната финансова система. Ръководителите на ЕЦБ също така смятат, че рискът от загуби за банките ще бъде допълнително ограничен от факта, че цифровото евро, за разлика от спестовните депозити, не носи никаква доходност, каквато биха генерирали паричните средства.
Така нареченият механизъм на „обратна каскада“, при който плащания, извършени от дигитален портфейл, надвишаващи лимита от 3000 евро, ще бъдат автоматично приспадани от банковите сметки на гражданите, би обезкуражил допълнително широкото използване на дигиталното евро, твърдят те.
„Комбинацията от обратна каскада, лимит за цифровия портфейл и липса на доходност значително ще намали стимулите за държане на пари в цифрово евро“, смятат от ЕЦБ.
Анализаторите са силно разделени относно ефективността на подобни мерки. Някои твърдят, че съществува остро противоречие между желанието на ЕЦБ да въведе цифровото евро и едновременното с това стремежа ѝ към обезкуражаване на прилагането му.
Никола Верон обаче посочва, че геополитическите опасения биха могли да оправдаят въвеждането на цифровото евро, дори ако прилагането му остане ограничено.
„Ако се разглежда цифровото евро като един вид геополитическа резервна гума, тоест като нещо, което може да е полезно в някои сценарии, но не и в базовия сценарий, няма да считаме, че е провал, дори и да не е много полезно в базовия сценарий“, казва той.
