Хърватия, Черна гора, а сега и Албания: балканските страни започват да присъстват все по-ярко на европейската туристическа карта, особено тези, които имат излаз на Адриатическото крайбрежие. Но всички те са изправени пред безпрецедентно предизвикателство: липсата на работна сила, следствие от емиграцията, която обезлюдява тези страни, изтъква репортаж на RFI.
Една нова дестинация се налага на туристическата карта на Средиземноморския басейн. Със своите 450 километра брегова ивица на Адриатическо море, с плажовете си, една част от които са все още девствени, с планините си, без да забравяме престижните археологически обекти и цени, които остават достъпни, Албания привлече 7,5 милиона чуждестранни туристи през 2022 година. Това е резултат, който страната, която увеличава непрекъснато промоционалните предложения, възнамерява да надмине през тази година…
Разбира се, Албания не е пощадена от екстремните температури, нито от пожарите, които достигнаха и до нея, след като опустошиха съседна Гърция, но сезонът обещава да бъде много добър, като капацитетът за настаняване е запълнен на 100%. Но при всички случаи, първият проблем, който се поставя при развитието на туризма, е за липсата на работна ръка.
Въпреки че делът на туризма в БВП официално достигна 18% през 2022 г., предприемачите в сектора са единодушни в оплакванията си. Те не могат да задържат на работа барманите, сервитьорите и готвачите. Всъщност, фиксираната заплата на един сервитьор не надхвърля 400 евро на месец, включително и в най-престижните дестинации, като плажовете на Дерми. Дори с прибавянето на бакшишите, това не е достатъчно, за да задържи младите хора, които всички мечтаят да отидат в чужбина. Всяка година 2% от населението на Албания емигрира, главно млади хора, със или без образование, но всички в трудоспособна възраст. Основните дестинации са преди всичко съседна Италия, но също така Германия, Франция, Великобритания, която все още е Елдорадо за албанците. Немалко от тях се насочват и към по-далечни страни в Северна Америка или Азия.
„Младите си мислят, че целият свят ги очаква с отворени обятия“, се оплаква собственик на ресторант в Дуръс, голямо пристанище близо до Тирана. Той обаче смята за „невъзможно“ да увеличи заплатите на персонала си. „Всичко скочи, енергията, данъците… Единственото нещо, което не се повиши, е покупателната способност на моите клиенти, които идват основно от Косово. Не мога да надувам цените си“.
Прибягването до работна ръка от Азия
Хърватия, където туристическият поток се увеличава непрекъснато от 2000 г. насам, се оплаква от същия проблем. Страната съчетава много ниска раждаемост с голяма емиграция, което заплашва с истинско обезлюдяване цели райони, особено в централната и североизточната ѝ част. Тя наброяваше 4,7 милиона жители през 1991 г., 4,3 милиона през 2011 г., 3,8 милиона през 2021 г., а според прогнозите на ООН, те ще бъдат най-много 3,2 милиона през 2050 г. Дълго време младите хора в по-бедните райони попълваха редиците на сезонните работници по крайбрежието, но ниските заплати, тежките условия на труд, при това не винаги официално декларирани, ги обезкуражиха. Те предпочитат да опитат късмета си в чужбина, особено в Германия, която самата изпитва недостиг на работна ръка в почти всички сектори и е много гостоприемна към хърватите, независимо дали са квалифицирани, или не.
Дълго време Хърватия се опитваше да реши този проблем посредством една истинска игра на „музикален стол“ в бивша Югославия. Сезонни работници от Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора се стичаха към Хърватия, а в същото време черногорското крайбрежие привличаше работници от Босна, Сърбия и Косово, както и от Албания… След откриването през май на директна въздушна линия между Сплит, на брега на Далмация, и Скопие, столицата на Северна Македония, много граждани на последната идват да работят в Хърватия, включително и държавни служители, които си изваждат болнични за туристическия сезон. За съжаление, този обмен на хора вече не е достатъчен и от няколко години хотелиерите и ресторантьорите са принудени да назначават азиатски работници. Още през 2019 г. Черна гора се обърна към филипинците, като сключи споразумение с Филипинската асоциация на износителите на услуги (PASEI). Последната изплаща възнагражденията на работниците, чиито услуги фактурира на местните компании.
Това прибягване до азиатска работна ръка стана широко разпространено в Хърватия, особено след възстановяването на туризма през 2021 г., след пандемията. Според данни на Хърватската търговска камара повече от 27 000 работници от Азия, главно от Непал, Индия, но също и от Бангладеш и Филипините, са пристигнали, за да подпомогнат спасяването на сезона. Набирането става през специализирани агенции, които обещават месечни заплати в рамките на 900-1000 евро. За сравнение, като цяло заплатите са по-ниски на круизните кораби, сектор, който също използва много азиатски работници, но който гарантира подслон и храна, докато главният проблем в Хърватия е настаняването.
Условията за настаняване често са мизерни
Дарио държи рибен ресторант близо до върха на полуостров Савудрия, в северозападната част на Истрия, регион, известен със своята гастрономия, в близост до Италия и Австрия. От няколко години той наема „четири-пет“ чуждестранни сезонни работници в салона и в кухнята, които са му осигурени от Търговската камара. Настанени на място, с един почивен ден седмично, те твърдят на развален хърватски, че са „доволни“. Но не винаги е така.
Депутатът от пристанищния град Риека и говорител на Трудовия фронт (радикална левица), Катарина Пеович, осъжда често мизерните условия на настаняване: „Посетих къща, в която живееха непалци. Те спяха на пода при катастрофални хигиенни условия“. Катарина Пеович цитира и случая на непалци, които работели сутрин на строителни обекти, а вечер в ресторантьорството. Трудовият фронт внесе в парламента законопроект за условията за настаняване, но преди всичко за установяване на квоти за чуждестранните сезонни работници. Наскоро беше създаден Съюз на непалските работници в Хърватия. Нейният председател Сурия Бахдур Тинг обясни пред Радио Свободна Европа, че заплатите, получавани от неговите сънародници, рядко надхвърлят 700 до 800 евро, което е значително под средното за Хърватия – 942 евро на месец в строителството и горе-долу толкова в туризма.
„Има две категории чуждестранни работници“, обяснява Томислав Киш от Новия синдикат. „Тези, които са дошли чрез агенции, за да работят в туризма, имат договори и са известни на Търговската камара, но други работят за временни платформи, като Wolt или Bolt, нямат никакви права и често съвместяват няколко работни места“. През 2021 г. Хърватия премахна квотите за отраслите, в които има остър недостиг, главно туризма и строителството, където работните визи се предоставят според исканията на работодателите, но системата позволява много злоупотреби, особено след като азиатските работници, които получават виза за Хърватия, не остават дълго в страната. Много от тях след това отиват в Португалия.
Към 30 юни са издадени 91 000 разрешения за временна работа. През 2022 г. общият им брой достигна 125 000 и има добри изгледи тази цифра да бъде надмината до края на сезона. Със силно натоварен туристически сектор в страна, в която населението продължава да емигрира, „модерното робство“, осъждано от Катарина Пеович, има още светли дни пред себе си.
