Турция се е превърнала в един от най-големите центрове за реекспорт на руски горива към ЕС, отбелязва съвместен анализ на Центъра за изследване на демокрацията (CSD) и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA).
Сред фактите, които потвърждават тази констатация, се изтъква това, че от влизането в сила на забрана за петролни продукти на EU/G7 на 5 февруари 2023 г. до края на февруари 2024 г. Европейският съюз е внесъл 5,16 милиона тона петролни продукти на стойност 3,1 милиарда евро от три турски пристанища – Ceyhan, Marmara Ereğlisi и Mersin. По-голямата част от тези рафинирани продукти вероятно са с руски произход, тъй като 86% от вноса на пристанищата през същия период идва от Русия.
Отбелязва се, че през горепосочения период Турция е внесла 17,6 милиарда евро руски петролни продукти, което е 81% от общия внос на рафинирани продукти в страната. Руският износ на петролни продукти за Турция генерира 5,4 милиарда евро данъчни приходи за военната каса на Кремъл, което позволява пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна.
Според Исак Леви, ръководител на екипа за политика и енергиен анализ Европа-Русия в CREA, трябва да бъдат предприети разследвания от правоприлагащите агенции на ЕС, за да може да се гарантира, че реекспортираните руски петролни продукти в страни като Турция не влизат в санкциониращи държави. Слабото законодателство на ЕС може да позволява смесен руски петрол да зарежда автомобили и самолети в Европа.
В анализа се коментират известни до момента факти, като това, че след пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна, Русия използва сложна мрежа от икономическо влияние в световен мащаб, за да заобиколи санкциите и да запази позицията си на международните пазари. В тази връзка Турция се е превърнала в един от ключовите фактори на Кремъл и основен търговски център за руски петрол и газ. Русия е прераснала във втория по големина търговски партньор на Турция, изнасяйки стоки в Турция – предимно нефт, газ и въглища – на стойност 42,2 милиарда евро през 2023 г.
Обръща се внимание на това, че стратегическото местоположение на Турция на Черно море позволява на търговците на петрол да извлекат по-големи дивиденти от вноса на петролни продукти и улеснява съхранението им в терминали в различни пристанища в страната. Тези турски складови съоръжения впоследствие са се превърнали в основна спирка за руски петролни продукти по пътя им към търговия в световен мащаб, включително към санкциониращи региони като Обединеното кралство, САЩ и ЕС. И по-специално към ключови купувачи в Гърция, Италия, Испания, Румъния и Холандия.
„Продажбата на пазара на ЕС, където цените са много по-високи поради дефицит в доставките, означава значителен марж на печалба за всеки допълнителен барел, който Русия продава. Цените на турския износ за ЕС са с 24% по-високи от вноса от Русия. По-голямата част от тази печалба се реализира от търговски посредници на големи руски петролни компании, работещи на пазара на ЕС. Тези търговци обикновено са регистрирани в данъчни убежища като Швейцария, Холандия и ОАЕ”, разяснява Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат” в Центъра за изследване на демокрацията
