През 2024 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 1 574.1 млн. лв., което е със 7.3% повече в сравнение с предходната година. Запазва се тенденцията на ежегодното им нарастване през периода 2020 – 2024 година, сочат данните на НСИ.
Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) възлиза на 0.77% и е с 0.02 пункта по-ниска в сравнение с 2023 година.
Независимо от „тенденцията за ежегодно нарастване“, по данни на Евростат България е сред страните в ЕС, която отделя най-малко средства за наука и изследвания, измерени на глава от населението (38,3 евро на човек). По-зле от нас е само Румъния (19,1 евро на човек). За сравнение, най-високите разпределения сред страните от ЕС са регистрирани в Люксембург (759,2 евро на човек), следван с известно разстояние от Дания (586,8 евро) и Нидерландия (542,7 евро).
Сектор „Предприятия“ е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 65.1% от общите разходи за НИРД през 2024 година. Следва сектор „Държавно управление“, от който научните институти и организации формират 27.0%. Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 7.4%, а от нетърговските организации – на 0.5%.
Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници, както и от чужбина. През 2024 г. най-голям е делът на чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД – 40.3%. Сектор „Предприятия“ финансира 32.3%, а държавният бюджет – 26.8%.
По области на науката през 2024 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на техническите науки – 47.4%, или 746.2 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки – с дял от 22.0%, или 346.0 млн. лв., и естествените науки – 17.9%, или 281.9 млн. лева.
През 2024 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 26 472 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 4.2% повече в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 48.2%. Броят на изследователите в еквивалент на пълна заетост е 17 601 души, което е със 7.6% повече спрямо 2023 година.
