Преди часове световните агенции съобщиха за въздушни удари на САЩ по военни обекти в и около венецуелската столица Каракас. Впоследствие стана ясно, че е започнала и наземна операция, а публикация на президента Тръмп в неговата социална мрежа потвърди всичко това, както и се разбра, че президентът Мадуро и жена му са заловени и изведени извън Венецуела.
Официалното за момента обяснение е съпричастието на Венецуела към наркотрафика, насочен за САЩ.
Всичко това обаче е добър повод да припомним за петролните залежи на Венецуела и нейното присъствие в световната петролна търговия.
Венецуела разполага с най-големите доказани петролните запаси в света — над 300 милиарда барела суров петрол, което е повече от всяка друга страна. Еxtra-heavy crude е много гъст, богат на сяра нефт, който е труден и скъп за извличане и преработка, но обемът на залежите е огромен.
Основни региони на залежите са:
- Orinoco Oil Belt (Източна Венецуела) — огромна зона (~55 000 км²), която съдържа най-голямата част от запасите, предимно extra-heavy (супер тежък) нефт.
- Басейнът на езерото Марекаибо (Maracaibo) – традиционен район с конвенционален нефт
- Други находища в щатите Anzoátegui, Monagas, Guárico, Zulia, Barinas и Apure.
Венецуела някога е била сред водещите световни производители на петрол. След национализацията на сектора и поради икономически и политически проблеми, производството значително намалява.
По данни на на Международната агенция по енергията (IEA) и изявления на PDVSA производството през 2023–2025 г. се движи около 0,8–1 милион барела на ден. Това е значително по-малко от нивата преди 2019 г., когато добивът надхвърля 2 милиона барела дневно
Основните причини за спада са липса на инвестиции и техническо обновяване; санкции от САЩ и други страни върху венецуелския енергиен сектор; логистични и инфраструктурни проблеми в добива.
Въпреки това Венецуела продължава да изнася суров петрол, като основните купувачи са Китай (около 70-80 %), следвани от други азиатски държави; известно количество стига и до САЩ при специални лицензи за Chevron.
През 2024 г. PDVSA е изнесла средно около 805 000 барела/ден, което представлява ръст спрямо предходни години, но все още далеч под потенциала на страната. Търговията с венецуелски нефт е силно зависима от санкциите и политическия натиск. Част от износа се осъществява с т.нар. сенчест флот (shadow fleet), който използва непрозрачни схеми за заобикаляне на ограничения.
Венецуела използва част от произведения нефт за вътрешни нужди – транспорт, електроенергия и горива за населението. Потреблението е значително по-малко в сравнение с продукцията. Данни от 2016 година сочан потребление около 600 000 барела на ден. Това е по-малко от половината от общото производство на нефт през периода.
В същото време петролът е основен двигател на икономиката на Венецуела, като секторът осигурява над 50 % от държавните приходи и около 20 % от БВП. Сривът в производството и ограничения достъп до международни пазари обаче силно са засегнали икономиката, провокирайки хиперинфлация и социални кризи през последното десетилетие.
Търговските отношения на САЩ и Венецуела в сферата на петрола са доста сложни и комплицирани.
Преди национализацията, до 1970-те американски компании играят голяма роля в развитието на венецуелския петрол. След национализацията през 1976 г. държавната компания PDVSA поема контрола над сектора.
Въпреки това до 2010 г. САЩ са традиционен партньор и един от найголемите получатели на венецуелски суров нефт — през 1997 около 1.6 милиона барела/ден, а през 2017 около 618 000 барела/ден.
От 2019 г. САЩ налагат широки санкции срещу PDVSA и други части на венецуелския енергиен сектор с цел да отслабят финансовите приходи на режима на Николас Мадуро и да насърчат политически промени. Тези мерки ограничават достъпа на Венецуела до американския пазар и международни финансови системи. Като ефект санкциите силно намаляват експорта на петрол към САЩ и водят до значителен спад в производството въобще.
През последната година САЩ наложиха санкции върху компании и танкери, които участват в износ на венецуелски нефт, и продължават да преследват санкционирани кораби по море. Твърдият натиск и блокадата водят до намаляване на експорта и трупане на излишни запаси в хранилищата на PDVSA. Част от тези мерки целят да подкопаят финансовата основа на режима на Мадуро.
Трябва да се отбележи факт, свързан с изключенията за Chevron. В минали периоди (напр. 2022–2024) американските власти издават специални лицензи на Chevron да продължи операции с PDVSA и да изнася ограничени количества суров нефт към САЩ, въпреки санкциите. Тези лицензи позволяват някаква търговия под строги условия (без плащания директно на правителството). Под натиска на новата администрация в САЩ обаче някои от тези специални разрешения са ограничени или отменени, което води до спад на експорта и по-строги мерки върху международните търговски връзки.
Във връзка с редица акции на военноморските сили на САЩ среешу танкс венецуелски петрол, пПрезидентът Николас Мадуро заявява, че американските действия — включително санкциите и военноморско присъствие в Карибско море — са насочени към контрол върху венецуелския петрол и природни ресурси. Това се използва като реторика за укрепване на вътрешното представяне и национална съпротива.
Вашингтон твърди обаче, че санкциите не са само заради петрола, а са част от по-широк натиск срещу корупция, нарушение на човешки права и наркотрафик, в които е обвиняван режимът на Мадуро. Санкциите срещу търговци на нефт и свързани активи се представят като средство да се намали финансовото влияние на режима.
