В доклад, публикуван през миналата седмица, Европейската данъчна обсерватория, ръководена от икономиста Габриел Зукман, предлага въвеждане на данък върху милиардерите и върху мултинационалните компании, който общо може да донесе близо 500 милиарда долара годишно за държавите. Той също така призовава за подобряване на борбата срещу укриването на данъци. По този повод RFI* разговаря с Куентен Паринело, политически съветник в Европейската данъчна обсерватория…
Този доклад тръгва от една отправна точка: „Укриването на данъци не е фатално неизбежно“. Доказателство за това е, че автоматичният обмен на банкова информация, въведен преди по-малко от десет години, доведе до трикратно намаляване на укриването на офшорни активи от най-богатите. Въпреки всичко, ясно е, че най-богатите са и най-малко обложени: ефективната данъчна ставка за милиардерите по света остава под 0,5%, а във Франция дори се доближаваме до 0%.
Европейските милиардери например плащат само 6 милиарда долара данъци годишно, твърди Европейската данъчна обсерватория. Но ако обложим техните активи с 2%, тези данъчни приходи могат да се увеличат седем пъти и да достигнат 42,3 милиарда долара – или 40 милиарда евро – в Европа. Затова Обсерваторията предлага налагане на общ минимален данък за 2 800 милиардери. Според носителя на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц, който е написал увода към доклада, тези приходи „са необходими за нашите общества (…) във време, когато правителствата трябва да правят съществени инвестиции в образование, здравеопазване, инфраструктура и технологии“.
Облагането с 2% на тяхното богатство би донесло 250 милиарда долара годишно. Можем да удвоим тази сума, ако наистина обложим и мултинационалните компании. През 2021 г. беше постигнато историческо споразумение за световна минимална данъчна ставка от 15% върху печалбите на мултинационалните компании, припомнят авторите. Но междувременно наяве излязоха множество вратички за избягването на данъка и икономистите на Обсерваторията смятат, че приложено в този му вид, това споразумение ще донесе само малка част от очакваните данъчни приходи. Поради това те предлагат твърда ставка от 25%, като се елиминират вратичките. Това е достатъчно, за да се попълни хазнта на държавите с допълнителни 250 милиарда долара.
Кое направи въможно изготвянето на този доклад?
Куентeн Паринело: Този доклад се основава на най-новите данни, предоставени от различните данъчни администрации, което ни позволи да направим много по-прецизен анализ на динамиката и мащаба на укриването на данъци. Той обобщава работата на повече от 100 изследователи от цял свят, за да анализират въздействието на международната политика по отношение на борбата срещу укриването на данъци през последните десет години.
Когато се говори за укриване на данъци, какво по-точно се има предвид?
Ако попитате един юрист, той ще ви даде две определения: определението за данъчна измама, нещо, което е незаконно, и определението за оптимизиране на данъците, нещо, което е законно. В действителност нещата са много по-сложни от това: няма ясно разграничение между измамите от една страна и оптимизацията от друга. Между тях има една сива зона, която всъщност е укриването на данъци. Ролята на политиците е да направят така, че тази сива зона да става все по-тясна, така че да знаем точно кое е незаконно и кое е законно. Затова в този доклад приемаме едно твърде широко определение. Ние поставяме акцента върху данъчната измама, която е напълно незаконна, но също така разглеждаме тази сива зона, която се развива непрекъснато през последните десет години.
Например?
Например, ние показваме, че незаконната практика да не се декларират доходите от „офшорни“ фирми, учредени в страни наричани данъчен рай, е намаляла значително през последните десет години, най-вече благодарение на въвеждането на автоматичния обмен на междубанкова информация. До известна степен тази мярка постави препятствие пред банковата тайна, в резултат на което делът на необложените офшорни банкови сметки намаля три пъти. Разбира се, все още има банки, които не искат да играят тази игра и остават необложени активи. Поради това е необходимо да се положат още усилия, но като цяло има напредък в това отношение.
Когато говорим за сиви зони, трябва да имаме предвид и мултинационалните компании, които, за да избегнат плащането на данъци, превеждат астрономични суми от своите печалби в Ирландия, Нидерландия или Каймановите острови, без в действителност да осъществяват реална икономическа дейност там. Изправени пред този проблем, ние можем да махнем с ръка, както години наред значителен брой политици казваха: „Законно е, така че карайте напред, няма от какво да се притеснявате“. Ние считаме, че това е неприемливо. Именно това даде възможност за напредък в политическия дебат през последните 10 години и прилагането на определен брой мерки. Най-съществената от тях е прословутият световен минимален корпоративен данък, която беше приета през 2021 г. от повече от 140 държави.
Данък, който предвиждашe минимално облагане с 15% на печалбите на мултинационалните компании. В този доклад вие изразявате разочарование си. Защо?
Тази мярка породи големи надежди, защото, философски погледнато, донякъде този данък е революционен. Може да има дебат относно размера на ставката, ние смятаме, че 15% е твърде малко, но систематичното прилагане на минималния данък представлява само по себе си огромна стъпка напред. Но това, което видяхме след приемането на споразумението през 2021 г., е увеличаването на вратичките, въвеждането на нови изключения, които позволяват на мултинационалните компании да плащат по-малко от предвидените 15% върху техните печалби. Според нашите изчисления, приходът от този данък в световен мащаб е два пъти по-малък от очакваното поради увеличаването на на тези вратички и изключения. Основната цел на този данък беше да сложи край на нелоялната данъчна конкуренция между държавите. С въвеждането на тези изключения, надпреварата кой ще предложи най-ниския данък, ще продължи под други форми. Вече конкуренцията няма да се води на полето на данъчните ставки, а с увеличаването на данъчните изключения и данъчните крадити.
Едно от предложенията, които правите в този доклад, е да се премине към минимална данъчна ставка от 20%. По ваши изчисления това ще донесе допълнителни 250 милиарда долара годишно на държавите, при условие, разбира се, че се сложи край на използването на различните вратички в закона. Как ще стане това?
В идеалния случай е необходимо ново международно споразумение. Винаги е по-добре всички държави да се споразумеят за единна ставка, за едни и същи практики при прилагането ѝ, което означава, че ще има по-малко вратички в системата. Но ако това не проработи, ние казваме, че някои страни могат, едностранно или съвместно, да поемат водещата роля и да прилагат една по-голяма минимална данъчна ставка. Ако чакаме ново споразумение на международно ниво, това донякъде означава да се даде право на вето на страните, наричани данъчен рай. Трябва да отбележим, че за това има прецеденти. Прословутото минимално данъчно облагане за мултинационалните компании съществува именно защото някои страни, включително Франция, въведоха едностранни мерки: данъкът Gafa при французите. Тези мерки накараха други по-малко мотивирани държави да седнат на масата за преговори.
Всички тези мерки, които току-що споменахме, се отнасят до големите предприятия и мултинационалните компании. В този доклад вие също така говорите и за физически лица и по-специално за милиардерите. Правите констатацията, че имуществото на милиардерите в света се облага с много малко – между 0 и 0,5%.
Да, между 0 и 0,5% от богатството им. В този доклад ние правим преглед на всичко, което съществува. Ако харесвате уестърни, това е малко като „The Good, the Bad and the Ugly“ (Добрият, лошият и злият). Сред последните мерки има нещо много добро: по-специално фактът, че се атакува банковата тайна; нещо по-малко добро: разочароващите резултати от въвеждането на минималния данък; и нещо откровено лошо: фактът, че не са предприети никакви значителни действия на международно ниво по отношение на данъчното облагане на милиардерите.
Във всички страни, които предоставят данни, милиардерите плащат по-малко данъци от останалите граждани. Това не е случайно: просто милиардерите разполагат с големи възможности да структурират богатството си по такъв начин, че то да не генерира облагаем доход. Сега още веднъж сме в сивата зона на закона, тъй като те правят това, по-специално чрез фиктивни фирми, семейни холдингови компании, които имат една проста цел: да избегнат плащането на данъци. Според нас, най-лесният начин да се справим с това е въвеждането на минимален данък за милиардерите. Ние предлагаме 2%. През 2023 г. това би донесло 250 милиарда евро. Така че ние смятаме, че това е мярка, която, макар че засяга само около 3000 души, не е за пренебрегване.
Как смятате, че може да се приложи единна минимална данъчна ставка за милиардерите, след като знаем, че те са разпръснати навсякъде по света?
Тук отново, в идеалния случай, трябва да има световно споразумение. Смятаме, че следващата среща на върха на Г-20 в Бразилия може да бъде много добра възможност да придвижим нещата напред. Имаме усещането, че Бразилия има интерес да включи този въпрос в дневния ред. Но ако това не проработи, със сигурност могат да се предприемат едностранно стъпки или пък съвместно от определен брой страни. Например, ние предлагаме данък срещу данъчното бягство. Неговият принцип би бил, че ако сте живели в дадена държава много дълго време и я напуснете по данъчни причини, вие продължавате да плащате този данък в страната, която сте напуснали. С автоматичния обмен на междубанкова информация считаме, че техническите средства за прилагане на такава мярка са налице.
Пишете: „укриването на данъци не е фатално неизбежно, то е преди всичко политическо решение“.
Оставаме с впечатлението, че в продължение на 30-40 години политиците приемаха укриването на данъци като страничен ефект от глобализацията, който е непреодолим. В този доклад показваме, че това е невярно, виждаме го с въвеждането на автоматичния обмен на информация: кой би могъл да си представи преди десет години, че швейцарските банки ще предоставят информация за своите клиенти на данъчните власти във Франция, Съединените щати, Китай или в други страни? Днес това е реалност, защото имаше политическа воля да се постигне напредък по този въпрос. Така че днес, когато говорим за теми като по-високо данъчно облагане на мултинационалните компании или данък върху богатството на милиардерите, на някои това може да изглежда напълно утопично, но укриването на данъци не е фатално неизбежно, нито природен закон. С укриването на данъци можем да справим, стига да има политическа воля за това.
*Превод Георги Саулов
